Бъдещ съпруг

На Б. Всеки път, когато пътуваше с кола и минаваше покрай работилницата му, тя го поглеждаше. Все същата походка, все същият строеж, все същите черни дрехи. Все същата възбуда, която изпитваше. И все същият страх, страхопочитание и слабост, които я обземаха. Имаше нещо властно в него, което я възбуждаше и плашеше. Но тя обичаше някой да властва над нея. Да властва, обаче само с любов и слабост. Нека той е по-силния. Нали е мъж. Но да използва силата си само за обич. Само да покорява една жена, да я прави слаба, чувствена, чувстваща и обичаща - точно такава, каквато трябва да бъде. Той се суетеше около една кола. В него тя разпознавале бъдещия си съпруг. Може би? Времето щеше да покаже. То винаги показваше всичко. Тя зареди колата на бензиностанцията и си взе довиждане с него. Той не я беше видял. Беше със сина си и го обучаваше на бъдещия му занаят. А тя потегли с колата нагоре по улицата след кръстовището. А той остана в миналото. Миналото, което след време щеше да се превърне в бъдеще... 20.04.2023 г., 20:36 ч.