Зад всеки ъгъл 🧱

На Данаил 🦇🕸 Зад всеки ъгъл си. Особено зад ката, където се криеш заедно с всички демони и се кискаш страховито в мартенската нощ. Тази вечер няма луна. Тя потъна в зениците ти и се скри по залез в дома ти под възглавницата, изпод която застърчаха като сърпове двата ѝ златисти рога. И промушиха съзнанието ти, в което аз съм се потопила неотклонно. И не смятам да изплувам на повърхността. Толкова съм зла, нали? Не ти давам покой. Като демон с лъщящи криле щипя присъствието ти. И хвърча като прилеп под кожата ти. И стържа лигавицата на страха ти. Не съм от твоята игра. Макар за кратко да бяхме съотборници. После се прибрахме в черната кутия. И настъпи светъл час. Аз и ти родихме се отново в нова синева със ново име. Преоткрихме туй неслучено тогава - то се преосъществи в "тъдява"... 23.03.2025 г., 23:29÷40