неделя, 22 декември 2024 г.
Котва ⚓️
На Даниел
Той потъна в нея като котва, акостирала на горещия ѝ южен бряг. Острият му член прониза дъното ѝ и намери в него убежище. Бе прекосил толкова океани и морета, докато я намери нея, уютния бряг, на който да хвърли котва и да потъне стремглаво и проникновено. Корабът му прегърна горещия ѝ плаж. Телата им се сляха в неумолим душевен допир. Той я обичаше толкова силно. Тя го бе примамила. От всички брегове тя успя да го притегли към себе си. Никоя друга не бе имала толкова силно магнетична привлекателност. Той бе хипнотизиран. Но не - той сам си избра да я обича. Той ли? Или жената винаги избираше мъжа, който да я избере...
23.12.2024 г., 4:54
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар