Липса

На Даниел ❤️❤️❤️❤️ Отново те няма. Отново си безприсъствен, макар и да присъстваш мислено до хладилника. Винаги те виждам там. С един и същи стоеж, с едно и също неведомо присъствие, с една и съща неуловима замисленост. Стоиш няколко кратки минути и си тръгваш. С една и съща походка, с един и същи поглед, замечтан с настоящето. И аз те преследвам за пореден път. И никога не мога да те стигна. Не зная къде ще отидеш. Ще се скриеш някъде около църквата, в някой блок или в някоя къща. И аз можех само да гадая къде си. Не ни се преплитаха пътищата явно. Или отк се преплитаха, но за кратки мигове и проблясъци на вечност. Присъствието ти в живота ми бе загадка. Мистерия и тайнство. Ти тихо стъпваше в съзнанието ми и оставяше следа. Следа, по която те дирех. И никога не те откривах. Дори започнах да си мисля, че си илюзия. Че си просто представа в съзнанието ми. Нещо без начало и без край. Нещо илюзорно и измислено. Нещо тайнствено и загадъчно. Нещо присъствено и все пак необозримо. Нещо недосегаемо. Имаше ли те или аз те бях измислила? Съществуваше ли или бе само плод на въображението ми, което искаше да се влюби за пореден път...? 15.05.2024, 13:42