Ще ми се случиш...

На Даниел Ако не си ми писан, колкото и да се опитвам да те напиша, химикалът ще дава откат. Или мастилото ще засъхва. Или листът ще е непромокаем. Или ръката ми ще изтръпне. Или вятър ще духне. Или ще се размина с теб. Както и стана днес. Видях те на магазина към 10 ч. и отидох при теб, но ти ме подмина. Вече не ме познаваше. Щеше да се запознаеш отново с мен, когато съдбата реши. Целият ни живот го пишеше някой друг. Някой друг решаваше съдбите ни по някакъв неведом божествен замисъл. И ние бяхме просто някакви си никои, които нямаха думата за нищо. Дори да сме неимоверно добри, дори да вършехме съвършени дела, пак страдахме, защото някой друг така решаваше. Някой друг решаваше кога да ни събере, кога да ни раздели. Да ни ожени или разведе. Да ни роди дете. Да ни сприятели или отлъчи. И ние изобщо не знаехме смисъла на този замисъл. Ние просто изживявахме замисъла без да имаме право на глас. А ти ще ми се случиш някой ден. Твърде близък си ми, че да си мисля обратното. Мислех, че не си на пътя ми и никога няма да бъдеш, но пресече пътя ми, и то задълго. Не можех да го повярвам дори. Почти ми се сбъдна, а бе така непознат. И толкова ме натъжаваше неслучеността ти в началото... Ти ще ми се сбъднеш един ден. Твърде близък си, за да не се случиш. Ще се сбъднеш и ще се питаш кога, как и защо сме се разминали. Защото си бил толкова близо, че отговорът се е криел вътре в теб... 6.12.2024 г., 18:49