Нахлуване

Членът му бавно и плавно нахлуваше в нея... Толкова лесно, колкото каквото трябваше и да бъде. Най-накрая бе негова и можеше да изкарва топлата ѝ влага с часове. Или пък с дни!!! Той я бе желал от години и сега трябваше да наваксва. И щеше да прекарва по цели следобеди с нея в леглото. Или пък да заравя устни в нейните интимни... И да кара неразцъфналата ѝ роза да разцъфва все повече... С всеки негов допир ласката на езика му, която отключваше тайните и вълшебствата ѝ... Една жена бе много повече от просто тялото си. И трябваше да имаш ключ, за да можеш да я отключиш да разкрие всички свои тайнства и необятности, които можеше да ти даде... А това се случваше, само ако я обичаш, а той нея я обичаше... 29.04.2023 г., 15:58

Вдъхновение

Отдавна аз не съм творила стихове, изгубена във дебрите на ежедневието. Прозаично пак звучи, аз зная - светове ме чакат да ги преоткривам във безкрая. Но моливът - той вечно ме зове да вглеждам се във Запада сияещ - и пурпурната ми съдба кове със поглед устремителен и знаещ. Аз следвам го със сив контур, макар червена да е нишката на Ариадна, а слънцето с карминен абажур забулва своя лик в вечерната прохлада. 26.04.2023 г., 20:52

Обхождам улиците

На Б. Обхождам улиците в търсене на теб - все в Запада случайно те откривам, все в залеза случайно-тих, случайно-блед, в молитви и в обещания обмислян... А ти стаен си някъде под Хълма, под старинните устои на Крепостта, и чакаш ме при тебе да се върна и пак да възкресим ний Любовта. Не е умирала, защото ще е вечна и тя, и ти, и паметния миг и някой ден отново ще се срещнем, и пак ще припозная твоя лик... 26.04.2023 г., 20:21 ч.

Мишена

Лоното ѝ жадуваше за него. Искаше той да го прострелва с твърдия си плам. Искаше да я разкъсва и пронизва, а тя да стене в екстаз и удоволствие. От поредната десетка. От поредния оргазъм. И от поредното му проникване в нея. Защото тя му даваше колчан. А той не нея - стрела. 26.04.2023 г., 14:21 ч.

Обида

На нея не ѝ пукаше, че той я обиди. Щеше да отиде сама в локалчето и да изпие халба бира. Или пък две. И да изпуши тежка цигара (тя не пушеше въобще). Но днес... Но днес ѝ се полагаше. След обидата, която ѝ бе нанесъл. И която раздираше душата ѝ... Какво ли му пукаше. Нали щеше да дойде следващата. Но не, нямаше да дойде. Животът не бе бездънен извор на благинки, избори и удоволствия. Даваше ти се едно и или го цениш, или не. Ако не - твоя грижа. Господ друго нямаше да ти даде. Поне не и докато не си платиш греховете. А такъв грях не се плащаше лесно. Нужни бяха няколко живота. Той се зачуди какво да прави. Да ѝ се обади ли? Или да му се обадят от локала да му кажат, че жена му е там. Пияна, разрошена и с размазан грим. И лесна плячка на всеки похотлив чичко. Но не. Тя не се даваше на такива. Тя не се даваше всъщност на никого. И това я правеше различна. Предпочиташе да си дави мъката в алкохол. Вместо да изкорени истинската причина за нея - Той. Но не искаше да го изкоренява. Искаше да бъде свързана с него на дълбоко ниво. А той... Той усещаше, че губи. Усещаше в себе си празнина, липса. Когато я нямаше, отсъстваше и другата част от него. С която се бе сраснал. Болезнено сраснал. И не можеше да позволи да я изгуби. В никоя друга не можеше да открие другото си Аз. Той взе такси и се упъти към локала. Жена му бе насред заведението - пияна, разрошена и с размазан черен грим. - Какво правиш? - рече той загрижен и притеснен. - Това, което ти не можеш - да ме ценят. - Те не те ценят. - А ти - още по-малко. Едва сега разбираше защо го бяха напуснали всичките му предишни жени. Защото не им бе обръщал внимание. И не ги бе обичал истински. Но сега, ако изгубеше и тази, щеше да си остане завинаги сам. Защото Господ възможностите ги даваше до време. И после като жътва си прибираше всичко дадено. И не даваше повече. Особено на безчинници, които не ценят. И в един миг се плащаше повече. Дори за най-малкото. А тя не бе никак малко. Бе най-скъпото, което бе имал. Той се замисли над думите ѝ. Диско-топката в средата на заведението огряваше лицето му с блестящата си меняща се неоново-лилава светлина. Хората около него като хуни пиеха, варварстваха и танцуваха под звуците на музиката. Той я издърпа за ръка. - Искам да се прибираме вкъщи. - прошепна ѝ загрижено в ухото той. - Прибирай се. Ти си беше прибран. - Никога без теб. - този път той звучеше различно. Никога не ѝ бе изричал такива думи. Тръпка премина по цялото ѝ тяло изпод черната ѝ рокля. Тя го последва. След тоя случай той научи урока си и не се разделяха никога повече. Станаха по-сплотени и отдадени на Любовта. На Б. 24.04.2023 г., 12:34

Черешови устни

На Б. Той пиеше черешовите ѝ устни, докато влизаше в нея. Тя давеше кожата му в непресъхващите си сокове, докато се мяткаше в примката, от която не можеше да се освободи - два черни кожени аксесоара, които привързваха китките ѝ към железните пръти на леглото. Обесена като затворник, тя му се отдаваше, ще - не ще. Е, искаше. Искаше го повече и от живота си. Когато поглъщаше целувките му като вакуум и го губеше в себе си. Откъдето той повече не се намираше. Защото преоткриваше едно ново, непознато досега свое Аз... 🍒🍒🍒 24.04.2023 г., 1:10 ч.

Лабиринт

На Б. Той не можеше да устои на цепката ѝ, в която се губеше като в лабиринт. И никой не можеше да му помогне. Защото от нея изход нямаше. 24.04.2023 г., 00:26

Дантела

На Б. Той разтвори пълните ѝ бедра и я облада. Членът му проникваше във влажната ѝ женственост. Черната ѝ дантела отново го обвиваше отстрани. Той стремително влизаше в нея, сякаш за да накара водопадът ѝ да тръгне. А тръгнеше ли, следваше наводнение. От което спасение нямаше... 🖤🖤🖤🖤🖤 23.04.2023 г., 23:53

Кладенец

На Б. Той не можеше да ѝ се насити. На безспирните сокове, които извираха оттам. И това бе тя - изворът на живота. В който обаче той се давеше. И възкръсваше като Феникс от удивление и печал. Във водата, която гасеше обгорените му от разбити надежди крила. С нея мечтите му обаче се осъществяваха. Макар и тя да го поглъщаше като кладенец. И да го давеше във влагата на своята женственост. И той да се признаваше за победен. За първи път в живота си. Пред първа и единствена жена. Пред последната за своята Вечност. Никоя друга не бе обичал така, както Нея. Както и тя не бе обичала друг по този дълбок и чувствен начин. У него имаше нещо перверзно, което я възбуждаше агресивно. Събуждаше животинското в нея и я караше да желае той да я обладава до кръв без да я боли. Защото болка жените изпитваха само при раждане. Във всички други случаи болката мазохистично им харесваше. Защото искаха мъжете им да властват над тях. Или по-скоро да си мислят, че го правят. Защото жените властваха над тях с коварство. И с всички тайнствени и неразгадани начини, които една жена може да познава. И мъжът винаги тънеше в неведение. Неведението на собственото си невежество... 23.04.2023 г., 23:48

Черно

На Б. ... Той влезе в стаята, за да почувства уханието ѝ. Цялата стая ухаеше на Нея. На парфюма ѝ, навеждащ го на плът и на похот. На кожата ѝ, жадуваща за допир. И на сочните ѝ бедра, които обгръщаха ханша му. И на жадния кладенец, в който обичаше да потъва с устни. Тя лежеше на леглото и го чакаше в черно. Черни чорапи, които обгръщаха пълните ѝ бедра. Нищо друго. Освен може би оргазма, който очакваше да получи. Гърдите ѝ бяха пламнали от възбуда и го очакваха с островърх трепет. Той се почувства като малко момченце от величието на женствеността ѝ. Тя го покоряваше със сласт и с трепет. Когато стенеше на леглото, много преди дори да я е доближил. Още не си бе съблякъл черните дрехи дори. А влагата ѝ мокреше анцуга му. Пиян от красотата и магията ѝ, той започна да пие от женските ѝ сокове. Не можеше да утоли жаждата си с тях. Искаше да пие, да пие и да пие, докато умре от опиянение и зависимост. Не можеше да ѝ се насити. И после да признае величието ѝ и да погребе тялото си между бедрата ѝ. Но той предпочиташе да умира и да се ражда всеки ден в нея. И от нея. Предпочиташе да я обладава и да потъва в бездънния ѝ кладенец, от който изход нямаше. Не и на тая земя. А може би дори не и на друга планета. Искаше да стреля по мишената ѝ като при фехтовка. И да изпомпва соковете ѝ оттам. Които после не можеше да изпие. Защото биваше препил от тях. И не можеше да погълне повече. Защото после повръщаше страховете, чувствата и заблудите си. В които се бе губил досега с всички жени, които го бяха отклонявали от Пътя. Досега бе търсил себе си и сега се намираше. Изгубвайки се. После той отиваше на терасата, за да изпие поне 100-ина грама уиски. И една тежка и кашляща цигара. Защото не можеше да ѝ устои. И се губеше в нея, а това го плашеше. Не можеше да се намери после. И нямаше излизане от този океан на чувствата и желанията. А все си бе мислел, че е обсебваща. Е, тя наистина го бе обсебила. И нямаше връщане назад към плиткия плаж, осеян с комерсиални кучки, които го искаха за един ден. (Или нощ). Тая жена бе различна. И точно с това го бе привлякла. Със своето тайнство и обаяние. Със своята загадка, която не можеше да разгадае. И нямаше нужда, защото нали за това бяха загадките - за да са потънали в тайнство и неяснота. Ако бяха отявлени, нямаше да е интересно, нали? ...Тя се появи при него пак по дългите си черни чорапи, само че наметната в сатенен халат. Огромните ѝ гърди изпъкваха под него, а зърната им стърчаха твърдо и настойчиво. Нахално пишеха по въздуха, че искаха да бъдат обладани отново. Той щеше да припадне. Не можеше да издържи на това величие и красота. Изпусна кълбо дим и я гледаше с премрежен поглед. Тя бе по-силна от него. По-силна със своята слабост. 23.04.2023 г., 23:21 ч. Имаше още много да учи. Дори тогава, когато потъваше в дълбочината ѝ. Защото тя бе много по-дълбока. И той не можеше просто да я обходи с члена си.

Пронизване

На Б. ...Той я прониза отвътре силно и болезнено като с меч. Кръв потече от мекото ѝ лоно. Тя изпъшка в блажен екстаз. Всеки негов тласък я изпълваше все повече. Тя му се отдаваше в немощ и примала, в покорство и вярност. Разливаше се под твърдостта и настойчивостта му като вода и му даряваше своята мекота, чувственост, влюбеност и страст. Той проникваше в меката ѝ и влажна женственост с твърдината си и това го възбуждаше все повече. Усещаше, че той е силния, той е главния, а тя - подчинена и слаба. И точно такава искаше да бъде. Искаше той да води, той да покорява. Той да определя посоката на събитията. Той да властва, да безчинства и да подчинява. А тя да е немощна, покорна и слаба. Да е негово притежание, негов трофей. Негово завоевание и значка. Той свърши в нея силно и мощно като шампанско. Тя му се отдаде в обятията и се сгуши в тях. Той прегърна раменете ѝ и я целуна по бузата. После стана и почна да шета из стаята. След това излезе и отиде в другата стая, а тя остана сама с мислите си. Загледа се зад прозореца и потъна в разсъжденията си. Знаеше, че я обича, въпреки че властваше над нея. Погледът ѝ се плъзна по тъмнозеления баир, по който растяха борове, а островърхите им снаги се извисяваха към Крепостта. "Какво нещо е животът - винаги ти дава това, което искаш, когато най-малко очакваш." Тя го последва и го намери при камината. Присъствието му издаваше сплотеност и влюбеност. Беше отишъл да ѝ направи кафе след горещия секс. Знаеше, че обожава сладостта на горещата напитка след такова паметно изживяване. Тя го прегърна и се сгуши в обятията му отново. - Обичам те - промълви тя. Той я целуна по челото и отвърна: - И аз. ❤️💖❤️💖❤️💖 22.04.2023, 18:36

Твое всичко

На Бончо Люби ми се с теб. Не го крия изобщо. Искам да ме обладаваш и изпълваш цялата. Искам да ме обсебваш с твърдия си член. Искам да ме покоряваш. Аз ще ти се отдавам цялата. Ще ме притежаваш. Ще властваш над мен. Ще господстваш над мен. Аз няма да ти се противопоставям. На нито една твоя заповед. Ще бъда твоя покорна и вярна робиня. А може и рабиня - каквото ти си избереш. Но не мога без теб. Наистина искам да проникваш в мен. Да разкриваш тайните ми. Да ги разбулваш и разгадаваш. Да ми разрохкваш розовата почва. Да ме пълниш със семето си. Да пониква в мен и да дава нов живот. Да раждам нови и красиви деца. Да бъда изящна жена, прелестна богиня. И все пак твоя вярна рабиня. Твоя съпруга и прислужница. Твоя болест и битка. Твой лек и победа. Твое призвание и същност. Твой миг и вечност. Твое сияние и опора. Твоя тъмнина и близост. Твой мрак и чувственост. Твое дихание във всемира. Твое всичко, което можеш да си измислиш. Твоя Ева ❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️ 21.04.2023, 12:50

Обсебване

На Б. Всеки път, когато се сетеше за него, оргазми изпълваха цялото ѝ лоно. Тя нямаше търпение той да проникне в нея и да я обладае цялата с твърдия си член. Да прониква, разтваря и разширява меките ѝ розови и влажни недра. Да опознава вътрешността ѝ. Да я обсебва и обладава. Да е само неин. И тя негова. Обожаваше това чувство някой да я притежава, да властва над нея... И да го прави само с любов и страст... 20.04.2023 г., 20:54

Рожден ден

На Б. Точно в деня на любимия му ръководител тя написа няколко повествования. Няколко творби, които публикува. В деня, рождения ден на неговия любим ръководител. 2 април. Сещате се кой може да бъде. Ако не се, ще ви подскажа. На този, който ръководеше Райхстага в нацистка Германия. Съвпадение? Съвпаденията вече ставаха много. Особено като добавим и името ѝ, което беше Ева. Е, не рожденото ѝ. Но така се бе писала във фейсбук, 9 години преди да я срещне. Е, и той не беше Хитлер. А по-скоро играеше лирически му герой в съвременен вариант. Историята се повтаряше. И много съвпадения подсказваха това. Една модерна приказка... На една позабравена история... Едни съвременни герои и една по-романтична любов... 20.04.2023 г., 20:45 ч.

Бъдещ съпруг

На Б. Всеки път, когато пътуваше с кола и минаваше покрай работилницата му, тя го поглеждаше. Все същата походка, все същият строеж, все същите черни дрехи. Все същата възбуда, която изпитваше. И все същият страх, страхопочитание и слабост, които я обземаха. Имаше нещо властно в него, което я възбуждаше и плашеше. Но тя обичаше някой да властва над нея. Да властва, обаче само с любов и слабост. Нека той е по-силния. Нали е мъж. Но да използва силата си само за обич. Само да покорява една жена, да я прави слаба, чувствена, чувстваща и обичаща - точно такава, каквато трябва да бъде. Той се суетеше около една кола. В него тя разпознавале бъдещия си съпруг. Може би? Времето щеше да покаже. То винаги показваше всичко. Тя зареди колата на бензиностанцията и си взе довиждане с него. Той не я беше видял. Беше със сина си и го обучаваше на бъдещия му занаят. А тя потегли с колата нагоре по улицата след кръстовището. А той остана в миналото. Миналото, което след време щеше да се превърне в бъдеще... 20.04.2023 г., 20:36 ч.

Брачна халка

на Б. Тя седна на леглото в спалнята и го погледна чувствено и сластно, защото знаеше какво предстои. Той се суетеше около големия черен скрин и търсеше нещо. Навярно дрехите си? Но не. Той след малко щеше да се съблича. От вътрешността на най-долното чекмедже той извади нещо и го скъта в лявата си длан, а после в джоба си. Една малка червена кутийка. Той се приближи до нея с властна крачка и я погали по косите. После притисна главата ѝ в гърдите си. Когато извади кутийката от джоба си, промълви: - Ще се омъжиш ли за мен? Очите ѝ блеснаха в неотразим блясък, а съзнанието ѝ потъна в тайнство. - Да!!! Скъпи, да!!! Безброй много пъти да!!! И се целунаха. Това, което предстоеше, беше само миг от вечния им живот. Защото те се вричаха във вечна вярност... 20.04.2023 г., 20:25 ч.

Черно сърце

Черното сърце не е траурно сърце. Черното сърце е овъглено сърце. От много огън, жупел и страст. От много въздишки, копнежи и сбъднати желания. От много отдаване, болка и сладост след това. От чувствени мигове и споделени мечти. От докосване, от нежност от страст. От мечти, от копнения, от близост. От допир, от кожа и от топлина. От измачкани чаршафи и цяла неделя под завивките. От чаша горещо кафе в леглото. От неделен ден, в който вали. И оплождаше земята. Черната земя, но не от скръб, а от плодородие, от почва,от хумус. От тор и от дъхавата свежест на новия живот. Да, черното не е цветът на смъртта. Черното всъщност е цветът на Живота!!! 20.04.2023 г., 16:56

Поглъщане

На Бончо Това, от което тя се нуждаеше, бе пенетрация. Дълбока и чувствена пенетрация, в която му се отдаваше напълно и биваше погълната от черното му присъствие с цвят на вакуум. Да, той винаги носеше черно. И сега също, когато бе облечен в черния си сиучър и носеше черна качулка. Да, тя така искаше да го види. Особено когато бяха в синята стая, а тя стоеше на шкафа и той бавно, твърдо и стремително проникваше в нея. Тя го обгръщаше с пълните си сочни бедра. Имаше изящна фигура. Черните ѝ като антрацит коси се стелеха на красиви къдрици надолу по раменете ѝ и покриваха част от красивите ѝ гърди. Бе изцяло гола, а той - целият облечен в черно. Черното на смъртта и унищожението. А също и на поглъщането, обсебването и притежанието. Тя беше уязвима, а той - защитен. Дрехите му бяха стената между него и нея. Все едно ѝ казваше: "Аз знам коя си, но ти не знаеш кой съм. Ти можеш да си уязвима и гола пред мен, а аз пред теб ще съм забулен в неизвестност. Ти ще ми се отдаваш, а аз ще те притежавам..." Тя подбелваше очи нагоре. Не издържаше, затова протегна дългите си бели пръсти с дълъг тъмночервен маникюр към тила му. Обгърна главата му и свали качулката му. Искаше да види лицето му поне за кратко. Не се бяха виждали много отдавна, а сякаш бяха имали връзка от цяла вечност. Физиономията му бе същата - леко цинична, но тя знаеше, че той я обича. Сега просто поглъщаше члена му, който пронизваше тялото и душата ѝ. Духовният и телесен оргазъм, които изпитваше, изпълваха душата ѝ. Тя стенеше в неутолим екстаз. Колкото повече пъшкаше, толкова повече и той проникваше дълбоко и безпощадно в нея. Влагата ѝ вече мокреше дрехите му. Той свърши в този кулминационен миг. Без да променят позата, те се целунаха жадно и страстно. Целувката му бе също толкова дълбока и проникваща, колкото и члена му. Те легнаха на леглото. Отвън валеше дъжд. Пълно съзвучие с това как небето опложда земята. - Ще пием ли кафе, мили? - попита тя с кораловите си устни. - Малко да си почина - немощно отвърна той. Тя се сгуши в обятията му. Това за нея не бе свършило, искаше още и още. Искаше цяла вечност. И това им предстоеше... 20.04.2023 г., 16:24

Градът е в теб

На Б. Градът пропит е с теб. Навсякъде те има. От улицата с номер пет до най-най-съкровената ми рима. Откривам те във всеки звук, със който ми доказваш, че ме мислиш. Дори и да те няма, пак си тук и тайнствено душата ми разлистваш. Живееш в мен и ме съпътстваш на всяка стъпка, в всеки миг и дните ми с любов изпълваш, а нощите ми - с благ светлик. 19.01.2023 г., 6:16 ч.