понеделник, 23 декември 2024 г.
Ягодово ухание 🍓
на Даниел 🍓❤️🍓❤️🍓❤️🍓
Тя го любеше силно и страстно и вливаше в устните му нежния си ягодов дъх. Беше толкова красива - никога в живота си не бе срещал Жена като нея: толкова мистична, тайнствена, загадъчна, пленителна, опиянителна и изкусителна... Имаше фини, съвършени и нежни черти и никоя на света не бе толкова красива като нея - притежаваше един неповторим чар, луксозна изтънченост и изрядни телесни съотношения. Фини скули, нежни мимики чувствени кадифени устни, обли страни, съвършен нос, огромни, чувствени и страстни очи, дълбоки като Марианската падина. Той потъваше в тях и не искаше да се намери повече. Потъваше в розовите ѝ страни и се топлеше с южняшкото им ухание. Това бягство му струваше свободата, военния плен. Той искаше да е наложник на нейните мисли, чувства и настроения. Той не искаше да се освободи от тъмницата на нейното лоно, в което потъваше като в дълбок океан. Тя го изхвърляше на брега като удавник, за да покори и сушата ѝ, да се сгуши в нея и да утоли глада си с нейната плът...
23.12.2024 г., 13:54
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар