Съседният стан 🛡⚔️🚩

На Данаил ❤️🤎❤️ ...И заваля дъжд от стъкло. От стъкло и от олово. И се пръсна на малки топузи. И осея нивата, забулена в мъгла. Ти беше от съседния стан и аз те бях забелязала. И те обичах по време на война. Триъгълните знамена се вееха като змии в мътно-синьото небе. Аз виждах палатката ти. Щеше ли да се покажеш? Но не - беше ми забранено да те обичам. Ти беше от противниковия лагер. От вражеския стан. От съседното племе. Защо съществуваше разделението в любовта, а и между хората? Аз питах се и все не можех да намеря отговор на този въпрос. А ме излъчваше още от Средновековието. Когато те видях за първи път и се влюбих в лицето ти, забулено под черна качулка. Какво ли се криеше под него? Дали любов или вражеска кръвожадност? Твоите другари-войниците сееха смърт наоколо. А аз исках Живот. И мир. И свобода. И любов. И спокойствие. И семейство, дом и деца. Данаиле, ти познаваш ли смисъла на живота? Вечно ли ще воюваш и враждуваш с племената и ще отказваш да обикнеш Жената, която те обича...? 25.03.2025 г., 19:12

Сънена 🌸💮🌸

Сънена. Така дойдох на този свят. Събудена от Вечността. От мракове и бес изпъдена Да се събудя в земната мъгла. Да я разсея. Тя е гъста. Дотолкова, че чак е мрак. Светлината ми загубва се и съска, Раздрана е от лют дарак. Продължавам да сънувам. И наяве Неведоми да сбъдвам чудеса. Аз сънена съм. И не е ли явно: При теб дошла е пролетта...? 25.03.2025 г., 19:02

Стан 🚩⚔️🛡

На Данаил От кой стан си, Данаиле? И се вееха червени знамена. Стоях край тебе снажно-силна, А ти поглеждаше ли моята снага? Забулен под една качулка, Ти гледаше мъгляви хоризонт, А там изписана, самотна булка, Те чакаше като на трон. Дали не бях аз тази? Предрешена ти в вечността? Данаиле, като спомен те полазих: Разпознаваш ли ме ти сега...? 25.03.2025 г., 18:52

Зад всеки ъгъл 🧱

На Данаил 🦇🕸 Зад всеки ъгъл си. Особено зад ката, където се криеш заедно с всички демони и се кискаш страховито в мартенската нощ. Тази вечер няма луна. Тя потъна в зениците ти и се скри по залез в дома ти под възглавницата, изпод която застърчаха като сърпове двата ѝ златисти рога. И промушиха съзнанието ти, в което аз съм се потопила неотклонно. И не смятам да изплувам на повърхността. Толкова съм зла, нали? Не ти давам покой. Като демон с лъщящи криле щипя присъствието ти. И хвърча като прилеп под кожата ти. И стържа лигавицата на страха ти. Не съм от твоята игра. Макар за кратко да бяхме съотборници. После се прибрахме в черната кутия. И настъпи светъл час. Аз и ти родихме се отново в нова синева със ново име. Преоткрихме туй неслучено тогава - то се преосъществи в "тъдява"... 23.03.2025 г., 23:29÷40

Бесове 👿👹👺

На Данаил Чувам те, а теб те няма, Не виждам те във този късен час В квартала ли да търся нямо Присъствието ти за свойта страст? Отново грешен избор правя И влюбвам се в нечисти светове И къпя се в поименна забрава, Къде ме чакат мъртви бесове. Илюзия си, скъпа вечност, Илюзия в измислен праг Ти сбъдваш се във каменна далечност, В един горещ и несънуван бряг. Една сълза търкаля се отдясно - Във нея е потънало стъкло Мътнее в лоното ѝ бъдеще неясно Едно пречупено надве седло... 23.03.2025 г., 00:17

Тъмносиня нива 🌌

Небето е осеяно с звезди Сеяч е хвърлил семе в тъмносиня нива Блещукат тези кълнове сами И чакат пролетния зов на самодива... 02.03.2025 г., 19:22

(Право)съдно ⚖️

На Данаил ♥️♥️♥️ Ще ти разлея душата си - осъдѝ я. Осъдѝ я, както сметнеш, че трябва да бъде осъдена. И заваля дъжд от стъкло. И наряза душите ни. Но не успя любовта ни. Защото тв остана обедена по стените, където очакваше Съдния си ден. Ще ме осъдиш ли, Данаиле? На вечни любовни мъки с теб? На вечни мъки, в които ще ме мъчиш с фалическото в теб, разпъваш ме на кръст и ме възкресяваш с диханието си... Ще ме осъдиш ли да ти бъда вярна отвъд действителността на битието ни?... 18.03.2025 г., 13:53 Неделя - 16.03.2025, 21:00 бяха на магазина с Иван и аз не се сдържах - отидох и му треснах 2 бутилки в краката. Третата не я счупих. Това беше, защото не ме защити на 9 март, когато емнах ония, че ме били наричали "луда".

Нелюбното общество

Много е трудно да вирееш в нелюбна среда. Още от детската градина, та до късна старост. Отскубват те от Майка ти - единственият човек, който те обича безусловно - за да те турят в среда на същества, които нямат Любов в себе си. Да поставяш другия преди себе си, а той да поставя себе си преди теб. Да му даваш Любовта си, а то да ти дава използването си. Да му подаряваш Доверие, а то да ти дава предателство. В училище да получаваш обиди, гаври и подигравки затова, че не си пушач, циник, долнопробник и гадняр като тях. На работното място да получаваш интриги, клевети, набеждения, злоба, завист, задкулисие и изопачаване на Истината. От "мъжете" да виждаш не Любов, закрила, честност, вярност и постоянство, а подлост, мерзост, неискреност и непостоянство. Да искат да се разболееш като тях, защото ги дразни Здравето ти. Дразни ги Красотата ти, Искреността ти, Честността ти. Дразнят ги добродетелите, талантите, качествата и достойнствата ти, затова гледат да ги омаловажат, да се изгаврят и подиграят с тях, за да те съсипят, да те накарат да вярваш, че имаш някъде грешка, където никъде я нямаш, защото всичките ти дела са добри, честни и праведни. Трудничко се живее в такова общество. И особено да знаеш, че си родена за Любов, а да не я срещаш никъде. И всеки да се гаври и подиграва с теб, защото те има за "слаба", а ти си всъщност Честна, Истинна и Неповторима. И да, наистина заслужаваш Любов. От първия път. От първия мъж. Заслужаваш да имаш дете, а не да те подмяткат като парцал и да се бършат отгоре ти, и с цялата си наглост и безочливост да прехвърлят долните си грехове отгоре ти, а те да са изцяло в тях. 14.03.2025 г., 14:45

Платонични мечтания... 🪽🌿🌸🌿🪽

На Данаил В душата си ми и там живееш. Като в замък, в който си защитен. Сърцето ми е камина, в която се грееш. Вече запролетява и се изтъркаля една година, откак се влюбих в теб. И те търся по всички пътища, по които си минавал. А стъпките ти са там - отпечатани в асфалта и чакат да стъпя в тях, за да се слеем. И присъствието ти живее по въздуха и малките съседни кварталчета. И покривите пазят името ти. И стените на къщите помнят походката ти. И винаги са те следели къде отиваш. И са ми казвали. И аз съм виждала в сънищата си. Където си ми се сбъдвал като знамение за друг живот... 06.03.2025, 22:35 Внимавай да не се разделиш с някого преди да му покажеш колко много го обичаш...

Искам да го любя... 🩷🪽🩷🪽🩷

На Данаил 🩷🪽🩷🪽🩷🪽 Искам да се любя с него. Искам да обладае душата ми, да проникне в нея. Искам да се слея с него... Обичам го... 02.03.2025 г., 21:14