Обичам те ❤️❤️❤️❤️❤️

На Даниел ❤️🔥❤️🔥❤️🔥❤️ Даниеле, силно те обичам и съм влюбена в теб. Искам да ме любиш, да ме пронизваш с мъжката си твърдина и плам. Искам да ми покажеш колко силен и мъжествен можеш да бъдеш, а аз - колко слаба и незначителна. Искам да ме покоряваш, разкъсваш и обсебваш, а аз да ти показвам своята преданост и вярност. Искам да отвръщаш на всеки мой любовен шепот и трепет, да ги крадеш и да ги скътваш в сърцето си. Искам това, което вземаш от мен, да ми го връщаш във вида на обич, вярност, преданост, сила, мъжественост, подкрепа и единение. Искам да ти подарявам най-красивите си картини, стихотворения и разкази, да ти давам всичко, всичко от душата си, а ти да го цениш и пазиш... 🎁🎀🎁🎀🎁🎀🎁🎀🎁 31.05.2024, 14:03

Бяло-синьото небе

На Даниел 💙☁️🩵☁️💙☁️🩵☁️💙 Измежду пухкавото бяло лице на небето се прокрадваха неговите небесно-сини очи и ме гледаха мъдро с бездънния ирис на недостижимата си синева. Аз се взирах в тях и ги питах кога ли ще се сбъднеш ти? Небето приличаше на една светлосиня майска ливада, по която цъфтяха / се разхождаха перестите облаци, удавени в следобедния ми сън. Аз копнеех за теб и тъгата изпълваше очите ми. Присъствието ти в сърцето ми болеше. И Бог знае защо, защото любовта не трябва да боли. Може би болеше, защото бе несподелена...? 31.05.2024, 2:16

Знаеш ли?

На Даниел Че когато ти си на магазина, аз съм зад стената на къщата си и ти посвещавам поезии и прози. Че мисля за теб през цялото време. Че мечтая за теб и искам да се сбъднеш. Че душата ми трепери при мисълта за теб. Че искам да те любя и да ти подаря целия си огън, цялата си жажда и страст. Знаеш ли? Че от всички мъже на магазина ме интересуваш само ти и никой друг. И нарочно минавам само оттам с надеждата да те видя. "Ти, те, теб" - това са думите, които изпълват цялата ми душа и придават значение на съществуването ти. Защото за някои може да си просто някой си, но за мен си цялата Вселена... 30.05.2024, 22:05

Совата 🦉

На Даниел Совата се появи. С издължени бакенбарди. С чернокрило яке. Със сиво оперение. С ръце като криле. Със стойка като на нощна птица. И застана като на клон. В дебнене на малка мишка. Такъв си беше той - безобиден. Може би беше обиден за по-дребните от него, а такива почти нямаше. И гласът му не се чуваше изобщо. Но присъствието му направо крещеше в душата ми с огнени пламъци. И разплалваше огнената експлозия. Дали трябваше да стана безлична като него или да си остана същия пожар? Не беше редно аз да съм отворена книга, а той да е заключена врата, обрасла с бръшлян. Защото истинската ми същност беше такава - да се доказвам, показвам и доминирам. А това не биваше прието. Трябваше са се науча да не го правя ли? Ето ти един парадокс: не можеш да изживееш това, което искаш. Трябва да се държиш по определен начин, а съзнанието ти крещи по друг начин. Някой дава тон на гласа ти, на песента ти. Някой изкривява сол-ключа на петолинието ти. Някой изопачава нотите на мелодията ти. Някой обезцветява цветовете на дъгата ти. Някой обезличава шарките на душата ти. Поради неспособността си да те приеме. И от неговото неприемане страдаш ти. Ти, който си създаден за любов, необят, себеизразяване, пъстроцветност, въображение, илюзии и тяхното сбъдване, биваш "учен" да не го правиш. Да спреш да бъдеш разноцветен. Да спреш да бъдеш шумен, с приповдигнато настроение, влюбен или открит. Та се питам: ти ли имаш да учиш от тях или те от теб? Защото аз не мисля, че имам какво да уча от тях. Смятам, че те имат какво да учат от мен. 30.05.2024, 16:09

На другото ми Аз

на Росен Влюбвала съм се хиляди пъти и съм обичала още толкова, но всяко едно влюбване, та дори споделена любов, бледнеят пред любовта, която изживях с теб. Само теб те чувствам най-близък, само ти си бил другото ми Аз, другата ми половина, този, който ме е допълвал и разбирал нацяло... Колкото и да се стараят другите, не могат да бъдат това, което си ти. Сякаш животът ми никога нямаше да има този смисъл, който има сега, откак те срещнах... 30.05.2024, 8:17

Русалката и совата 🧜‍♀️🦉

Тя бе изящно хубава и красива русалка, която живееше в къщното зелено лозово море на една голяма и хубава къща в един уединен и спокоен квартал. Той бе кварталната сова, която се появяваше край магазина, когато му се пиеше кафе или бира. Русалката със сините коси много харесваше тази сова. Но тази сова не отразяваше и капчица от влюбеността на русалката. Е, какво пък. Поредното несподелено влюбване. По-добре да боли по малко, отколкото изобщо да не боли, нали? Щом боли, значи има какво да боли. Ако нямаше, значи нямаше и душа. А и тя не се надяваше на някаква споделена близост. Така и така нямаше как да се получат нещата, защото тя бе обвързана с друг мъж и имаше дете от него. Но нищо не може да те спре да се влюбиш, нали? Той щеше да прелита с крилата си до магазина, а тя щеше да плува из двора си и да очаква да го срещне. Явно нямаше да му подари рисунката-Везни, която му бе предвидила. И която бе рисувана преди 13 години, вдъхновена от друг мъж, също Везни. Но щяхме да видим какво щеше да се случи. Как щяха да се пресекат пътищата им занапред... 30.05.2024, 07:59

Дневник на срещите ми с Данаил 📜

На 6 април падна голяма работа в къщата. Изтърсвах нещо и той мина под прозореца ми. Погледите ни се пресякоха. После отиде на магазина и вече тотално знаех, че съм влюбена в него. Часът беше около 11:30÷45. Слагах пердетата на релсите, гледах го и се възбуждах. Умирах от възбуа и желание по него. Появявах се на терасата, но той не ми обръщаше много внимание. После, на излизане, си облякох лилавата пола, лилавото бюстие, черна дантелена блуза отдолу и черен чорапогащник с черни обувки с токове, а той хич не ме и загледа. Какъв пропуск за него!!! Да изпусне такава жена!!! Красива и влюбена в него!!! 💜🖤💜🖤💜🖤 Сутринта, в неделя, на 7 април, като се събудих преди 8 ч., той беше пред магазина, после мина край северното крило на къщата ми и продължи по а.1. Обръщаше се назад да види мястото, където бе хвърлен пъпът му - магазина. Явно не се интересуваше от мен, защото не погледна отворения ми прозорец. Но не се знаеше - тепърва щяхме да видим. Може би щях да присъствам в мокрите му сънища и нещо повече. А може би щях и напълно да завладея съзнанието му... 💞💕💞💞 На 8 април около 19:30 реших да се разходя по Антим I нагоре от магазина, след като си купих яйце за застройката на лапада, който щях да набера от градината, и ми се стори, че го видях с още един възрастен мъж пред бившата АГ клиника. Той беше!!! Загледа ме, дори когато тръгнах нагоре по ул. Белмекен, после отмести погледа си. Имаше леко гърбав нос. 10 април - беше на магазина около 10 ч., после тръгна по Антим I. Аз се забързах, за да го проследя. Ако се беше обърнал, щеше да ме види. Зави надолу по стъпалата към Кукления театър, после на разклона зави наляво към Църквата. Не знаех точно къде живее. 15.04.2024 - стоях на терасата и сушах косата си (беше поне 28 градуса) и той се появи от Антим I при Юлка. Забеляза ме и аз пуснах косата си. Изпитвах силно влечение и любов към него. Исках да се любя с него, да се слея с него. Той забелязваше, че го харесвам и може би ме харесваше и той. После извадих бебето, подържах я на ръце, но понеже почна да пищи, извадих и проходилката. Може би малко го отдръпваше, че имам дете. Но за любовта граници няма. Бебе се поразходи по терасата с проходилката, после Дидко реши да си тръгва. Аз го проследих с поглед. Мина по Антим I и аз реших да го погледна от терасата. Вървеше бавно и после се озърна. Аз се стреснах и се скрих. Но животът ме научи да съм смела и се показах пак. Той пак ме видя и се усмихваше. Може би влюбването ни вече бе споделено... После се срещнах с Бюлент нагоре от Юлка (при десния завой за ул. Иречек) и му дадох торба лапад. Той ме целуна по устните. 30.05.2024 г. През нощта бе валял дъжд и сутринта бе сиво и облачно. Беше 14 градуса. Лозан ме събуди от среднощното ми нощуване и писане на мъдрости и какви ли не неща до 3:45 след къпането после, което направих. Беше 7:10. Докато го изпратя, бе станало 7:17 и като погледнах към магазина, Даниел беше там. Дебнех го през цялото време и се чудех как да направя клип. По едно време събрах смелост да си закача хавлията за глава на телта, но той не ме удостои и с капчица внимание. Явно не се бе влюбил в мен. Толкова безлик, безхарактерен и безчувствен човек. Чудех се, дали изобщо Везните бяха способни на чувства? Везни Беше единствената неодушевена зодия, предмет. Това придаваше едно равнодушие към нрава им. Приличаше на сова не само по лице, но и по телосложение и движения. Стоя известно време, пи кафе пред гаражите и тръгна. Мислех, че ще тръгне към мен, но се върна нагоре да се прибере. 31.05.2024 г. днес пак се появи на магазина и влезе вътре. Наблюдавах го известно време и после тръгна към мен, но не сви към Кукления театър и църквата, а по павирания баир нагоре. 01.06.2024 г. Днес те се появиха на магазина предиобяд. Отначало Галин, после един от Оборище и накрая Даниел дойде от Антим I от моя посока. В тая лятна жега той пак бе с черното си яке и облечен по същия начин. Не се сдържах и излязох на терасата. Седнах, решех косите си и ги наблюдавах усмихнато. Галин ми махна. Също и Даниел. И аз им махнах. Вече ме харесваха❣️❣️❣️❣️❣️❣️❣️❣️ После тръгнах с бебето и се отбих през Нирвана на Оборище да купя сладолед Фамилия-боровинка. Галин беше в магазина и остана възхитен от тоалета ми - шахматна рокля с бели и лилави квадрати. Каза, че отиват да пият с приятеля си (един, когото знаех от години-с яйцевидна глава - даже се бе отбил пред магазина днес). Галин обърна внимание на бебето и после тръгнаха. 02.06.2024, 7:44 Още като погледнах към магазина, той вече отиваше там. И влезе. Купи си литровка Каменица и пак излезе с черната торбичка. В тая лятна жега (30 градуса) той отново бе облечен по същия начин. Тръгна по Антим I и зави към Кукления театър 09.06.2024 г., 11:41 Поява Даниеле, тъкмо снощи написах, че не съм те виждала тоя месец и те видях, Любов моя!!! То беше, докато приказвах с бившия си Росен и проверявах, дали прането е изсъхнало. Бях с хавлия, защото тъкмо бях излязла от банята. Носех зелена пола на розови цветя и сив потник. Махнах ти свенливо като те видях. Ти отвърна на поздрава ми. После направих крачки назад и ти се усмихвах. Ти ме гледаше и плавно се скри зад ката. Ти държеше стъклена Каменица в ръка. После влязох в къщата и продължих разговора си с Росен. Ти пак се появи да ме търсиш с поглед и тогава забелязах, че с приятелите си сте се събрали зад ката на малката кооперация срещу Юлка, защото пред магазина ѝ беше горещо и вие не можехте да се горите на адската геена. После се оправих, облякох си синята блестяща пола, черния потник и излязох с бебето. Реших да мина точно покрай вас, защото ако заобиколях, нямаше да те видя. Ти си беше сложил черните очила и приличаше на мъж от Мъже в черно. Приятелите ти-пиянки бяха там и ти се здрависа с единия. Бях напълняла и краката ми бяха налети. Гледах бебето, а не теб, защото се притеснявах. Минах с бърза крачка край вас и като качих баира, погледнах уж бебето и към теб. Ти не ме гледаше сега. 12.06.2024 г. Отидох у баба и Лозан дойде. Легнахме си, а после, като дръпнах щората, видях, че Даниел е на магазина - седнал пред синьото ел-табло да пие бира. Беше 16:09 ч. Веднага излязох на терасата по къса пола и цикламен потник и с леки и нежни движения отидох до едната саксия. Той ме гледаше и ми махна, милият.❤️❤️❤️ Аз също му махнах и усещах как в него гори пожар, не по-малко жарък от моя. Обичаше ме това момче и аз също. Като го видех, усмивката не падаше от лицето ми. Прибрах се в къщата без да снемам поглед от него. Пак останах за известно време на леглото, но като погледнах, вече си беше заминал. Вечерта валя град. Страшни ледени парчета бяха. Глин и още хора бяха на магазина и аз направих клипове. Посое цялата градина беше опустошена. Дъждовна среща 14.06.2024 г. Днес валя почти целия ден. Отидох с количката и бебето за храната и ме валя през цялото време. Целите ни намокри. После се прибрах у мама, а те двамата с Красимир се върнаха към 14 ч. Бях нахранила и сменила бебето и я сложихме да спи. Вечерта пак заваля дъжд и ме върнаха с колата. И що да видя!!! Пред магазина бяха Даниел, изследователят Ивана и още двама мъже. Даниел веднага разпозна Пежото, а и другите. Знаеха, че съм аз. Държах бебето и Красимир ми отвори, за да сляза. Даниел ми махна и аз му помахах. Красимир ме попита нещо и аз запазих самообладание. После постояхме малко на терасата и те си тръгнаха. (20:32) После хвърлих боклука, а Даниел не откъсваше очи от мен. Като го погледнех, преместваше погледа си, което бе сигурен белег, че ме харесва. Дори ми махна да отида при тях като се качих вече горе и държах бебето. И аз му помахах и взех обувките на бебето да я обуя, докато седя на парапета. Но докато съм я обувала, те са си заминали. Ако ме беше изчакал, щях да отида при него да си поговорим. Но пред другите нямаше как да стане. Особено пред интриганта Иван. 17.06.2024 г., 10:39 ч. Жегата вече започваше, а и аз се канех да изляза с детето. Даниел се появи на магазина в тоз8 миг и си купи бира. Аз излязох и сложих детето в количката. После излязох от двора и Даниел ми махна. И аз му помахах и продължих пи Антим I, насочвайки се към Хумана, където исках да видя новото зареждане. Обърнах се да видя - той ме гледаше ❣️❣️❣️❤️❤️❤️ 20.06.2024 г. Излязох в 11:07 и видях Галин да се задава с майка си. Вървеше като кирка и още от сутринта беше пиян. Поздравихме се. 13:37: Измъхнах се от мама, оставяйки ги да спят с бебето в спалнята, и отидох към баба да си прибера прането и да оставя вода за животни преди Гривица. Слава Богу, оставените до казана 4 големи туби от вода бяха още там и го взех. Разрязах ги във вида на купи за вода и с едната тръгнах към Гривица. Докато минсвах край Данчо, видях, че Даниел е седнал зад магазина на маса и там пие бира. Бях със зелената си пола на розови цветя и сивия корсаж. Казах му "Здрасти" и той ми махна. Продължих нагоре и оставих водата до казаните. Като се връщах, пак минах по същия тротоар. Гледах в земята, стараейки се да запазя положение. Тоз8 път той говореше по телефона и гледаше към мен с умиление и благоразположение. Прибрах се и взех остатъците пластмаса от разрязаните бутилки. Насичих се към казаните да ги хвърля и видях Галин и Иван-следователят да идват. Аз се усмихнах на Галин и озцяло пренебрегнах Иван, понеже предния ден (19.06.) бях минала пред магазина да ги насоля да не дънят интриги за мен. Галин взе да ме гали по косата и да казва, че съм много хубава. Изхвърлих пластмасите и се върнах да се измия. Реших да си взема сайдер, макар че никак не беше морално да отида точно на Юлка. Галин реши да ме черпи и, въпреки че отказах, той ми взе сайдера. После седнахме, където и другите сядат, а Иван беше над хладилниците и гледаше втрещено. Направо не можеше да повярва. И Юлка не беше много очарована. Аз се опитах да се скрия във входа, но Юлка живее там и пак не беше удобно. И Шопа се появи, но встрани от къщата ми и говореха с Иван. С Галин постоях малко и пих 2 сайдера. Загледах се и в капчука, на който бях посветила толкова повествования... Галин ми разказа за бившата си Деница. Не беше никак морално да стоя при него, защото почваше и да ме гали по косата и щяха да станат големи интриги. А беше и пиян. Както и станаха. Реших да тръгвам. Лозан по-късно ми се обади и беше разбрал за всичко. Беше ми трудно да го убедя, че нищо не съм правила с Галин, но успях. Което беше и истината де. 24.06.2024 г., 10:44 ч. минавах по средната алея и видях бащата на Даниел. Той ми махна, но аз попитах: "Познаваме ли се?" Той каза: "От магазина." Попитах го: "Къде е синът ви?" И той каза, че бил у тях. Казах: "Не се появява често." Баща му каза, че вчера са били заедно и ми махна за довиждане. Май ще спра вече да се интересувам от тоя. Следобед сънувах баща му, че влиза в един вход на блок отдясно на ул. Иречек. Може би номер 4. Надничах през едни ключалки, за да видя сина, но не го видях. Същата вечер, 20:30 ч. прибирах се у баба с бебето и видях Даниел над хладилниците да говори с Иван. Нещо ми се струваше подъл и реших да не го поздравя. После напълни вода и тръгнах да поя котките. Излязох от оградата и изобщо не ги погледнах. Чудех се, дали бях влязла в съзнанието му поне малко...? 26.06.2024 г. станах много рано - в 5 - и почнах да шетам. Налях на котките вода, а по-късно, към 7:30, си взех сайдер от Юлка. Започнах да го пия и написах разказа "Сайдер". Мислех си за Даниел и мислех, че всичко е приключило. Бях ужасно тъжна и плачеща. Мислех, че никога няма да се случим. ...И изведнъж... В 11:11, точно когато щях да излизам с Малвина и преди да спусна щорите, видях двама човека да се насочват към зад ката. Набързо успях да видя, че по-младият от тях носеше къси синьо-оранжеви шорти и същата черна фланелка на бели черти, която знаех. Затова, като излязох от градината, реших да проверя, дали не са Даниел и баща му, затова тръгнах уж по посока Данчо. Бях облечена във вече любимата си светло-синя женствена рокля, очертаваща красивото и женското в мен. И да, наистина бяха те!!! Даниел ми помаха милият!!! И аз му върнах поздрава, поздрави ме и баща му!!! Скрих се за малко уж до Данчо и после пак се появих, минавайки по Антим I-ви. Пак ги погледнах. Харесваше ми излъчването на Даниел-издаваше милосърдие и влюбеност. Точно това исках!!! Благодаря ти, Боже!!! 🤍🤍🤍🤍🤍🤍🤍 27.06.2024 г. лежах на кушетката в трапезарията с лице към вратата и изведнъж се появи Той!!! "Паднах" От кревата така, че да не ме види, направих му снимка през прозореца и после се Показах от вратата на терасата. Почнах да шетам нещо из двора и той ме гледаше!!! Помаха ми и аз му върнах поздрава!!! Обичам го рова момче, обичам го!!! Постоя точно половин час и после тръгна по Август Попов по посока хотела. 29.06.2024 г. Видях милия ми Даниел в 9:43 с баща си. Вземаха кайсии и после продължиха по Август Попов. Направих им видео. Вечерта минах по Антим I покрай Юлка и той беше там с баща си. Махна ми. После се прбих за малко вкъщи, вдигнах щорите и ми се искаше да им направя видео, но се страхувах да не ме видят. Излязох - баща му ме гледаше. Даниел ❤️ също. 02.07.2024 г. Пак се появиха с баща си на магазина и им направих видео. После се показах на северната тераса и той ме видя❣️❣️❣️ Махна ми и аз също - и двамата се усмихвахме един на друг❣️❣️❣️❣️❣️ 02.07.2024 г., 20:34 Беше пред магазина с Иван и оче един стар и ми махна. Стоя чак до 21:19, после се прибра без да ми махне. Но това не породи у мен тъга. 04.07.2024 г. 21:50 вече беше мръкнало и бе с Бюлент на магазина и ми махна - драго ми стана... 06.07.2024 г., 10:39 бях се насочила към сладкарница Розалия на Оборище и го видях - беше на пейките. Тозо път бе облякъл светлосиня риза. Махна ми. Поръчах тортата и отново минах покрай него, насочвайки се към Хуманата, където вчера си бях забравила блестящата диадема. Оттам си купих също така синя блуза с дантелени ръкави за 5.50 и дълга зелена тигрова рокля за 6.50 лв. 07.07.2024 г., 9:50 Рожденият ми ден!!! Суетях се и се чудех кога да изляза с детето. За рождения си ден си облякох новата блестяща златиста рокля. Тъкмо излизах от оградата и видях Даниел и баща му да се връщат и минаваха по Август Попов. Не знаеше ли, че имам рожден ден? Той дори не погледна към мен, Бога ми!!! Викам си, няма смисъл да поглеждам зад ката в такъв случай. Тръгнах към сладкарницата да взема тортата, но не ми хареса надписът и помолих да го пренапишат. "Честит рожден ден, Иве! С пожелание за здраве, щастие, любов и сбъднати мечти!!!" Трябваше да изчакам, затова реших да се върна към ката. Минах и видях, че там са се скрили на сянка. Посуетях се малко нагоре от Данчо и се върнах, звънна ми Лозан да ми честити рождения ден. Говорех по телефона, когато се появих по тротоара и имаха видимост към мен. Даниел веднага ми махна милият. И аз му помахах, държейки телефона. После се скрих. Но реших да се появя и да ги почерпя. Все пак, рожден ден имах. Отворих кутията и така се изправих пред тях. Първо почерпих Даниел, после баща му и накрая реших да дам и на мерзавеца Иван, макар че изобщо не заслужаваше. Мерзавецът даже не промълви и дума, даже не каза: "Честит рожден ден". Даниел и баща му ми честитиха и аз им казах "Чао". Поехме с Малвинчето към сладкарницата и взех тортата. Отидох при мама и Крас и ми подариха CD-плейър. Все оче слагаха тапети, а после седнахме да обядваме. В 15:30 беше влакът на К. и мама го изпрати. Вечерта като отивах към баба, минах да видя, дали Даниел е там, но го нямаше. Беше само Бюлент и ми звънна. Настигна ме и поговорихме. Каза ми, че Дидко се бил влюбил в мен. Викам: "Как разбра?" Полицаят май бил видял да тръгва към Оборище да ме следи. Веднага ме стопли тази новина и се засмях със сърце, зарадвах се с душата си, сияех!!! Много се радвах, че е взаимно!!!После се разходих, Бюлент пак звънна и каза, че Дидко се бил появил. Върнах се веднага обратно, но нямаше никой. Пак се върнах на центъра и се прибрах. Бюлент не спираше да ме увещава да спра връзката с Лозан, но не можех и нямаше да го направя. 10.07.2024 г., 10:11 ч. Вече бе дошло момчето от фирма Картал да сложи новата врата. Изкърти старата и започна работа по новата. Даниел бе на магазина с баща си и гледаше към нас. Чудех се, шумът ли го привличаше или се интересуваше от мен. Скри се зад ката после. Вечерта реших да мина по Антим I от северна страна и го видях да пие бира самотен и пиян до синьото ел-табло. Беше с разкопана риза. Мен ли чакаше? Поздрави ме и аз му махнах. После се прибрах и му направих снимка, но после той изчезна, тръгна си. 13.07.2024 г., рожденият ден на Лозан!! Велик ден за мен!!! Прибирах се и в 21:53 той пиеше бира на таблото преди ката - вляво срещу къщата ми. Бях облечена в тюркоазената си кадифена рокля, която си взех тия дни. Махна ми момчето и аз отвърнах на поздрава му. Чувствах се върховно!!! С него обаче беше някакъв мерзавец, много низко същество, което бе способно на измекярщина и на измама. Даниел изглеждаше велик, висок и одухотворен пред него. Но лековерен. Човек, който лесно би могъл да бъде измамен, поради добротата и доверчивостта си. Чудех се, дали да му кажа да се пази един ден? Или струваше ли си да се намесвам? Така може би щях да му направя мечешка услуга. Така никога нямаше да се научи да се пази сам от мерзавците. Постояха известно време, а Бюлент бе седнал при синьото ел-табло с други хора. На него пък въобще не махнах. Бюлент замина по някое време, че щеше да пътува за Англия. Даниел постоя още малко с тоя, даже се преместиха над горния хладилник. Там постояха и изчезна. Бюлент после ми се обади и каза, че е взел такси за Автогарата и ме попита: "Дидко да не си го прибрала - нямаше го на таблото като тръгвах?" Не, не го бях прибрала. Той си се прибра сам у тях. 14.07.2024 г., 9:20 Пиеше бира на новото си място - таблото срещу къщата ми - с Иван. После се премести над магазина да пие бира там. Махна ми, като поливах градината му махнах и аз и той остана докоснат от това. ❤️❤️❤️ 15 юли - минах вечерта около 21:04, облечена във фееричната си прасковено-розова пола и блестящото цикламено бюстие с количката с бебето. Той беше пред магазина на Юлка и ми махна. И аз му махнах. После се посуетях пред магазина на Данчо и се върнах обратно. Пак ми махна и аз пак му отвърнах. Бяща му гледаше ошашавено. Чувството беше върховно!!! 16 юли - около 10 ч с майка ми оправяхме крушите на покрива на гаража и се появи около 9:45, после тръгна към тях. 17 юли, около 10:20 само мина от ката и тръгна към Банката, даже и не погледна двора ми. 19.07.2024 Седнахме с Билито на бистро Юнак и той ми каза, че Шопа днес му казал: "Той Дидко се влюбил в оная от първия етаж..." Стана ми много хубаво, макар че не съм го виждала от 17.07., когато не ме погледна... 22.07 2024 Мама се появи малко след 8 и поливаше мушкатата. Остави един черен чувал с неща и каза да ги прегледам. Били от стаята на Даринка. Излязох и най-накрая го видях в 8:10 - беше до хладилника. Преглеждах нещата и се навеждах в гръб. Той ми махна, също и аз. После слязох до вратата на оградата - той тръгна и мина покрай къщата с ката, гледаше ме и се усмихваше. Аз трябваше да хвърля плафоните, които счупих на терасата горе, и тръгнах зад него. Той се обърна един път и ме видя. Аз се върнах да питам мама, дали не могат да се залепят, но тя каза да ги хвърля. Даниел продължи и сви зад ъгъла на Банката. Дали щеше да отиде при публичния си дом, или на Оборище, не можех да зная. Но се натъжих и ме сви сърцето. Плакаха дори. Дали ме обичаше, дали бе влюбен в мен? Тормозеше ме липсата на близост. Исках нещо по-интимно, по-тайнствено. Но за съжаление, не всичките ни мечти се сбъдваха. Поне не сега. Ако изобщо някога и някъде се сбъднехме, можеше и да е след милион години. 23.07.2024 г., 7:57 Днес се появи на магазина, взе си биричка-кенче и мина покрай ката. Мина по Август Попов и на ъгъла погледна към двора ми, но само толкова. После не се и обърна. Мама беше тук оше от преди 7 ч. Щяхме да берем круши, затова станах в 7:14 да помогна. После с бебо се поразходихме пеша до малко след ъгъла на Банката и точно на пейката под блока насреща бяха Даниел и баща му. Не му помахах, а гледах бебето. Нарочно не му махнах, защото бях наранена. Разходихме се с нея досами ъгъла на ул. Тодор Икономов и я върнах. Даниел дори не си бе направил труда да погледне, да ме проследи, да се опита да ме заговори. Ето защо не ги погледнах отново. Върнахме се в двора и продължихме работа с мама. Следобед, в 14:31 сънувах, че бях в една кола на Август Попов 14. Беше горещо и слънцето сякаш бе под абажур - даваше една особено тъмно-синя светлосянка на простора. Даниел през цялото време ме търсеше с поглед и личеше, че има чувства към мен. Искам да му се присъня и аз и да му покажа, че го обичам. Искам да се случим някой ден, но в този живот. Дори да е платонично... Не искам съдбата да ни разделя. Силно го обичам и не мога без него... В останалата част от съня си сънувах, че Лозан е в трапезарията у баба, от която масата щяхме да местим в дневната, а за там да купуваме кръгла маса. Пиех бира. 26.07 2024 г. Тъкмо бях излязла от банята и мама бе все още тук, макар и да каза, че щяла да тръгва (обади ми се в банята. (Чакахме Петър да оправи механизма на дограмата). Видях Даниел да идва откъм ъгъла на къщата ми от Антим I - сигурно пак е бил при публичния си дом. Обърна се и гледаше към нас, към терасата. Махнах му откъм малката спалня, но той нямаше как да ме види. Майка ми искаше да вземе Малвина и да тръгва после. Петър бе оправил механизма. Даниел веднага пак се обърна към нас и ни гледаше. Гледаше ме, но този път не ми махна. Майка ми поръча да измета водата от двора и аз се заех. Бях с хавлия. Но не се притеснявах. Той стоеше на ъгъла при ката и после влезе в магазина. Гледаше ме, докато беше навън. После излезе и тръгна нагоре. "Глупак" - рекох си аз. Повече не се появи, колкото и да го търсех с поглед. Бях в напрежение, свиваше ме отвътре, но преодолях болката. Знаменита среща 28.07.2024 г. Днес се навършва година, откак го видях за пръв път. Миналата - 28.07.2023 г., около 17 ч. Днес свърших доста работа. Събрах падналите круши от двора, набрах зелени круши от дървото, смених бебето, хвърлих боклука, полях цветята, изметох градината. През цялото време се оглеждах, дали Даниел ще де появи. Нямаше го. Появи се само баща му и тръгна към Оборище. (09:09 ч.) После аз излязох след 11 ч., излях вода в купата на Оборище и в 11:20 о, небеса!!! Видях бащата на Даниел встрани от хотел Мадара. Огледах се за Даниел и го видях пред брокерския офис. Гледаше цените на имотите. Запазих самообладание и реших да не го заобикалям, както правех като се влюбех като ученичка. Гордостта ми беше голяма. И губех. Или пък не? Защото знаех, че този, който наистина иска, ще ме доближи, каквото и да направя. Гордостта ми беше наистина голяма и не се позволявах да страдам за мъж. Това бе под достойнството Ми, унижение за Мен. Та аз бях Богиня, а не коя да е. Както и да е, като доближих Даниел, го поздравих и поговорих малко с него. Попитах го как е, какво прави. Той ми отвърна. Успях да го чуя. Мил е. Хармоничен. Любезен. Безобиден. Отблизо го разгледах. Има хубаво излъчване и е способен на чувства. Но умее да работи и с разума си, за разлика от мен, която почвах да заеквам, да пелтеча и всички да ми се подиграват. Вече бях превъзмогнала всичко това, благодарение на цената, която платих. На частта, която липсваше от мене. Страстта ми. Нима трябваше да плащаме такава голяма цена, за да имаме някого, за да се напаснем, да се разберем? Нима не можехме да се разбираме по силата на Любовта и приемането? Както и да е, обмених няколко думи с него и си взех довиждане. "Баща ти тръгна нагоре или те чака?" Даниел говореше тихо, но все пак успях да го чуя. По-нагоре поговорих и с баща му. "Здравейте, как сте?" - "Добре съм. Времето много топло." Аз: "От дъжда се бе разхладило за малко." После си взех довиждане и продължих. Даниел тъкмо тръгваше към баща си и видя, че разговарям с него. Продължих бързо (както си вървях) и взех да напълня вода от чешмата. Те бяха зад мен. Телефонът ми звънна, беше Росен - поговорихме за домовете в астрологията. Щях да се кача по наклонената плоскост под Полицията - погледнах назад, но ги нямаше. Като се изкачих, ги видях срещу Пощата. После продължих към къщи и му говорех за Астрология. Чудех се, дали от мен се криеха? 02.08.2024 г. Днес се чувствах особено зле по отношение на Даниел. Липсваше ми,а. не го бях виждала. Съвпадението беше, че и Росен ми се обади тъкмо тогава и си опредвлихме среща вечерта на Оборище. Споделих му какво ме мъчи и той ме успокои, че е твърде възможно и Даниел да изпитва същите чувства към меннили пък да ги заизпитва. Въпросът беше аз какво мога да предложа на Даниел, защото след като имам връзката с Лозан, не мога да му предложа нищо. И беше прав. Сроя до късно и пак искаше нещо, но не му дадох. Дадох му круши и грозде и бях изпържила едни пилешки хапки. После го проводих. 07.08.2024 г. Дълго време не се бяхме виждали с Дидко. Лозан днес бе дошъл в Шумен, затова искаше да се видим у баба. Взеха ме с Росен от стоянката зад Съда в 16:01. Росен не мина край Бончо, а зави към Безистена. Имах някакво предчувствие, че ще видя Дидко и наистина!!! Видях го - тъкмо бе излязъл от блока си. Отново бе с черната си блуза с малко бяло по ръкавите и с едни тъмносини гащи. Имаше, за съжаление, алкохолизиран вид. Часът бе 16:13. Минахме с колата край Юлка и Росен спря пред ката на отсрещната срещу мен къща. Аз влязох през двора и заръчах на Лозан да влезе през Елка. През това време бързо се качих на терасата и чаках Даниел да се появи. Макар и да се забави, се появи и ми помаха. Аз също му помахах (бях в тъмносинята си тюркоазена рокля) и клекнах да си събуя сандалите. Той ме гледа известно време и после влезе в магазина. Като излезе, не се обърна повече към мен. Бях щастлива!!! С Лозан п******е с**с и всичко трябваше да е много на тагадък, защото майка ми ме караше да се прибера преди 17 ч., за да отидем на детската площадка с малката. Отидох за малко при магазина - Лозан беше с Венцислав, с когото една вечер преди края на юли бяхме били вече там. Постоях малко при тях и се качих с Росен. Той ме откара зад Военното. 08.08.2024 г. Днес мама ми звънна в 10:37 и ми каза, че ще ме изчака на Оборище да вземе детето. Имах предчувствие, че Дидко ще е там и наистина беше!!! Беше седнал на пейката, на която преди година стояхме с Бюлент, когато ме ухажваше. Видя ме и аз не откъснах очи от него. Той отмести погледа си, понеже се притесни, но като монавах край него, ми махна и аз отвърнах на поздрава му. Повече не го погледнах, но в отражението на една витрина видях, че той не ме гледаше. После стана и си замина. Имаше запуснат вид и вървеше вяло и прегърбено. Дано да е добре със здравето тоя човек. Дано алкохолът да не му се отразява пагубно... Качихме се до хотел Мадара и мама и Маги се прибраха, а аз слязох надолу за храната. На връщане минах през Съда и Прокуратурата да си запиша нов час срещу училищните мерзавци - 7.10.2024 г., между 10 и 12. 13.08.2024 г., 20:49 тази вечер се прибирах към баба с бебето и пред магазина имаше много хора, включително Дидко. Там беше и Шопа, и Румен, и Вальо-секса и други. Даниел ми махна, като ме видя. После се качих горе и го наблюдавах. Говореше с другите и личеше, че има чувства към мен. Често поглеждаше към нас, дори когато говореше по телефона. Възбуждаше ме силно тоя човек. Кога ли щях да се любя с него? Остана дълго време на магазина. 14.08.2024 г., 16:45 пратих на Росен по WhatsApp клиповете, които вчера направих на Даниел. Споделих му, че може би Даниел никога няма да е другото ми Аз, понеже знаех със сигурност, че Росен е. Но Росен ми каза да не прибързвам със заключенията. Говорехме си и му споделих за терзанията си за Даниел. По-късно, в 23:03 Даниел мина с един мъж на средна възраст пред оградата и продължиха към хотел Шумен. Хукнах, решена да ги проследя, независимо че оставях бебето само. Цялата се разтреперих от любов, възбуда и трепет по него. Малко гейска ми се струваше проявата им, но дори това не ме отказваше от него. Вървях след тях и се чудех, кой ли път ще поемат. Свиха наляво към Оборище. Вървях след тях на разстояние. На кръстовището се разделиха и Даниел не продължи с мъжа към Оборище, а сви по улицата покрай Печатницата. Веднага се върнах в обратна посока и го причаках край хотел Шумен. Вървеше доста по-бавно от мен. Като се появи, веднага се скрих зад Старата банка и продължих по Авг. П. Ясно беше, че щеше да мине край публичния си дом и аз нямаше как да се прибера, без да съм го проследила напълно. Затова отидох под терасата на А.1., уж за да видя водата на котките. След малко време той се появи отгоре. Аз веднага се скрих и тръгнах към градината. Отново го причаках зад сивия ъгъл в двора. Кисках се като самодива под лозницата, бях красива и млада и много ми прилягаше да съм така съблазнителна. Макар че вътрешният ми глас се обади и ми каза: "Защо го правиш? Жена ли си му, та го съблазняваш?" Той усещаше, че е харесван и желан и му харесваше това. Показа се зад ъгъла и аз веднага се скрих. После се качих горе и го проводих с поглед, докато се скри зад ката. Макар да знаех, че това, което правя, не е правилно. Дори Росен ми задаваше въпроса: "Ами ако това момче поиска повече, какво ще направиш?" - "Ще му кажа, че мога да му предложа само платонична връзка." - "Ами ако поиска повече?" Не бях разсъдила за този вариант. Не бях мислела, че може да се стигне дотам. И нямах отговор на въпроса какво може да стане. Макар и Росен да ми намекваше, че това, което правя, не е правилно. Другият вариант бе да не се бях запознавала с него изобщо. Той явно нямаше да направи тази стъпка към мен. Само щях да го виждам, без той да ме забелязва, да страдам за него, да плача, без той изобщо да знае. Това беше вариантът. Нямаше дори да подозира за съществуването ми. Толкова незабележителна му бях. Толкова ме нараняваше това. Толкова ме болеше. Но той животът така и така си е пълна мистика. Не можеш да знаеш какво ти е предопределено и защо. И какъв е смисълът на събитията. Толкова много мъка без дори да знаеш за какво. Дали щеше да ме обича някога - това не можех да зная. Засега бяхме само на ниво флирт. 24.08.2024 г., 12:55 Дидко на Оборище. Гледаше съвсем вяло и алкохолизирано... 27.08.2024 г. Днес видях Дидко на Оборище с още двама възрастни пиянки. Видя ме, но не го поздравих. Часът бе 11:26. 28.08.2024, 16:30. Сънувах, че съм с Дидко на кафе в една мътна стая на втория етаж на една къща по ул. Съединение над Куршум чешма. Беше много добро момче, но изключително глупаво и на много ниско интелектуално ниво. Не беше на моето ниво просто. И не изглеждаше по същия начин, както в действителност. Но в съня ми се показваше, че мисли за мен през цялото време... 01.09.2024 сутринта бях в двора и той се появи в 10:20. Изхвърлях боклука и той ме видя, но не му помахах, защото като се появи, не ми помаха. Минах край Оборище с бебо и той беше там с Галин. Отосохме у мама и пак се върнах да простра отането от перящата пералня и да пусна ново за 20 мин. На връщане пак св видяхме. Вечерта реших да мина край Юлка да видя, дали ще го видя, но го нямаше там. През нощта Бюлент ми писал, че съм.била гадна к., защото съм създавала интриги между хората. Вечерта в 19:50 минах край Оборище и той беше там с Галин и Коча на пейка. Минах край Нирвана, после нагоре и се върнах. Не погледнах. Разходих се до Руския и като се върнах, там бяха същите, но вместо Коча - Иван-следователя. Дидко ми махна и аз също. 04.09.2024 минах край паметника на Оборище и Дидко беше зад него с Иван. Беше пиян. Гледаше ме. Не се поздравихме, защото не ми харесваше това пиянство. На връщане не отидох у мама, а у баба. Монах по Казанджийската през Оборище и той още беше там и ме гледаше. Приличаше ми малко на Росен и имах чувството, че ме покриваше на 99%. Но все пак този 1% хлопаше. А щом хлопаше, не беше пълното ми Аз. Просто покриваше друга част от мен - може би непознатата, неизследваната. 10.09.2024 г. Мина край нас и знаех, че не е другото ми Аз. Това ме натъжаваше. Явно никога и никой нямаше да бъде като Росен и да ме покрива като него. Просто беше друга душа, друга същност, друга монада. Дори и да ми е сродна душа, каквато със сигурност беше, винаги между нас щеше да зее трап. Трап, който може да бъде запълнен единствено с Любов. Ако може, разбира се. Отиде на Оборище и като излязох, се видяхме там. Беше седнал на пейка с други и ме видя. И тоя път не се поздравихме, защото тъгувах, че не е другото ми Аз. Вечерта се прибрахме по-рано с Маги, защото щеше да вали. Пред Юлка се бяха събрали хора - Шопа беше там. Като се смрачи, Дидко се появи. Аз цялата треперех и гледах да излизам до казана, до магазина, за да ме вижда. Но той като че ли не ми обръщаше такова внимание или поне се правеше. Беше и тъмно и не можеше да се види добре. Като се връщах от Данчо с бутилка газирана вода, видях, че Дидко се беше доближил към мен донякъде, сякаш за да ме извика. Аз се качих горе, обслужих детето, бяхме на терасата за известно време, правех се, че пуша цигари, защото ми беше нервно, а и исках да му привлека вниманието. Той ми махаше с ръка да отида, но на мен не ми беше удобно, защото бях с малко дете и не исках да ставам долнопробна. Сложих я да спи, но не заспиваше и пак излезе от креватчето. Дидко се появи до оградата ми и стоеше. Направо не можех да повярвам, понеже той преди даже не ме и забелязваше - подминаваше ме като пътен знак. От това ме болеше много и като се сетя, очите ми се насълзяват. Минаваше край къщи и изобщо не заглеждаше отворения ми прозорец, а фигурата му бе тайнствена и загадъчна и сякаш сочеше, че не ми е на пътя. А сега ми бе много по-близък, по-познат и вече се случваше в живота ми. Помаха ми да отида (другите и Шопа вече се бяха разотишли) и аз слязох с детето. Ония мъжи отдавна бяха убили красивото в мен, затова притеснението ми вече го нямаше. Отворих оградната врата и той дойде до мен. Искаше да ме черпи сайдер, но аз отказах. А бяха затворили и магазините. Канеше ме да седнем на Данчо, но на мен не ми беше удобно, защото щяха да тръгнат интриги. Отделно че по-късно и Иван-следователя мина и ни видя. Изгледа ни злобно и подмона. Дидко му помаха и го покани да дойде, но аз му казах: "Недей, защото ще почне да съни интриги." Викам: "На Оборище ли се събирате?" Кимна. Каза, че баща му бил в болницата за бъбреците. Попитах на колко е години и той каза 67. "Изпълнени?" - "Да". Поисках да знам кой месец и Дидо каза юли. 10 юли. Викам: "Ти помниш ли моя рожден ден?" Той каза: "Да, нали почерпи." "А помниш ли датата?" - "7-8 юли". - "Седми" - казах. Имаше сурово, студено и строго излъчване. Приличаше ми на бог. Малък бог, бог на нещо. На езерата например. А също така и на викинг (или на варяг) и изглеждаше много по-различно, отколкото като съм го виждала на магазина. Много по-студено. Може би бе доблестен и предан на една жена (които и качества, естествено, търсех в един мъж). Попита ме направо: "Ще я бъде ли нашата работа или...?" Не можех да го лъжа. Казах му, че имам връзка. Той попита: "С Бончо?" - "Не. С Лозан." Макар и да си бях мислела, че го обичам, сега сякаш не го обичах толкова. (Ако изобщо все още можех да обичам след всички травми. Дори Росен не можех да обичам. Понякога 24.09.2024 мина към 8.15 край нас, за приказвах ме, дадох му грозде. Вечерта пак го видях. 8.10.2024 светна ми с телефона да ида при Юлка, но Шопа беше там и ме досрамя, хранех котките 18.10.2024 не го бях виждала много време и понеже бях нощувала с малката у мама, отидох у баба. При Юлка го нямаше, затова седнах на Оборище. Чувствах се изгубена и безпътна, исках да го срещна. Накрая го видях да се задава откъм Нирвана, видя ме и влезе в Розалия. Аз вече не се срамувах. Смело влязох при него, той предложи да ме черпи нещо и аз си избрах чай. Седнах за кратко на близката маса и очите ми бяха насълзени. Казах му, че може и да не ме вижда повече. Той не изглеждаше трогнат от това. Седнахме. Той каза, че за септември баща му 3 пъти е лежал в болница. "Грижиш ли се за него?" - "Какво да правя." Попитах ме какво правя и аз казах, че след малко отивам да взема храната на детето от Детската кухня. Казах, че искам да му подаря подарък за рождения ден, който май никога няма да му дам. Нали все пак съм му дала грозде 🍇 (24.09.2024, около 8:15) Не стояхме и не приказвахме много и той ме отряза. Тупна ме по ръката и каза, че тръгва за храната на баща си от столовата до нас зад Съда. Казах му чао и аз без съжаление и поех към Детската кухня. Разбираш ли, той даже не се и трогна, че може да не ме види никога повече. Същото като с първия. Кво му пука. Нали животецът продължава. Кво от туй. Загубил няква, дето го обича. Голяма работа. На него жена не му трябва. Може си и сам. А то май и животецът точно на това се опитва да ни научи - да сме сами. Да не споделяме нищо с никого. Да разучаваме вътрешния си свят. Може би беше и напълно безпредметно да отивам при него. Няма да бъда с него. Под никаква форма. Няма да изживея любовта си с него никога и никъде. Просто приемаме това. Някой просто го е създал целия тоя шибан цинизъм, наречен "живот" и "вселена". Няма голяма полза от случващото се. Няма и никакъв смисъл. Просто всичко е толкова ненужно и цинично. Толкова кратко и безсмислено. "Някой позволява да е така." И този някой е по-висш от нас. Или пък и един от нас. А защо не и двете. Някой ни е разделил на полове, за да ни гледа сеира. Да искаме нещо с другия, а да не можем да го осъществим никога. И все да приемаме до безкрай циничния развой на нещата. 10.11.2024 г. Днес Лозан излезе от къщи и отиде на магазина. Бяха се засекли със Станислав, който идваше от Антим I-изток, и отидоха заедно на магазина. После аз се присъединих към тях, посичвайки с пръсти на Лозан да ми даде пари. Станислв каза: "Мангизи". Лозан бръкна и извади 100 лв. Аз останах известно време с тях, нищо че беше студено. Станислав стоя малко и тръгна. Спомних си за летните скъпи спомени с Галин и Даниел. Знаех, че и това не е правилно, но то пък съвсем: с тоя не общувай, с оня не общувай, понеже пораждаш нечисти мисли... Човек иска и малко забавление, освен благочестие. Вярно, че нищо не бях правила с тях двамата, но явно се броеше грях, защото се създаване напрежение в квартала. После аз и Лозан се разотидохме и аз се прибрах. Днес цял ден не бяхме излизали с Бърбалюшката. Предпочетох да я пазя от студа, а и аз самата не бях добре и не ми се излизаше. Цял ден прекарахме в леглото и двете - само че всяка на нейното си. Когато се показах вечерта в 18:23 на терасата, Дидко беше пред магазина. Посуетих се на терасата, облечена в якето си-слонова кост. Той ми помаха и аз на него също. Усещах, че в кръвта му кипи буря от страст, любов, възбуда и емоции към мен. Същото беше и в мен към него. Отидох в дневната, светнах (прозорците бяха без пердета, понеже малката бе съборила корниза) и се скрих зад ръба на стената, докато спусках щората. Да не ме види Дидко. Притеснявах се. После щеше да ме види, като излизах. Излязох с дъска, пълна с филии с пастет. Посое се върнах и докато отварях вратата на двора, Дидко ме гледаше. Посое се загледа в една минаваща от Антим I-изток кола. Аз се прибрах горе и го наблюдавах. Явно се бе появил отдавна и остана дълго време. Чак до 20:44, а другите се бяха разотишли още към 20:26. Тъкмо в 20:43 се появи Лозан и ми звънна по телефона да му отворя. Казах му да мине през Елка. Говореше тихо. Знаех, че Даниел е на магазина и беше останал сам. Хвърли си бутилката в контейнера и мислех, че си тръгва. Но се върна пред гаражите на магазина. Дадох на Лозан ключовете, а той говореше тихо. Чудех се, дали е станала някаква студена война между него и Даниел. Погледнах през прозореца и видях, че Лозан е оставил торбата с храната, която носеше, пред вратата на Елка и се запътва към Даниел. Говореха си нещо и Даниел го избегна. Тръгна в обратна на него посока (към Юлка), но после спря. Обмениха си няколко приказки и после пак застана до гаражите. Стойката му издаваше достолепност и непоклатимост. Пазеше си своето. Явно ме ревнуваше и следеше, дали Лозан идва при мен и дали не е той бащата на детето ми. Усещах някакъв гняв към Лозан. После Даниел тръгна да се прибира бавно по Антим I - последна се скри сянката му, която пълзеше по окъпания в оранжева светлина сив асфалт. Приличаше на герест петел или паун. Имаше нещо смахнато във вида му. Лозан дойде и влезе вкъщи. Попитах го защо се е забавил и той каза, че "този изрод му се е видял съмнителен". Започнах да му задавам разни въпроси, правеща се на недоумяваща: "Виждал ли си го преди?", "Познаваш ли го?", "Той ли те заговори?" и други такива, но се стараех да не издавам, че го познавам. Имах вина, че го бях прелъстила, нищо че не бях правила нищо с него, и сега треперех от гузна съвест. Може би не трябваше да го прелъстявам, имайки предвид, че не мога да му предложа нищо. На тоя етап. Или пък на следващите етапи. Все пак, и спряно Бюлент нямаше да е много почтено и съвестно. Но какво да направех, като имах чувства към него още от първия миг, когато го видях? Просто събрах сили и смелост и се запознах с него на 26 май тази година (2024). Лозан каза, че го е заплашил да не се занимава с него и утре щял да проучи кой бил Дидко. 25.11.2024, 21:19 Лозан у нас със Свилена, пиян, 112 и си тръгнаха в 21:43. Пребил Дидко пред нас. На следвашия ден ми каза, че го попитал какво прави пред нас и Дидко му отговорил: "Проблеми на Ивчето ли създаваш?" Това вбесило Лозан, защото се почувствал второстепенен, а Дидко - главен - и го повалил. Лозан ми каза, че Дидко нежно произнесъл името ми... 26.11.2024, 11:28 Дидко по средната алея при Театъра. Погледна ме с неодобрителен поглед. 30.11.2024 г., 12:43 Даниел беше пред магазина. Не ме поздрави. После се изплю и тръгна нанякъде с мерзавеца Иван. Нагоре по Август Попов. 2.12.2024 г. Обади ми се полицай Христо Христов да обясня за какво съм викала полиция на 25.11. 3.12. Разбрахме, че Дидко е пуснал жалба в полицията. 5.12.2024 г. Един от мъжете на магазина ме повика. Беше Данчо - нисък и дебел. (Роден 3.12.) Обиди Жените и ми падна в очите завинаги. Останах при тях. Пих сайдер и пуших цигари. Бяхме още Шопа (Наско - 1.8.1978 г.), който по едно време от колата си даже извади една тлъста пачка с банкноти от по 50 лв. Имаше поне 3000 лв. Бяхме още Вальо-секса и после се появи бившият следовател Иван. Обиди и мен и аз, след като се върнах след като нахраних котките, го натоварих да спре да използва Дидко да го черпи. Толкова е долен и низък. Развиках му се защо е казал, че Дидко е завършил Ракетното, пък продължава да дружи с него и да приема почерпките му. Той взе да се хили и оправдава. Шопа се държа добре. Вальо също беше добър с мен. 8.12.2024 прибирах се и после той се появи. Криеше се. Но ме гледаше нежно. Знаех, че вече ме обича... ❤️❤️❤️ 19.12.2024 г., 10:17 днес станах късно и погледнах през прозореца. Тъкмо видях Даниел да влиза в магазина затова настроих телефона си на камера. Като излезе, почнах да го снимам. Той се загледа към нас и после се скри зад ъгъла. Като погледнах в градината, видях, че майка ми е там и таблти, затова веднага слязох да ѝ помогна. Бях забравила, че днес ще чистим двора от листа. 20.12.2024, около 9:40. Даниел се появи на магазина и аз веднага се показах на терасата, но не ме поздрави. После замина нагоре. Като излизах в 12:40 (мама бе взела бебето с количката), бях със сиво-черната си пола на шарки, черната блуза с червени рози по ръкавите и розовото си шушляково яке. Той бе пред магазина и чакаше да влезе. И влезе без да ме изчака да изляза из оградата. И аз не го изчаках да се засечем, а заминах. 22.12.2024 г., 10:55 минавах през Оборище и изведнъж видях Даниел да върви по пред сладкарницата по посока магазин Нирвана, в който и влезе. Забеляза ме, а после, като влизаше, също гледаше към мен. Аз тогава минавах през един улей и повдигах количката. Бях облечена в розовото си яке, розов шал и тъмносиня шапка, с тъмносини джинси бях. 23.12.2024 г. Прибирах се с детко и Даниел беше на магазина. Влязох с нея, после отидох да храня котките, а той тъкмо се канеше да тръгва. Исках да ида до магазина д си купя бора, но той не ме изчака. Дойде един бял котарак с малко тъмно по окраската и му хвърлих да яде. Даниел се канеше дори да дойде при мен. Харесваше ме и обичаше много и по всичко си личеше, че го и притеглям, възбуждам. Наблюдавах го - говореше с Шопа и нещо ръкомахаше. В присъствието му се четяха нотки на примитивност, някаква нвобуздана селска агресия. Но го обичах и това не ме възпираше, много ясно. Оставих храна на котките и се качих за още, а той беше зад ката, но така, че да го виждам. Чакаше ме. Много силно го възбуждах. Стоеше така, сякаш съм негова и ме пази от другите мъже. Искаше да им покаже, че съм негова. 24.12.2024 г. станах към 10:07 и го видях на магазина. Показах се на терасата и се преструвах, че правя нещо, а той ме гледаше. Той влезе в магазина и си купи нещо и после излезе и тръгна по Август Попов, после зави по едно баирче надясно. 27.12.2024 г., 7:53 отиде на Юлка и после тръгна прегърбено нагоре - погледна към нас. 29.12.2024 г., 19:20 като се прибирах, той беше на магазина с приятелите си - Вальо-секса, Шопа и други. Вальо взе да ми святка със зеления лазер. Даниел ме гледаше. После излязох да оставя храна на котките. Усещах, че винаги ще ме обича, каквото и да стане. Наблюдаваше ме, като се правех, че правя нещо до прозорчетопод нас на а1. Може да не е другото ми Аз, но е силна част от мен и такъв ще си остане завинаги... После изгасих лампата и се загледах в него. Той стоеше малко встрани. Като видя, че съм изгасила, остави бутилката си пред магазина, взе си торбичката от до хладилника и пое нагоре, без да се обръща. 03.01.2025 г., 19:20 прибирах се с бебето и той беше на магазина с Шопа и Секса. Секса почна да ми светка със зеления лазер. Качих се горе, после излязох да нахраня котките (19:40) и той ме следеше. Отидох до казана до Данчо с шепа нарязан хляб с пастет, после се върнах за дъската с другата храна и отидох до казана до хотела. Той ме гледаше. Тръгна си в 20:19 последен - след Секса и Шопа, който се качи в колата си. На 4.01.2025 г. тъкмо бях почнала да простирам в студения светло-син януарски ден, когато милият ми се появи на магазина до синия трафопост (11:09 ч.). Бе отседнал да си пие бирата. Наблюдаваше ме крадешком. И аз крадешком му хвърлях съблазнителни погледи. Личеше си, че ме обича. После влязох вътре за другата част от прането. Бързах, за да не го изпускам от поглед. Като влязох, той съжали, че ме е изпускам от поглед. Прострях си и останалата част, а като влизах, и той влизаше в магазина. Притварях вратата и го гледах, както и той мен. Но той първи се скри. После почнахме да се стягаме с бебчо да ходим у майка ми - обух се и си вързах обувките на терасата. Той ме наблюдаваше. Тъкмо квартирантът отдолу излезе от вратата и се насочи навън. Сложих бебето в количката и тръгнах. Даниел ме гледаше. Отворих вратата, квартирантът де върна и поиска да влезе. Каза ми: "За много години" - отвърнах му и аз. Даниел ме гледаше и се скри. Продължих. 05.01.2025 г. 2-годишният рожден ден на моята принцеса 👑: 9:22 ч. Милият мина от А.Попов - откъм Данчо - и продължи нагоре. Влезе в магазина на Юлия, взенси нещо и продължи към тях. Бюлент мина да ме види в 18:17. Вечерта се прибирах около 19:22 и той беше там с Шопа и Секса. Гледаше ме неотклонно. Върнах се да дам единия лев на сина на Юлия, който дължах от сутринта, понеже купих бисквити, шоколади, сусамки и фъстъковка и тримата ме гледаха. Вальо ми махна. Даниел и той ме гледаше. Гледаха ме като трима настървени, долнопробни мъже, невиждали отдавна жена. После излязох, необръщайки се. Вальо има навика да ми светка с фенера на телефона или със зеления си лазер. И този път го направи няколко пъти. Пак слязох долу да хвърля месото от Нова година за котки. В 19:50 пак излязох, тоя път до Данчо, уж да ѝ купя бисквити Petit beurre - нямаше и не купих други. После се прибрах и пак се върнах в малката спалня да наблюдавам. Беше 20 ч. и другите вече си бяха отишли. Само Даниел беше там и си отиваше. Взе си нещата, нарами раницата, погледна към нас и тръгна нагоре самотно и прегърбено. 06.01.2025 г., 20:06 ч. появи се на магазина и отиде при другите. Походката му издаваше самотност, невъвлеченост и необвързаност. Отидох да храня котките, но като се върнах, ги нямаше. Може би бяха отишли да празнуват имения ден на Йордан. Спомних си за 27.05.2024, 15:11 ч., когато бяха на магазина двамата с Галин и аз отидох при тях. Нали щяха да се събират да пият и аз, естествено, не бях включена в сметките. Такъв беше дивият и необуздан мъж. Плашеше жената. 08.01.2025, 12:40 Вечв бях взела храната на детето от ясла Радост и минах през нас за малко, облечена в сива блестяща блуза и черен блестящ клин. Милият интой се появи тъкмо тогава и се насочи към магазина. Отначало отклони поглед, но после пак ме погледна. 09.01.2025, 7:25÷6 Като се събудих в този час, бях сънувала, че Лозан и Даниел са вкъщи и се гонят и бият за мен. Лозан преследваше Даниел и той се скри в един шкаф. Почна да стърже нещо от отвътре и да излизат стърготини с цел да го подкрепя, да го покрия или да се събера с него. Аз обаче не можех това. Същия ден вечерта Лозан ме чакаше пред нас с Пърпъла (Цецо - приятелят на Жанет) да ходим да пълния вода на извора. После се върнахме и оставихме водата, и докато оправях бебето да влизаме, се появи Даниел от ъгъла с бавна и странна походка. Загледа ме и се чудех, дали ще ме повика. Замисли се и продължи към Данчо. Влезе, купи си нещо и излезе. Още не бях светнала лампата, а като я светнах, той беше спрял на кръстопътчето. Излязох и го погледнах. Уж говореше по телефона и аз се чудех, дали не ми звъни на мен, но като погледнах, не. Той никога не ми е звънял, нищо че му натрапих номера си. Постоя и тръгна нагоре. Погледна ме, преди да се скрие зад ъгъла. Походката му издаваше смахнатост. Хем се правеше на изискан мъж, хем имаше нещо неизвисено в него. И цялата енергия, която чувствах около себе си, бе от него. Той наистина ме желаеше и не само желаеше - обичаше - и аз бях искала точно това. Така исках да се развиват отношенията ни. 10.01.2025 г., 8:59 появи се на магазина и гледаше към нас. Аз реших да го удостоя със среща, затова излязох с бебето на терасата. Предсторих се, че проверявам, дали гащеризонът ѝ е изсъхнал, повъртях я малко, посуетих се и се прибрах. Вечерта се прибирах в 19:20 и той беше на магазина с Шопа, Секса и Алгин. Беше без шапка. Аз се качих горе, оставих купените бели пердета на сили и лилави цветя и бях решила да се разходя из квартала. Затова исках да мина край Юлка. Тръгнах нагоре, а докато се разминавах с дружинката им, той ме гледаше някак заговорнически и съучастнически с другите. Нищо чудно да си бяха направили заговор за интриги срещу мен. Но това щеше да говори зле по-скоро за него, отколкото за мен. Не го чувствах като другото си Аз - имаше празнина, гап между нас. Луфт някакъв. Минах по улицата на Бюлент, помотах се малко и после нещо ме дърпане обратно. Не минах по "Гурко" към "Столетов". Върнах се и като наближавах магазина, Секса явно му каза, че идвам, защото Даниел се показа и се скри. Аз минах и не ги поглеждах. Минах си с горда походка. Бях облечена в сива пола на черни мотиви, червена блуза със сребърни елени и пепеляво-розово яке. 15.01.2025 г., около 10 ч. Беше студено и видях, докато хранех Малвина, че се е появил до хладилника. Веднага хукнах да се появя на терасата, но той не ме удостои с внимание. После влезе в магазина, излезе и тръгна по Август Попов и сви надясно по едно тясно баирче. 17.01.2025 г., 8:25 появи се на магазина без шапка. Аз се показах на терасата и той, естествено, не ме отрази. Мина по Антим първи, а аз слязох долу за количката. В 9 ч. отивах да я заведа на ясли и той се показа откъм ката. Поздрави оня противния дъртак с кученцето (дето ме гледа нагло и просто, че храня котките). Аз се направих на интересна и го подминах. Той също слезе надолу. Може би вече трябва да забравя за него. И то не защото искам, а той защото не иска. Явно няма да постигнем едногласие. Няма да имаме синхрон и хармония. Ще се лутаме в един и същи буркан като две загубени риби и никога няма да се достигаме. 21.01.2025 г., 18:43 рожденият ден на мама ❤️❤️❤️ Мама ме докара у баба с колата. Детето щеше да остане у мама, защото беше болно. Красимир беше там. Като стигахме площада, видях, че Дидко е до хладилника. Беше с Иван-следователя и Шопа после се появи. Дидо много добре разбра, че се прибирам и ме гледаше. А и имах среща и с Бюлент да се видим. Постоях малко при дворната врата и тръгнах в посока магазина. Даниел ме гледаше. Аз си гледах телефона. Като се разминавахме, той не откъсваше очи от мен. Минах по "Иречек" и завих надолу към Данчо. После се качих горе да приготвя храната на котките. Хвърлих им и към 20 ч. Бюлент ме чакаше при казаните на хотела и после у тях. Щяхме да хапнем, но нямаше да му давам секс, защото не исках да изневерявам. Доста трудно не му позволих. Той искаше усърдно. 23.01.2025 г., 11:20 Даниел влизаше в магазина и ме видя, аз бях на терасата. Като излезе, подмина и не ме поздрави. Вечерта те ни закараха с колата - мен и детето - у баба. Дидо беше при таблото сам и пиеше. Бях облечена в чисто новата си пола и черна мека блуза на рози и розовото си яке. Гледаше ме, но не ми махна. Остана там, без да се притеснява. Аз останах, докато Красимир държеше детето и отваряше гаража, и после се качих горе. После Красимир донесе детето. Дидко все още бе там. Мама се качи горе и им казах чао. Бях на терасата и Той ме гледаше. Преоблякох се и исках бързо да приготвя храната, но като излязох, него вече го нямаше. Беше ме прибрал и си беше заминал. Явно никога нямаше да е другото ми Аз, макар и да си съвпада съвпадахме толкова много. Макар и само с 1 градус отклонение, беше си все пак отклонение. С Росен нямахме никакви отклонения, а пълен съвпад във всяко едно отношение. Дали с Даниел можеше да е така някога? 24.01.2025, 8:39 появи се до хладилника, излязох на терасата, обух си обувките. Слязох до гаража, а той влезе в магазина. Не ме поздрави. После се прибрах и като излезе, отвори средния хладилник, взе нещото, което беше платил, и тръгна нагоре, поглеждайки към нас веднъж. Но не ме наранява това. Може би има някаква нишка, която ни свързва. 25.01.2025 г. Тая вечер ми бе тъжно. Липсваше ми и мислех през цялото време за него. И изведнъж в 20:20... Трябваше да хвърля боклука и що да видя!!! Дидко беше до хладилника на магазина!!! Фигурата му чернееше самотна по това време в студа. Малко странно ми се стори да е сам там по това време, но веднага реших да се разбързам да хвърля боклука. Бюлент ми звънна по телефона и аз му казах да се чуем по-късно. Като излизах на терасата, Даниел влизаше в магазина да си остави бутилката и аз бързо заслизах по стълбите. Отключих вратата и го наблюдавах. И той ме гледаше, но после тръгна нагоре. Първоначално тръгнах към Данчо, но понеже видях, че спря и ме гледаше, реших да купя кисело мляко от Юлка. Захвърлих боклука и тръгнах към Юлия, но той не ме спря или помаха, а тръгна нагоре по баира. Това ме нарани и обиди и затова влязох в магазина без да го поглеждам повече. На гърба си носеше раница. 26.01.2025 г., 8:49 като излязох на терасата, Дидко се мотаеше пред магазина. Свали се с милата продавачка (пълничкото момиче), взе си бира и тръгна нагоре. Даже ѝ махна за довиждане. Да се разчувстваш колко е вежлив и любезен. Тогава тъкмо излизах през дворната врата и отивах към казана да хвърля боклука. 28.01.2025, 8:46 Появи се и отиде на магазина. Гледаше към нас. Аз излязох на терасата и го изчаках там. Като излезе, ме гледаше. Аз също и после плавно се прибрах и затворих вратата. После той тръгна нагоре без да се обръща. 30.01.2025 г., 10:19 отворих вратата да излизаме с бебо и той беше пред магазина. Слязохме долу и я качих на количката, той в това време влезе. И въпреки че се забавихме много, преди да тръгнем, той беше вътре и явно си лафуваше с другата продавачка (не пълната). Станислав и Димитър мерзавеца бяха отвън. 31.01.2025 г., 7:26 бях станала и видях, че е пред хладилника. Отворих вратата, но той не гледаше. Притворих и се загледа към мен. После се скри зад ката. 02.02.2025, 8:53 бях по пижама и с яке и се появих на терасата. Той тъкмо бе влязъл в магазина, а като излезе, държеше кафе и торбичка. Тръгна нагоре и гледаше към мен. 07.02.2025, 7:48 бях оставила малката на яслата и като свърнах към Юлка, го видях да върви към магазина. Обърна се и ме видя. После влезе в магазина, но не го погледнах. Продължих по Антим I, защото бях на работа от 8:30. Като стигнах къщата на Тошев, се загледах в една котка на прозореца. Обърнах се, но не го видях. 16:13 бях се върнала от работа (парфюмите в Кауфланд-Тракия) и постоях малко у баба. В този час го видях да излиза от магазина и да тръгва нагоре. Този път не погледна към нас. 09.02.2025, 18:41 мама ме докара с колата у баба и Дидко беше пред магазина. Още само като го погледнах, започнах да се усмихвам, затова знаех, че е той. Той също ме гледаше и от него струеше огромна любов към мен ❤️❤️❤️ 10.02.2025, 8:32 погледнах към магазина и той тъкмо излизаше, отвори хладилника, взе си бира и замина. Не погледна към нас, но знаех, че мисли за мен ❤️❤️❤️ взех на ръце детето и я заведох горе. После нахраних котките. Следобед в 16:10 отивах към баба да оставя лилавия си несесер с поправен от мама цип и да извадя от фризера месо да се размрази и Даниел беше пред магазина и пиеше бира. Докато изляза от кухнята и се върна на терасата, вече беше офейкал. Като тръгнах край Юлка, не го видях в магазина. Тръгнах към яслите и го видях пред тях да говори с един мъж. Учуди се, че ме видя и повдигна вежди. Може би мислеше, че го следя. Аз го погледнах и се усмихнах многозначително. После влязох през оградата на яслите. Той поговори още малко с мъжа и тръгна към СБА. Обърна се към сградата на яслите - аз ги гледах през прозореца. Беше гологлав в тоя зимен студ. 11.02.2025, 9:30 простирах на терасата и той тъкмо излезе от магазина. Гледаше ме много благоразположено, с Любов и уважение и не откъсваше очи от мен, докато не се скри зад ката. 13.02.2025, 14:55 Като по учебник!!! Върнах се от работа - от парфюмите на Кауфланд-Българанов и минах през баба да оставя нещо. Чудех се, дали ще се появи? И се появи като по учебник!!! В 14:55 тъкмо вече се канех да тръгвам и поставих ключа на ключалката на дворната врата и той се появи!!! Стъписах се и се обърнах назад. Той говореше по телефона и застана до хладилника. После влезе в магазина и аз реших да се помотам още малко из двора да го изчакам. Качих се горе и го чаках. Докоснах хавлията на телта и той излезе от магазина. Гледаше ме. Аз се стъписах. Прибрах се и той се скри зад ката. Вечерта след 19 ч. се прибирах с детето с количката и видях, че не е там. Затова реших да се разходя из квартала с нея и като се върнах, той беше там. Затова после отидох до магазина да си купя втори сайдер и Вальо-секса ме повика. Там беше още и Шопа. Присъединих се към тях и Шопа каза за Дидко: "Виж как загуби ума и дума, ти като дойде". Понеже са много долни Вальо и Шопа, а и аз вече се бях научила да говоря, явно не бях интересна вече на Дидко. Или пък той на мен. Вече бях изхабена и не можех да влагам нито тия чувства, нито тая тръпка, нито тая сексуалност. Бях една сива пепел, правеща се на огън. Общувах с другите двама и бях шумна. По едно време Дидо си озвади личната карта и я показа на Вальо. Аз исках да му я видя, но той я прибра. Шопа взе да говори за Рилските езера. Аз казах, че септември месец съм водила 3 маршрута и че съм екскурзовод. Чудех се, дали на Дидко му харесва такава отворена жена или трябва да се позатворя малко. Но си казах, че ако ме обича, няма да му е проблем, каквато и да съм. Шопа отвори тема, че моят човек бил ударил Дидко. Даниел каза, че го е ударил по лицето. Аз казах, че нямам вина. В хода на разговора Даниел си изкара личната карта. Аз казах: "Я, може ли да я видя?", но той си я прибра. На 14.02.2025 в 16:10 минах през баба и Дидо беше на магазина. Като се качих по стълбите, ми махна и после тръгна по А. П. и зави надясно по малката стръмна уличка. 20.02.25, 12:23 появи се и влезе в магазина. Аз излязох на терасата и се правех, че правя нещо - пипах снега. Той излезе, погледна ме и замона нагоре. 21.02.25, 9:45 влезе в магазина, гледайки към нас. Аз излязох на магазина - беше студено и имаше сняг - и се правех, че пуша цигара. Той излезе - аз го гледах косо иззад косата си, но той само ме погледна и замина. 17 ч. същия ден - отбих се при баба да напхраня котките и междувременно почнах да търмъча леда с малката мотичка. Възрастният мъж с кученцето бе пред магазина. Даниел се появи, помота се пред магазина и влезе. На излизане от баба той също излезе и ме погледна косо. Вече не се поздравяваме. И замина по Август Попов. Така ми се иска да ме люби... Така ми се иска да изживявам вселенски оргазъм с него... Кога ли ще е това... И дали изобщо... В шибания живот никога не става, както ние искаме. Все някой друг реди съдбите ни и ни кара да страдаме дори тогава, когато с нищо не сме виновни. 24.02.2025, 8:05 беше студено и имаше сняг, водех я на ясли и той се появи тъкмо иззад ъгъла. Стъписах се, но запазих самообладание и я пазех да върви. Като се разминавахме, го погледнах и се поздравихме. Може би има чувства към мен, но е суров, дълбок и студен човек. 27.02.2025, 7:55 тъкмо щях да я водя на ясли и псопе да ходя на работа на парфюмите и той се появи на магазина. Взе си нещо и замина без да се обръща. 28.02 2025, 17:07 спусках се по А1 покрай Ю и той беше там - бях взела детето от ясли и минавах. Беше кално от разтопилия се вече сняг. Той ме погледна и аз му се усмихнах. Той ми махна и аз също. Взех я на ръце, защото имаше коли и беше опасно. 04.03.2025, 16:55 бях я взела от ясли и минавах по А1 край Юлка. Видях, че беше там и погледнах в земята. Продължих с детето по тротоара и той ме поздрави. Попита за пореден път как се казва детето и аз му казах името ѝ. Присъединихме се към него и останах. Разприказвахме се. Каза, че чак сега бил прочел какво съм му написала - двукуплетното стихотворение "Стимулант", завършващо с "Но най любим пт всички стимулант Си ти самия, твойте устни и нямам нужда аз от ничий храм - аз искам просто да ги вкуся..." И той ми каза, малко грубовато-неопитно: "Ми дай тогава да се целунем". Нямаше да е сега. Мпментът не беше подходящ. За съжаление, не го чувах при разговора и трудно се разбирахме. После дойде Секса, като се смрачи и Шопа с колата. Почнаха да се говорят глупости. Шопа вика да сме си правели "квадратчета, ъгълчета". Цинизми под прикритие. Щял да ходи до Париж да продава коли. Дадох им жокери да не мамят хората. Шопа каза на Дидко да внимавал, че да не останел на улицата един ден. Аз също му казах същото, само че искрено. Казах му да не продава повече нищо. Дидко доби самоувереност и застана зад гърба ми и телом, и духом. Почувства се защитен и в свои води от мен. Секса през цялото време се подсмихваше подигравателно и се правеше на "ни лук ял, ни лук мирисал". И поглеждаше към Дидко, защото усещаше, че между нас има духовна връзка. Стояхме до 20 ч. и си заминахме с Маги. Дидко и той тръгна нагоре. Маги се беше разсополивила малко. (Право)съдно ⚖️ На Данаил ♥️♥️♥️ Ще ти разлея душата си - осъдѝ я. Осъдѝ я, както сметнеш, че трябва да бъде осъдена. И заваля дъжд от стъкло. И наряза душите ни. Но не успя любовта ни. Защото тв остана обедена по стените, където очакваше Съдния си ден. Ще ме осъдиш ли, Данаиле? На вечни любовни мъки с теб? На вечни мъки, в които ще ме мъчиш с фалическото в теб, разпъваш ме на кръст и ме възкресяваш с диханието си... Ще ме осъдиш ли да ти бъда вярна отвъд действителността на битието ни?... 18.03.2025 г., 13:53 08.03.2025 г. Бях изпрала и видях, че тоя се появи на магазина. Беше с Алгин и пиеха бира. Прострях бързо и ми се искаше да отида при него. Той като че ли не ми обръщаше такова внимание. Че що ли? Винаги, когато се влюбя, е несподелено, че защо ли и сега да е различно? Отидох при него и му дадох капачка с печалба от бира. Каква глупачка съм. Защо му я дадох? Тя беше от Лозан, а аз си позволявах да обичам друг мъж. Толкова неща му дадох на тоя. А имаше някаква тайнствена мистика между нас. Гласът му звучеше сякаш от отвъдното. Честити ми празника на Жената, още като се появих. Може би не трябваше на тоя ден аз да ходя при него. Но нещо ме теглеше натам. Направих му снимки, докато си държи телефона. Пак правеше някакви сделки и имаше среща с хора. Емнах после ония, че бяха бълвали за мен, че съм "луда". Те бяха срещу магазина, а тоя дънер се скри зад ъгъла, вместо да ме защити. Но докато говорех с него, стана дума и за Иван, че бил бълвал същото за мен. И Дидко каза: "Какъв е той - да не е лекар, че ще казва." На 9 март пак отидох при него с детето. Исках да го снимам и успях. Направих му няколко снимки. После и на себе си няколко селфита и му показах най-красивото. Той се загледа в снимката ми и се размечта. Показа ми и личната си карта, която аз наскоро исках да видя. Името му беше Данаил, а не Даниел. Аз се учудих. Викам: "А, ти си Данаил?" - "Да". - "Аз мислех Даниел" - Той поклати отрицателно глава, казвайки "не". Живееше на К. Иречек 4, ет. 3. Стана дума за майка му, че била в някакъв апартамент в Добруджанския, а той бил в казармата. "Изгоря като факла" - каза - от пожара, станал там. Дадох му дрехи, които той не искаше да вземе, но взе. Цели 2 торби. Неделя - 16.03.2025, 21:00 бяха на магазина с Иван и аз не се сдържах - отидох и му треснах 2 бутилки в краката. Третата не я счупих. Това беше, защото не ме защити на 9 март, когато емнах ония, че ме били наричали "луда". 19.03.2025, 11:35 ядяхме пици и салата с домати на масата в дневната след слагането на тапетите с Красимир и мама и той мина. Показах го на майка си. Отиде на магазина и погледна към нас. Като се скри вътре, аз отидох тръпнеща на терасата и почнах да си оправям маникюра. Като излезе, ме гледаше и с жестове ми казваше или да отида, или ми се заканваше. После тръгна нагоре. Вечерта в 18:10 му написах: "Съжалявам, извинявам ти се... Не постъпих правилно... 💔🥀", за да ми олекне, понеже почваше да ме боли главата. Той едва ли знаеше къде е сбъркал, ако изобщо беше грешка неговото. 28.03.2025 мухльото стоеше до хладилника. Аз тогава разговарях с Лозан по телефона, отворих вратата към двора и слязох по стълбите. Оня ме гледаше, но отклони погледа си от мен. Нещастният мухльо после тръгна нагоре, махайки на тези, които му се подиграха: най-вече Секса и после Шопа. Махна им мухльото. И тогава разбрах, че това ще е последното благоволение, което някога ще дам на тоя мухляр. Следващия път, когато го видях, беше на 31.03.2025 г., около 21:30, когато бях в квартала след като се върнах от Парфюмите. Вървях по десния тротоар на А.П. и го видях зад гърба си. Тогава смених курса и минах на левия, а като се обърнах, го нямаше. Офейкал беше нещастникът. Видях фигурата му до Новия хотел и после тръгна надолу. Днес в Кауфланд видях и съученичка си Петър - първия път не го поздравих, защото се бе направил, че не ме вижда есента. После се видях с Лозан и се разходихме в квартала. Прибрахме се и ядох козунак. 18 май, около 10:30 тъкмо влозах в Билата на Кристал и се стреснах. Видях го защото. Той подмина, но ме загледа леко. Аз го поздравих и отидох към него. Поговорихме след дългото негово отсъствие - беше лежал в Царев брод за алкохолизъм. Сета се бе грижела за него. Тя бе казала (тази седмица) на майка ми, че ще го изпишат. 29 май 2025 - бях на работа цял ден на парфюмите в Кауфланд-Българанов и около 17 ч. се появи Той!!!! Стъписах се, но се овладях. Той ме гледаше през цялото време и си махнахме. Забави се доста в магазина и излезе около 17:07. Спря се при мен и поговорихме. Отново беше отсъствал 10 дни и ми каза, че не е бил в града. Веднага се усетих, къде е бил и го попитах, но той каза: "Не питай". Имаше нещо нечестиво в погледа му и ми приличаше на Иван Шиков, който също е въздушна зодия, само че не Везни, а Близнаци. Махна ми като за чао и тръгна. Цялата сияех. На 30 май ми стана много тежко, че не го виждам пак. На 31 мама взе влака от 9:28 към Русе. В този влак пътуваше и Красимир от София и щяха да се слеят. Щяха да идат в Русе. Излязохме с детето и тротинетката чак след 13 ч. и към 13:30 о, небеса!!! Видях Дидко да стои прав край една пейка на Оборище. Там седнал беше Иван и още един, дето приличаше на Галин. Дидко ни махна. Аз исках да продължа нагоре, но детето поиска на люлката. Уважих желанието ѝ и минах край тях, поглеждайки към Дидко. Той не откъсваше очи от мен и личеше, че го привличам и ме харесва силно. Гледаше ме, докато люлея детето. По едно време тръгнаха нагоре по Казанджийската с Иван и Дидо не се обърна. Ние постояхме още малко на люлката и тръгнахме. Оглеждах се за двамата, но не ги виждах. Денят беше топъл и слънчев. 3.6.2025 - денят започна с това, че видях Иван около ката. Викам си, дали и Дидко ще е с него и се показа - гледаше към нас!!! Влезе в магазина, излезе и пак гледаше!!! Заведох малката на ясли, но вече бяха офейкали. Още от сутринта на бира, а тъкмо беше излязъл от Царев брод. 7.7.2025, 19:30 - видяхме се вечерта за рождения ми ден - бя облечена в тъмносинята си рокля. Не ми махна или честити, но присъствието му говореше много за мен. 12.07.225 връщах се от парфюмите и реших да мина по стръмния път и после край блока на Дидко и край Юлка да видя, дали е на магазина. Имаше двамина там и нещо се показа за кратко зад ъгъла. Започнах да се усмихвам, защото усещах, че е той. Той се показа и ме гледаше плахо. Аз му махнах, усмихвайки му се. Имаше на пътя една бяла котка, която чакаше да я нахраня. Упътих се към къщата и си отключих. Като се 9бърнах, той ме гледаше. Влязох в двора и Нури ми каза, че в понеделник щял да ми даде прословутите 10 лв. Тъкмо тогава Дидко мина 8 се скри зад ката. Гледаше към нас, вървейки. 14.07.2024 около 16 ч. появи се на магазина и аз започнах да му правя клип от Инстаграм. Махна ми милият - махнах му и аз - и после тръгна нагоре. Не съм го виждала оттогава, а вече е 20 юли и ми липсва. 19.07.2025, 11:23 звънна ми Бюлент и поговорихме. Каза ми, че Дидко бил казал на Христо: "Ако още един път хвърля бутилки по мен, ше видим какво ще стане" и Вальо му бил казал: "Щото не я ебеш, затова". Дневник на срещите ми с Данаил 🩷🩷🩷 на ръката му и защо си я е направил. Каза, че било още 2005 г. 20.08.2025, 17:40 лежах у баба и като погледнах, той беше на магазина. Махна ми миличкият, после слязох, брах грозде и ядох. Галин също беше с него. Направих му видео от гаража. 21.08.2025, 7:15 Лозан беше вкъщи и щеше да тръгва за работа, а аз бях сънувала много странен сън: че Сашата ми каза, че щял да провери с бинокъла, дали Бончо си мислел все още за мен. Провери и ми каза, че даже си ме е сложил за тапет на компютъра и през цялото време си мислел за мен. 22.08.2025 минавах от горната страна на Юлка и ги видях - бяха там. Той и приятелите му (ако са такива). Присламчих се към тях и взехме да си говорим. Простият Иван взе веднага да дъни за Билито и Галин му каза да спре. Аз докосвах Данаил и бях на седмото небе от щастие. После Иван предложи да отидем у тях и, макар че не беше много морално, се съгласих. Магито беше останала при мама. Качихме се в Иван на втория етаж - Галин посочи, че е на първия. Обстановката в Иван беше прилична, но фарсова - беше голо, пусто и почти необзаведено. Нямаше килим. Имаше голям телевизор и бяла ниска маса от около 2000 г. Галин седна откъм прозореца, Данаил беше до него, после аз и Иван. Но понеже Иван през цялото време правеше неприлични намеци към мен, се видях в чудо и започнах да щипя и галя Данаил. Той прие ласките ми и каза: "най-после я намерих" и "ще те обичам до гроб". Аз преди това казах: "Ех, колко е тъжен животът - живееш, измъчваш се и накрая падаш в дупката. Дидко се съгласи с мен. Аз не се освених и го попитах, дали някога е бил с жена. Той каза, че никога не е бил и взе да обяснява нещо на Галин, че "бил лизал" ли какво - не чух. Аз и не чувам много добре. Даже всъщност никак. Взеха да описват с Галин преживяванията си в Царев брод и Дидко каза как единият си държал манждата в кофичка от кисело мляко и взе да се смее. Аз му казах, че прилича на викинг и че го вземам. Той, след като го попитах към коя култура най-много клони (викингска, римска, тракийска или гръцка), той каза "гръцка". Аз самата се определях като такава. С него се прегръщахме, аз го налягах. Той ме прегръщаше и ми се радваше, а Иван вдигаше нагоре палец в знак на признателност и одобрение, че приятелят му най-накрая е намерил любовта си, макар и платонична. С него не можех да правя нищо, понеже бях обвързана с Лозан, но силно обичах Данаил. Надявах се да не ме нарани никога. Иван по едно време започна да беснее, защото явно искаше нещо с мен. Отидох до тоалетната и дори искаше да влезе. Аз се уплаших. Как така ще разстройва спокойствието и уединеността ми, особено на такова място? После ме караше да пускам някакви песни от телефона му. После Дидко и той отиде до тоалетната и Галин нещо му каза. Дидо докосна оная си работа и на мен много не ми хареса това, защото изрязваше цинизъм. Дидко беше решил да ме изпрати до нас. Тръгнахме заедно, а Иван беснееше. Преди това удряше и блъскаше в тях. Бях решила да не го осъждам. Като излязох, Дидко направи жест, че Иван е луд. А самият Иван така се беше подигравал с Дидко и с мене. С Дидко тръгнахме и той ме изпрати до нас. Дори се целунахме пред оградата ми!!! Но без език. А и косата ми бе замрежила устните ми. Дидо каза, че ще мине по Август Попов, а не по Антим I. И тръгна. Аз се прибрах. Беше късно - може би след полунощ. И вечерите вече бяха хладни. 23.08.2025 Алтина започна да ме врънка да се видим още от 17 ч. Дойде у нас милата - нахранихме я. Магдалинка осъана при мама. И излязохме с Алтинчето у Първото. Направихме си 2 снимки. После нещо ме теглеше към Юлка и исках час по-скоро да отида там. Минах и видях Дидко и Галин да се насочват нагоре, т.е. към мен. Аз продължих със самоуверена походка и минах между тях. Те ме спряха и Дидко взе да ме гали по косата. Личеше си, че бе неопитен с жените. И тогава се появиха Христо и Бюлент. На Бюлент не му стана много хубаво, че ме вижда с тях, но аз не исках да се разделям. Цялата среща бе някаква мистична и тайнствена. Сякаш някой нагласяше и предначертаваше нещата. После с тях двамата отидохме при Данчо да вземат това и онова. Данаил се правеше на паричен, но не беше. Парите от продадените жилища, които харчеше, един ден щяха да свършат. Отидохме на пейките до Безистена и седнахме там. Дидко се смееше на моменти и ми приличаше на бог или на викинг. Не го чувствах като другото си Аз. Не правеше опити да се свърже с мен. Между нас имаше разстояние. Показах хубавите си снимки, които си бях правила наскоро и Дидко каза: "Красива си". Призна ме. Галин започна да се възбужда от тези ми снимки, на които се виждаше бюстът ми. После се върнахме на Юлка и седнахме там. Бюлент горкичкият ми звънна. После Дидко обядняваше как един си биел чекии в Царев брод. Личеше си, че не е много извисен духовно. Този ден и аз не му пбръщах много внимание, макар че когато го нямаше, го обичах. По едно време той си замина, а аз останах с Галин. Говорехме си за живота, за връзките. За двамата ми Козирози (той попита с тъга и жалост защо сум ги оставила). Спомена ми и за своята Деница, която също била Козирог. Стояхме дълго време и дочакахме Лозан най-накрая малко след полунощ. Носеше ми 2 сайдера Сомърсби, а на Галин - май бира. Стояхме докъм 1 ч. и Галин ми бе услужил със суичера си. После се прибрахме с Лозан. На 24.08.2025 имахме още една звездна среща. Нарочно минах край Юлка около 19 ч., този път облечена в прекрасна светлосиня рокля и диадема на сини цветя. Дидо беше там, скъпият ми. Аз го погледнах продължително време и се спрях. Той се сети, че трябва да дойде при мене. Целунахме се пред всички! Шопа и другите почнаха да се подиграват. Но на мен не ми пукаше, дори и да разбереше Лозан. В някаква необяснима нирвана бях изпаднала. Дидо ми предложи да отидем на видим баща му и аз се съгласих, но вървях на разстояние от него, за да не се подиграват злодеите. Той нещо ми говореше, но аз не го чувах. Качихме се на 3 етаж и влязохме. У тях беше прилично, не беше мизерия, слава Богу. Баща му лежеше горкичкият на един двоен разтегателен диван и отдолу бе постлано старо одеяло. Беше с катетър, поставен в един голям леген на земята. Каза ми две приказки, че много лошо станало, че не бил добре. Аз казах с умиление: "Не знам какво да кажа". Дидо ме попита, дали още съм с Лозан и аз казах да. Прокраднах поглед и в кухнята - бе облепена в стари плочки, не се виждаше цялата. Дидко каза, че спи в другата стая на едни плоскости (профили). Нямаше легло, а само маса до прозореца. На един шкаф до вратата бяха оставени едни стари вещи и матрьошки. Решихме да слизам и се върнахме на магазина. Дидо ме попита какво да ми купи, но аз не исках нищо. Взе си бира и аз пих от неговата. Зачистваше си гърлото на бутилката, след като съм пила. Дойде Алтина и си направихме снимки и с Дидо, и с нея. На нея не ѝ се стоеше много в компанията на тия пиянки. Шопа пък се подиграваше: "Ей тоя човек ти завидя" и посочи Бакалов, който е смахнат. "Какво приятелство можеш да имаш с него?" - за Дидко. Алтина искаше да тръгваме. Минахме през нас, а Дидко се прибра. Аз се преоблякох и излязохме. На 31 август 2025 имахме уговорка с мама да ме вземе от баба и да отидем за вода в 9 ч. Маги беше при нея. Аз, допреди да стане 9 ч., се мотаех из двора и си набрах грозде. Дидко се появи на магазина с Алгин и се упъти към мен, като видя, че вратата е отворена. Целунахме се и прегърнала и в същия миг мама дойде. Аз му казах, че ще ходим за вода. Толкова е мил и красив и толкова го обичам!!! 02.034102.09.2025 бях се обляклав светлорозовотоси бюстие и дълга пепеляво-розова пола с черна кожа и новото шарено блестящоветрило, направих си снимки у дома и излязох. Минавайкипрез Оборище, видях, чеДанаилбе там с Иван на пейка. Минах покрай Розалияи продължих нагоре. Бюстътми беше повдигнати изглеждашемногоголям и женствен. Предполагам, бях обект на желаниеот Данаилова страна. Може би ме харесвашекато жена, а и имаше защо. 03.09.2025, 10:20 минавах през Оборище, облечена в черната си пола и розово блестящо боди и той беше седнал на пейка зад паметника на Панайот Волов. Беше червендалест и личеше, че вече е пиян. Гледаше ме и аз него. Отминах и отидох на горната Хумана, а като се върнах, там бяха Иван и други, а него го нямаше. 04.09.25, 11:32 стоях на Оборище с Магито и Дидко мина. Беше взел храната на баща си. Мина през градинката и се насочи към кръстовището. Пресече и аз го наблюдавах, докато не се скри зад ъгъла. Вечерта ми бе мъчно за него. Бях оставила Маги при мама, понеже и аз бях болна и не бях в състояние да се грижа за другиго. А Лозан трябваше да дойде. Тъгувах. Бях у баба, а на магазина бяха Шопа, Секса, Галин и други. Галин тръгна с пияния (май Иван) и аз излязох. Реших да мина по уличката на Дидко. Иван се прибра във входа си и тръгнах. Видях, че Данаил е на терасата гол до кръста и ме наблюдаваше. У тях не светеше. Погледнах го за известно време и отминах. Като се обърнах, се беше прибрал. Срещнахме се с Лозан при Нон стопа и после отидохме на Оборище при Пърпъла (Цецо, приятеля на Жанет) и Диян ("брат'чеда" на Лозан). Лозан ми взе сок кайсия от Нирвана. Дневник с Данаил 06.09.2025, 11:20 с Маги на Оборище на люлката -Дидо беше там с Иван и още клошари и пиянки. Не ми беше много удобно да го гледам. Пол.лях я, а той на моменти поглеждаше. Отиде до Нирвана, после и до Розалия и си тръгна по посока обущаря. Аз го проследих с поглед. После бях у баба сама и в 17:51 той дойде на магазина. Направих му видео от гаража - гледаше към нас. Вратата към двора беше отворена. Вечерта към 20 ч. Минах през Първото, видях Алтина и продължих. Лозан бе на Юлия с Йордан, Вальо, Шопа и Иван, а после дойде и Галин. Стояхме до късно с тия простаци. 7.9.25 Билито ми каза, че на магазина били Дидко, Лозан, Шопа и още. Вечерта сам Лозан ми каза, че даже на колене паднал пред Дидко да му се извинява. 8.9.25, 10:25 Дидко се появи на магазина да си вземе нещо. Поглеждаше към терасата ми и се скри зад ката. Лозан спеше у нас и после излязохме към 11:45 до Юлия. 9.9.25, 10:47 тъкмо се чудех, дали е на Оборище и го видях да излиза иззад блика на Алекси - какво ли бе правил там? Погледна ме и отиде да пресича кръстовището, а Иван беше с други зад паметника на Панайот Волов. 15.09.2025 милият се появи на магазина в 19:10 и приказва с Христо, после с Шопа и Секса, но аз не му махнах, понеже се притесних. Играхме с детето на терасата. Стоя докъм 20:20, но не ме изчака да изляза да хвърля боклука - беше си тръгнал. Шопа и Секса останаха. 16.09.2025 г., 8:40 Милият се появи, постоя малко до хладилника. Аз отидох в гаража и му направих клипове. После тръгна по посока Оборище, а аз заведох малката на ясли. После тръгнах и аз към Оборище, но го нямаше. Постоях на пейка срещу църквата Възнесение, разходих се откъм Евангелската методистка църква, отбих се през градината Брезичка и ми казаха, че мога да пусна заявление от април 2026 и тръгнах към Оборище. Дидко беше там на пейка с Иван и оня, дето прилича на Галин. Купих лозарска ножица от железарския магазин и тръгнах да пресичам. Минах край тях, но се притесних и минах към сладкарница Розалия. Иван ме гледаше, а видях, че и Дидко също. Аз минах с грациозна походка и продължих по Казанджийската. От 20 до 22.09.25 включително водих една бг група в Румъния. Брашов-Бран-Синая-Пелеш-Букурещ. На 23.09. втора смяна на Кауфланд-Българанов. Вечерта като се връщах към 21:08, Дидко беше на магазина с Галин, Шопа, Вальо, Данчо и още. Аз стоях на терасата да го гледам, но той не предприе нищо: нито ми помаха, нито ме извика, нищо. И какво ли можеше да предприеме, след като бях обвързана. А и имаше ли смисъл за него. Но те и чувствата като че ли вече бяха поуталожени от двете страни. От моя обаче не, защото още чувствах трепети, като го видех. Притеснявах се като минах край тях. Бях облечена с клин и светло-розова блуза. Какво ли да се занимаваше с мен повече момчето. Имаше си "приятели" - по-голяма част от които го бяха предавали вече, биричка, която да държи в ръката си - за какво ли му бях аз повече. Духовно усещах, че ме обича и че сме свързани, но на земно ниво явно нямаше как да стане това. Явно още един романс се затваряше в книгата на Живота ми. Или пък не? Единствено времето щеше да покаже как се развиват събитията. Другите си заминаха към 21:40, а Галин и Дидко стояха докъм 22, оставиха си бутилките и тръгнаха нагоре. Даже и не погледна към нас. И двамата в синхрон (бяха със сходна височина и телосложение, приятели от деца) се упътиха нагоре. Скриха се зад ката и това беше. Събитията от последния месец му отваряха много въпроси. И аз чувствах, че е свързан постоянно с мен - навсякъде чувах духовния шум, дори като бях в Румъния. И вкъщи у баба също. Навсякъде духът му бе свързан с мен. Дневник на Данаил 10.10.2025 сънувах Данаил. Че очаквах да го видя на Оборище, затова се упътих натам, облечена в бяло палто и черен панталон на бели ивици. Отидох на Оборище и там мисля, че беше Иван и очаквахме да срещнем Дидко. Той, струва ми се, се появи, но май се обърках. Объркан сън. 13.10.25, 11:50 той мина покрай ката и се поколеба. Бях на терасата. Успях да го огледам и самата му външност издаваше нещо грубовато, неизвисено и безскрупулно безчовечно. Но това не ми пречеше да го обичам, естествено. И ме пречеше и на него самия да се извиси. Просто казвах какво виждам. 17.10.25 сънувах, че видях Дидко да се появява на магазина. Започнах да го следя. Приближих се до него и той се оказа много мил и нежен с мен - реших и да го целуна. Беше много страстно и нежно. Той беше по-висок от мен. Поле се озовах в дома му, който бе модерен и добре обзаведен. Каза, че може да ми направи 2 фотографии. Попитах го коя зодия е и той каза Лъв. В съня ми беше Лъв, а в действителност - Везни. Предложи ми да правим и секс, но аз се поколебах. Искаше ми се, но можех да се владея, а имах и връзка, затова му отказах. Той самият уж ми предлагаше продължение, но не изглеждаше постоянен и верен - по-скоро като непостоянен и нарцис, със силна страст в началото и после отшумява. Казах му не. Започна да духа вятър и аз започнах да прибирам вещите си отвън навътре в дома си. После отидох на една голяма надуваема пързалка да се пързалям. Имаше една бременна циганка, която скоро щеше да ражда. Тя показа корема си - беше огромен за слабото ѝ тяло. Бебето ѝ падна под кожата чак до глезена на десния ѝ крак. Ние се уплашихме за него и ѝ помогнахме да го върне в утробата си - успяхме. То беше живо, горкичкото, и мъдраше. Изглеждаше здрав и силен плод, на който му предстоеше скорошно раждане. 22.10.25, 9:12 ч. бях си вкъщи у баба и лежах, а като погледнах към магазина, той вече бе излязъл оттам и държеше чашка димящо кафе и торбичка. Обърна се и гледаше към нас. Приличаше ми силно на един клип от 19 12.2024, 10:17. Чувствах го толкова морално и емоционално близо до мен... Чувствах, че ме обича и че съм значима в живота му... 24.10.25, 11:53 скъпият ми Данаил се появи на магазина, докато се хранех с боб от Лозан в дневната. Понеже го видях, веднага излязох на терасата, където бях простряла прането си. Черното коте играеше около мен. Милият ми ми махна. Аз се изправих и му махнах и аз. После влезе в магазина, ьабави се вътре при Юлка, взе си бира и тръгна да мине край северната ми тераса. Аз отидох в дневната и го видях как минава. Трябваше да се приготвя бързо. Облякох се в пепеляво-розовото си яке, сиво-черна пола, лилава блуза и бели обувки с бледорозови чорапи и напуснах. Той беше на Оборище. Аз взех 2 крушки от магазина за осветителни тела и пресякох кръстовището. Минах близо до него - той стоеше до един по-възрастен мъж, седнал на пейка. Погледна ме, но се притесни и отклони погледа си. Аз минах с чадъра, понеже бе почнало да вали. 25.10.25, по обяд - връщах се от мама да прибера прането и той беше до хладилника. Махна ми като ме видя. Аз на него също. Качих се, но той рака и не ме изчака да прибера прането и си тръгна. 28.10.25 той се появи след 16 ч. - аз ядях в дневната и веднага излязох на терасата. Той ме видя, но влезе в магазина, без да ми маха. Купи си бира и застана до хладилника. Аз се посуетях малко на вратата на терасата и после, след като изчезна, без дори да го видя кога и как, отидох да взема детето от ясли и да я закарам у мама. 8.11.2025 сънувах, че Данаил се чувства много наранен, накърнен и обезчестен от това, че съм му дала напразна надежда... Дневник на Данаил 2026 г. 25.01.2026 г. Простирах на терасата и той се появи с елека си. Аз му обърнах гръб. Излезе от магазина и не ми обърна внимание. 28.01.2026 г., 6:40 ч. минавах по Антим I след Петдесятната църква и се появи никакъв мъж от ул. Иречек. В първия миг не разбрах, че е той. Но се обърнах да го поздравя, но той вече зяпаше в земята. Аз си вирнах носа още по-високо, ускорих крачка и го подминах. Като се обърнах близо до блока му да видя, дали не идва кола, него го нямаше. Аз няма да продавам достойнството си за мъж, с когото едва ли ще имам връзка. Защото, ако да имаше възможност да имам, той самият нямаше да ме ката да го правя. 01.02.2026 г. Сънувах, че нашият дом е луксозен и бях поръчала двойно легло (спалня), но майка ми щеше да се усети, че си каня мъже (Лозан и Бю.), затова поръчах по-малка и тя се оказа персон и половина (с 2 възглавници). Тогава се появи татко и ме повика!!! Беше много радостен, че ме вижда, аз също!!! Беше облечен в черното си яке с емблема като корона и шапката си с козирка. Но мама не искаше да тръгвам с него и не се радваше. Но аз тръгнах. И това беше. 02.02.2026 сънувах, че съм с бебенцето си (тя сега е на 3, но в съня ми беше бебе) с количката. Денят бе слънчев и топъл, но аз бях с кафяво расо и качулка и ръката ми беше гола и държах GSM. Хората (някои) ме гледаха със страх, а за други мислех, че ще ми се подиграват. Страхувах се за бебенцето си, понеже нямах работа. После бях на площада до хотел Мадара и с мен беше една коза. Тя трябваше да влезе в кола - връщаше се от паша. После вървях, хванала подръка кварталния сродник Наско-Шопа - беше облечен със синьо яке и с качулката на главата му - и го целунах по устните. Той каза: "Не очаквах това от теб", но му беше станало хубаво. Аз го целунах още няколко пъти. Ставаше му се по-хубаво. После бяхме в едно помещение и се появи един лист, на който бяха изписани едни часове, като на всяко име пишеше 6. Това бяха часовете за свиждане на един затворник, приятел на Наско. 08.02.2026 г., 15:24 бях у баба и видях, че часът на фурната показва 7:26!!! Погледнах през прозореца и Дидко тъкмо беше дошъл на магазина!!! Направих снимка на часа и излязох на терасата. Дидо ми махна и аз на него - също. После замина нагоре. 09.02.2026 г., 8:25 вече бях у мама и заведохме Малвинка за първи път на детска градина Слънце - моята - и вече щеше да учи там. Бе приключила с яслата в петък, на 06.02.2026 и ми беше мъчно, че повече няма да е там. После подадох заявление за данъчни облекчения и минах по Антим I край Дидо. Той тъкмо излизаше от кооперацията си и ме видя, но не ме поздрави. Аз се спуснах надолу край магазина на Юлка и там бяха Галин и Йордан. Галин ме гледаше и очакваше да го поздравя, но подминах бързо и решително. И влязох в двора на къщата си. След малко и Данаил цъфна на магазина (беше ходил до СБА, съдейки по торбичката му от оттам) и постоя 20-ина минути с двамата. Направих клипове. После Йордан замина нагоре, след това Данаил остана още малко с Галин и тръгна, а след него - и Галин. 15.02.2026 г., 7:44 Сънувах, че водя една група в Румъния и че Румъния вече ми стана едва ли не бащиния. Бях с една лилава пола, която се скъса, заради природния терен, на който беше разположена хотелската стая, в която бях настанена. После - и че съм принцеса в един кралски дворец и ме ухажва румънският крал - беше на много повече години от мен, носеше корона, но беше маловат и незначителен човек, склонен на безлюбовна похот, малодушие и липса на твърдост и нрав. 23.03.2026 г., 7:30 Сънувах, че Дидко е около двора ни и гледа към мен, иска да влезе... 27.03.2026 г. Сънувах, че часът е 9:12, а като се събудих, беше 9:11 и след няколко секунди стана "и 12"!!! 28.03.26 Лозан бе нощувал у нас и сутринта отиде на Юлия. Аз си бях наумила да ида на Хумама, понеже днес цената бе 0.80 цента. (България прие еврото от 1 януари тази година, 2026). Излязох от нас, Лозко беше на магазина, и тръгнах към Хумана. По пътя видях да се задава Дидко (над църквата). Смирих се и наведох поглед. Мислех, че ще ме избегне, но вдигна ръка и ме поздрави. После продължи към магазина. Отидох на Хуманата и пак си взех много неща. Като се върнах, бе минало поне час, но той беше на магазина и си говореха с Лозан и Галин. После Дидко и Галин тръгнаха нагоре. Дидко имаше достолепна походка, а Галин не ми харесваше. Отидох при Лозан и стоях там. После се скарах с ония изроди Елка, Станислав и другите. После Лозко си извика такси и замина за Варна. 29.03.2026 г., 9:52 Денят ми започна с Дидко на магазина - пиеше бира - и един откъснат здравец и калинка на терасата ми (валеше дъжд; показах се да нахраня черното коте). 01.04.2026 г., 9:50 Сънувах, че всички се изредихме да бъдем майки на Лората на Бончо - и първата му жена, и Катята, и накрая - аз. Тя си беше малка - все тъй на 3 - и аз бях последната ѝ майка. Всички много ни обръщаха внимание и бяхме в центъра. В същия сън - и че Йордан (пиянката от квартала) иска да ме ***. Те се познаваха само от магазина. Тя винаги го помнеше като момчето, което стои встрани от хладилника и чака, сякаш като на светофар. Нея или някого друг? А сега той мощно навлизаше в нея. Дори болезнено. И тя се отдаваше на тази сладострастна болка. И това не можеше да се изтрие. След тази нощ той вече щеше да е бил в нея. Без апелации, без искания - просто необратим миг от една тайнствена история. 5.04.2026 г. Днес към 11:10 видях, че Дидко е до хладилника и пие бира и веднага излязох на терасата. Полюбувах му се и след малко той ми махна. Аз на него също и продължих да се суетя на терасата и по двора. После реших да отида да си купя и бира, че ми се допи. Имаше хора пред магазина и ми се наложи да изчакам. Той ме "попита" с кимване какво правя и аз му се усмихнах. Притеснявах се, но запазвах самообладание. Взех си бирата от хладилника до него, погледнах го и той по погледа си ми казваше, че силно ме обича и е влюбен в мен. Продължих към нас. Следобед към 16:40 той се появи там с Галин, с когото бях скарана от 2 април, когато бях на магазина с него и Бюлент. Двамата стояха, а аз седнах на стол на терасата и гледах телефона. После се преоблякох и тръгнах към мама и детето. С детето правихме бало и на двора. Вечерта минах откъм Дидко и видях бялата му котка на остъклената тераса. Моята черна беше изчезнала още на 1 срещу 2 април през нощта. 14.04.2026, 11 ч. минавах площад Оборище, който беше разкопан от започналия ремонт, и видях изрода Иван да се извисява над пейката, на която бяха насядали Данаил и една друга отрепка с бяла коса и сини очи. Данаил бе със сивото си долнище, черно яке и с гръб към мене. Възбуждаше ме присъствието и прошарената му коса. 18.04.2026, около 9 ч. той беше а Алгин на магазина, за малко влезе вътре. Аз се показах на терасата, но тъкмо като влизах, той излезе. После излязох и в 9:43 на завоя преди Печатницата го видях, но не се поздравихме. Зная, че не му излизам от главата. 26.04.2026, около 17 ч. Беше на магазина, аз излязох в синьо, като не го поглеждах въобще, защото бях отвратенаи разочарована от липсата му на позиция пред Иван, когото сритах предния ден, заради обидата му за носа ми (октомври 2025 и че съм била "луда" - май 2024). После ми стана мъчно за Данаил. И го видях отново на магазина на 28.04.2026, в 8:04. Не погледна към нас.

Слънце в Луна ☀️🌙

(вековна астрология) Скоро ми изгрява Слънцето за новата Луна. Ще покълне зрънцето, когато дойде есента. Ще се изтъркаля още една година И ще потъне в зимния снежец. Ярилото ще дойде догодина с горещ и бляскавий искрец. И тъй се ниже пак Живота, Въртим се в кръг със нег' и ний. Вървим, вървим и падаме в кивота и чудим: вечността дали ще се разкрий? 30.05.2024, 03:08

От прозореца 🪟

На Даниел ❤️❤️❤️❤️ Протягам аз ръката си към теб С надеждата зовът ми да те стигне За тебе аз родена съм поет И мойта лирика ще те достигне, Когато ти отвориш се към ней. Дори и да не е в това превъплъщение - Аз зная: любовта ни ще се лей, Ще съм най-нежното ти изкушение И най-най-сбъднатата ти мечта. Ти срещна ме под жарките лъчи на слънцето, Кога говорех с твой познат - Тогаз покълна в мене зрънцето: "Защо не забелязваш ме сега?" Аз мога и мъртвец да съживя Със своя чувствен поглед, страст И най-презряния да боготворя, Ако се влюбя в него с свойта сласт. 29.05.2024, 20:00 ч.

Като замък 🏰

На Даниел ❤️❤️❤️❤️❤️ Сърцето твое ще отключа като замък, Заключено от древни времена. Навярно досега си бил от камък, Но срещна ти една жена, Каква жена - необикновена!!! Обича те, тъй, както никой досега. Надява се на обич споделена И вярва, че ще сбъднеш я сега. И тя се влюби в теб великолепно. Поиска те за допир споделен И ти ще я заслужиш достолепно, Кога се отдадеш единствено на мен. О, замък мой, ще те отключа И в теб ще вляза с нежен взлом. Тогава ние ще се случим Тъй истински в любовен стон... 28.05.2024, 22:46