Проявление 🌟

На Даниел Проявление на самата мен. Скитник, който винаги се връща. Случайно слънце във стоманен ден, Жребий, кой съдбата преобръща. Ти си нещо като нищо на света. Малка роза, после - остър нож, Бягство си, а после си компас, Обикновеност; после пък - разкош. И се чудя: Аз познавам ли те? Или проявяваш се до илюзорност, Ярко очертаваща де над останалите, После - безтегловна безпризорност. Ти какво си? Срещали ли сме се някога? Познаваш ли и моя силует. Дали се чудиш: дебне ли те някъде Един случаен, недопят сонет. Със тебе всяка среща е случайна, А разминаването им - по две; Една мечта от мен отрони се нехайно И после се разби на пирует. 17.12.2024 г., 20:52