Под нашето небе

(Предвеликденско, на Даниел) ❤️❤️❤️ Такива неща се случваха под нашето небе. Стените, облепени в присъствието ти. Земята, носеща спомена за стъпките ти. Трепетите, когато те очаквах да се появиш. Присъствието ми на терасата, когато решех косите си. Фигурата ми, жадуваща допир с теб. Магията ти, искаща да се сбъдне в гърдите ми. Жаждата за Вечността, когато ще очаквам да се случиш. Походката ти, издаваща неведомост, въпросителност и тайнственост. Палитрата ми, с която рисувах нови фрази и словосъчетания, за да ти посветя поредната си проза. Погледът ми, който непрекъснато се отправяше към магазина на Юлка. Очакванията ми да се появиш там и непрестанния ми следеж на момчетата, които се появяваха и си тръгваха - копнеех да си ти. Магичното ти присъствие, когато минаваш край Кукления театър и завиваш към Църквата. Черните ти дрехи и (обувки) маратонки, издаващи една непреходност, една момчешка влюбеност. Та ти си просто едно момче. И аз - едно момиче. И нищо чудно да се влюбим. Няма нищо по-естествено и истинско от това... 04.05.2024, 09:01