Среща пред магазина

Даниеле, пак те видях!!! Беше пред магазина и всичките ти приятели бяха там. Минах първо по а.1., взех си яйце от Юлка, спрях се за малко пред къщи, после продължих по а.1., а като се връщах и говорех по телефона, ти беше там и ме гледаше!!! Беше ми неудобно, заради всичките интриги с Бюлент, но запазих самообладание и си казах, че няма да падна. Можех само да се наведа, но нямаше да падна. Усещах, че тръпнеш по мен. Тръпнех по тебе и аз и исках да милвам лицето ти, да те целувам нежно и да придавам от енергията си да усетиш колко много те обичам. Ти щеше да ме обикнеш още повече, когато ме докоснеш и усетиш. Отидох до Нирвана на Оборище да си взема сок портокал, моркови и ябълки, а като се върнах, ти пак ме гледаше. Следеше всяко мое движение и знаех, че ме обичаш!!! Прибрах бебето горе, после количката в лятната кухня и като почнах да прибирам прането, ти не откъсваше поглед от мен. Другите също ме желаеха и аз се чувствах много красива, неустоима и желана. 28.04.2024, 21:06

Среща с Даниел

Даниеле, силно те обичам и съм влюбена в теб. Имаш прекрасно излъчване. Искам да те награбя и да те целувам целия. Толкова си мил и симпатичен. Днес те видях пред магазина в облачния и дъждовен ден. Беше 10:34 ч. Погледите ни се засякоха. Запазих самообладание и запопнах да галя мушкатата, като ти хвърлях влюбени погледи, но запазвах гордостта и достойнството си. Може би ме харесваш, също колкото и аз теб. Аз държах телефона и пуснах гласови съобщения. Успях да те снимам. После, като влязох в къщата, ти бе изчезнал. Беше влязъл в магазина, а като излизаше, говореше по телефона. Снимах те пак през щорите. Очаквам да се видим пак, любов моя ❤️❤️❤️ 23.04.2024 г., вторник, 15:20

Призив

Даниеле, не се появяваш на магазина, явно не мислиш за мен. Ако беше влюбен в мен, щеше да ме търсиш. Не съм те виждала вече седмица. Споделяш ли поне частица от моето влюбване? Нима мога да съм ти толкова заменима, макар и да няма с какво да ме замениш? Липсваш ми и искам да се сбъднем, дори само насън. А нима животът не е един сън, една илюзия? Дори ти може да си илюзия, твоето тяло и лице. Макар че, като се влюбих в теб, видях точно това, което търся. Макар и да не мога да го сбъдна сега. Твоята фигура бе толкова безприсъствена, толкова тайнствена и загадъчна, когато една събота мина край къщата ми. За какво мечтаеш? Къде си? Нима аз не съм в твоите мечти? Нима жена като мен не е в мечтите на всеки мъж, било и теб? Не мога да повярвам. Но искам да се сбъднем някога, когато и да е. За колко други мъже си бях мечтала, в колко други се бях влюбвала, а малцина от тях се сбъднаха. Надявам се ти да бъдеш действителност някой ден в моя живот... Обичам те... 21.04.2024, 00:50, на Даниел 💔💔💔💔

Априлска жега

На Даниел ❤️❤️‍🔥🔥 ... А слънцето захождаше за пореден път. За пореден път потъваше зад Крепостта на запад и разстилаше последните си златисти нишки над града. Ти къде се криеш, Даниеле? Походката ти издаваше неопределена дълбочина и затвореност. Необятност, тайнство. Никой не можеше да те определи теб. Не и априлската жега, която присъстваше в града и затопляше стъклата на къщите. Беше средата на април, а бе цели 30 градуса на сянка през деня. Лятото бе дошло преждевременно, сякаш бе средата на юли. Защо си толкова тайнствен и загадъчен, Даниеле? Какво криеш от мен? Обичаш ли ме? Ще се влюбиш ли някога в мен? Ще бъдем ли споделени някога във времето...? 16.04.2024, 00:58

Признание

На Даниел ❤️❤️❤️❤️ Даниеле, люби ми се с теб. Не издържам. Искам да те поглъщам целия. Да потъваш в мен целия и да те обсебвам като вакуум. Аз знам, че ти никога няма да избягаш от мен. Мъжете, които потъват в мен, повече не се връщат... 15.04.2024, 18:43

Шеметно влюбване

На Даниел 💙💚🩷 Тя наистина бе влюбена в него. И само чакаше да го види - на магазина, стаен до хладилника да пие бира и просто да го чака. Искаше да му се отдаде, да се любят... Да прониква в нея, да я обладава, да пламти в нея и да ѝ показва господстващото си мъжко начало. Тя го обичаше и искаше да споделя олтара си с него всяка нощ... 💛✨️💛✨️💛✨️💛 15.04.2024, 00:56

София

Искам да бъда София. Вездесъщата, знаещата, можещата, могъщата, справедливата, красивата, страстната, любвеобвилната, великата, незаменимата, недетронируемата. Искам да бъда владетелка на цяла галактика. Искам да се любя с Даниел, с Георги, с Петър, с Момчил и с всеки един красив мъж, който може да съществува. Искам да нямам съпернички в Любовта и да съм върховната жрица на Любовта. Искам да бъда тайнствена, красива, незаменима и вечна... 12.04.2024, 13:01

Даниел

Какво ли правеше Даниел сега? Тя искаше да го люби неудържимо, да рови с пръсти в косите му, да гали страните му и да го целува нежно и любвеобвилно... Дали щеше да се появи на следващия ден пред магазина...? 11.04.2024, 21:28

Даниеле

На Даниел (не че го заслужаваш) - Даниеле? - той дочу тайнствен глас и се озърна - Даниеле? - отново чу гласа, но не можеше да долови откъде идва. Гласът се носеше като екот и обсебваше присъствието му. Пролетни розови листца и нежно ухание кръжаха заедно с него. Той не можеше да разбере какво става. Или може би не бе достатъчно далновиден да проумее, че имаше жена, която го обича. Но тя никога нямаше да му се покаже. Искаше той да се сети коя е. Но той явно не се сещаше. Живееше в собствения си измислен свят и не искаше да излезе от него. Така му харесваше. И не знаеше, че никоя повече нямаше да го обикне, както нея... 11.04.2024 г., 05:38

Феромони

Вариант 1 На Даниел 🍃💞💗💓❤️‍🔥 🍃💞💗🩷❤️❤️‍🔥🔥 Тя не можеше да спре да мисли за секса, който ѝ се правеше с него. Пролет беше и я обладаваха хормоните и обсебваха съзнанието ѝ. Затова тя винаги минаваше край магазина с надеждата да го види. Понякога беше там и се засичаха погледите им. Тайнствено, неведомо и загадъчно. Тя не можеше да влезе в съзнанието му и да разбере какво мисли. Имаше ли място за нея е главата му? Или тя бе запълнена с ония недостойни проститутки от близкия публичен дом. Афродита плачеше. Искаше тя да е в съзнанието му, а не друга. Не искаше да има място за друга там. Искаше да го пбсеби напълно. Единственото, което я свързваше с него, бяха феромоните, които му отпращаше. И той ги усещаше някак. Те омайваха и омагьосваха присъствието му. По въздуха, по погледа или по мечтанието в очите ѝ. Може би той споделяше нейното. Може би щяха да се сбъднат скоро. Може би и той бленуваше за нея. Докато я пиеше заедно с бирата си с приятелите си. Може би и той я поглъщаше цялата и тя обладаваше всяко кътче от тялото му. Тя минаваше край него и го заглеждаше. Той попиваше погледа ѝ и потъваше в него. Странно и някак тайнствено, той също си мечтаеше за нея. Макар и да не го споделяше с никого. С нито един от мъжете, с които общуваше. Той просто живееше в собствен свят и тя искаше да го събуди от него. За да я забележи нея, влюбената, която го търсеше с поглед, намираше го, проследяваше го и потъваше в неведомите му прегръдки, несъстояли се все още... 29.07.2024, 10:57 Вариант 2 (оригинал) Тя не можеше да спре да мисли за секса, който ѝ се правеше с него. Пролет беше и я обладаваха хормоните и обсебваха съзнанието ѝ. Затова тя винаги минаваше край магазина с надеждата да го види. Понякога беше там и се засичаха погледите им. Но тя знаеше, че нищо няма да се случи между тях. Дори и той да я харесва тайно. Явно не я харесваше дотолкова, че да я заговори. Нямаше и смелост. А знаеше и че не си струва. Нищо нямаше да се случи. Нямаха общ път. В живота невинаги се случва така, както ти искаш. Не можеш да се любиш с когото искаш. Колкото и да го искаш. Колкото и да копнееш и бленуваш за него. Просто действителността бе такава. Свързваше те с определени хора, а с някои изобщо не ви се пресичаха пътищата. Дори и да ги срещнеш за кратко. Можеш да ги харесваш, да се влюбиш в тях, но никога няма да имате общо бъдеще. Не и тук. Ако изобщо имаше място, където любовта да е споделена и случена. Ако изобщо някъде можеше да споделиш какво чувстваш с човека без да се чувстваш унизен и предаден. Та тя имаше чувства към него. Нищо че никога не бе имала нещо с него. Не и в това прераждане. Не можеше да знае. Може би беше го засичала някога някъде назад във времето... Той ѝ приличаше и на други мъже, които бе обичала. Даже бе твърде сходен с тях. Хората си приличаха някак си. Единственото, което я свързваше с него, бяха феромоните, които му отпращаше. И той ги усещаше някак. Те омайваха и омагьосваха присъствието му. По въздуха, по погледа или по мечтанието в очите ѝ. Може би той споделяше нейното. Може би щяха да се сбъднат, но не тук, не сега и не и в тази действителност. А щяхме да видим кога. Някъде напред във времето, ако изобщо имаше такова. Може би всичко бе едно цяло, разпокъсано на дни, месеци, сезони и години... ...Тя минаваше край него и го заглеждаше. Той попиваше погледа ѝ и потъваше в него. Странно и някак тайнствено, той също си мечтаеше за нея. Макар и да не го споделяше с никого. С нито един от по-възрастните мъже, с които общуваше. Той просто живееше в собствен свят и тя искаше да го събуди от него. За да я забележи нея, влюбената, която го търсеше с поглед, намираше го, проследяваше го и потъваше в неведомите му прегръдки, несъстояли се все още... 09.04.2024, 18:47, 20:50

Градината на удоволствията

(Шеметно докосване) На Даниел 💖 Афродита не се появяваше много често в квартала. Но когато се нанесе в къщата, започна да се вижда все по-често. Лека, красива и ефирна, всеки я желаеше и тя присъстваше в мокрите сънища на всички мъже. Дори на Даниел, който често пиеше бира пред магазина. И тайничко я поглеждаше. Както и тя него. Или пък не толкова тайно - понякога дори отявлено. Особено когато простираше и му хвърляше предизвикателни погледи. Когато се въртеше на терасата, сякаш танцуваше, или решеше косата си, седнала на каменния парапет и той просто стоеше там, пред магазина, сгушен в ъгъла, на 20 метра от нея, и бленуваше косите ѝ, бленуваше гърдите ѝ, бленуваше уханието, фигурата, присъствието и излъчването ѝ. Той не я виждаше много често. Беше срамежлив и всичките му приятели го смятаха за девствен, нищо че беше около 40. Винаги пиеше бирата си встрани и много рядко разговаряше с някого. Тя го бе забелязала още миналото лято, докато говореше с мъжа, с когото тогава започваха връзка. Но тя харесваше и Даниел и не можеше да го скрие. ... И изведнъж тя се появи пред него. Много по-красива, отколкото я бе виждал досега. Косите ѝ бяха много по-светли и в тях се вплиташе пролетният вятър. Главата ѝ бе увенчана в красив венец от розови пролетни цветя. - Даниеле? - гласът ѝ му прозвуча като далечен и тайнствен екот - Искаш ли да се любим, Даниеле? - го попита стремително тя с най-красивата усмивка на жена, която бе виждал някога. Той не можеше да разбере, дали това е сън или истина, но със сигурност чувството бе несравнимо с никое друго досега. Той се чувстваше жив от много години и откриваше смисъл в живота, сякаш тепърва се раждаше. Докато Даниел се опомни, те се озоваха в тъмна стая с двойно легло. Афродита полегна на леглото и раздалечи бедрата си. Даниел можеше да се закълне, че това е най-красивото съкровище, което някога е виждал в живота си. Тя докосна с длан бузата му и я спусна по раменете и гърдите му. Имаше обло лице, прошарена коса и тъмни боязливи очи. Даниел не можеше да издържа повече. Той се доближи до нея и я целуна. Въпреки всички клюки, че бил девствен, сега той бе много чувствен и страстен. Той полегна върху нея и премахна венеца ѝ от пролетни цветя на нощната масичка. Докосна гърдите ѝ и членът му се втвърди като стомана. Само с едно движение той проникна в тайната ѝ градина, а чувството, което изживяваше, бе несравнимо с нищо друго досега. Той започна да я люби. Кльощавото му тяло се поклащаше върху бялата ѝ мека кадифена кожа. Всяка власинка на влагалището ѝ нежно докосваше и омайваше члена му. Той щеше да гръмне като шампанско. Не можеше да издържи и свърши в нея, а бялата му пяна облада вътрешността ѝ. Тя изпъшка в блажено удоволствие и го целуна за пореден път. Тя го обичаше, а може би вече и той нея. Все пак, тя бе Богинята на Любовта и бе разпалила искрата на любовта в гърдите му. ... Докато се опомни, Даниел отново се озова пред магазина с бира в ръка, а тя продължаваше да реше косите си на терасата и да му хвърля тайнствени погледи и нежни розови цветчета да летят от градината ѝ към него. Той не можеше да проумее това сън ли бе или действителност. Но едно бе сигурно: вече се бе влюбил в нея и искаше да я люби всяка нощ... 06.04.2024, 15:20, 08.04.2024, 16:13 дневник: На 6 април падна голяма работа в къщата. Изтърсвах нещо и той мина под прозореца ми. Погледите ни се пресякоха. После отиде на магазина и вече тотално знаех, че съм влюбена в него. Часът беше около 11:30÷45. Слагах пердетата на релсите, гледах го и се възбуждах. Умирах от възбуа и желание по него. Появявах се на терасата, но той не ми обръщаше много внимание. После, на излизане, си облякох лилавата пола, лилавото бюстие, черна дантелена блуза отдолу и черен чорапогащник с черни обувки с токове, а той хич не ме и загледа. Какъв пропуск за него!!! Да изпусне такава жена!!! Красива и влюбена в него!!! 💜🖤💜🖤💜🖤 Сутринта, в неделя, на 7 април, като се събудих преди 8 ч., той беше пред магазина, после мина край северното крило на къщата ми и продължи по а.1. Обръщаше се назад да види мястото, където бе хвърлен пъпът му - магазина. Явно не се интересуваше от мен, защото не погледна отворения ми прозорец. Но не се знаеше - тепърва щяхме да видим. Може би щях да присъствам в мокрите му сънища и нещо повече. А може би щях и напълно да завладея съзнанието му... 💞💕💞💞 На 8 април около 19:30 реших да се разходя по Антим I нагоре от магазина, след като си купих яйце за застройката на лапада, който щях да набера от градината, и ми се стори, че го видях с още един възрастен мъж пред бившата АГ клиника. Той беше!!! Загледа ме, дори когато тръгнах нагоре по ул. Белмекен, после отмести погледа си. Имаше леко гърбав нос. 10 април - беше на магазина около 10 ч., после тръгна по Антим I. Аз се забързах, за да го проследя. Ако се беше обърнал, щеше да ме види. Зави надолу по стъпалата към Кукления театър, после на разклона зави наляво към Църквата. Не знаех точно къде живее. 15.04.2024 - стоях на терасата и сушах косата си (беше поне 28 градуса) и той се появи от Антим I при Юлка. Забеляза ме и аз пуснах косата си. Изпитвах силно влечение и любов към него. Исках да се любя с него, да се слея с него. Той забелязваше, че го харесвам и може би ме харесваше и той. После извадих бебето, подържах я на ръце, но понеже почна да пищи, извадих и проходилката. Може би малко го отдръпваше, че имам дете. Но за любовта граници няма. Бебе се поразходи по терасата с проходилката, после Дидко реши да си тръгва. Аз го проследих с поглед. Мина по Антим I и аз реших да го погледна от терасата. Вървеше бавно и после се озърна. Аз се стреснах и се скрих. Но животът ме научи да съм смела и се показах пак. Той пак ме видя и се усмихваше. Може би влюбването ни вече бе споделено... После се срещнах с Бюлент нагоре от Юлка (при десния завой за ул. Иречек) и му дадох торба лапад. Той ме целуна по устните.