Житието на Данаил

Какво ли правеше Данаил сега? Винаги си мислеше за Нея. Където и да беше. И в квартала с приятели, и у тях, и на среднощни събирания. Не му излизаше от главата и искаше да я приюти там. В пазвите си. В песнопенията си. Във въжделенията и мечтите си. И да го рисува с подписа на женската си зрялост. Да го полива със соковете на младостта си. С уханията и песните си. И той да се прибира нощем и да заспива в самота... 12.05.2026 г., 21:19

Нестинарски танц 🔥🪻

В двора блестяха като аметисти лилавите фасети на благоуханната перуника. Бе притъмняло отгоре и небето изглеждаше сиво. Чакаше се дъжд. С гръмотевици. Перуниката тихо шумолеше с лилавите си глави, облечена в зелените рокли на пролетта. И изписваше послания с тайнствените си пръсти. С тих почерк в топлата почва, разделена на две от изкачващите се каменни стъпала. Храстите загадъчно трептяха от мистичния вятър, който идеше от запад. И се замислях над видяното. Вечна ли е пролетта или просто цикъл от една вечност... Заслушвах се... и чувах нямотата на природата. Всяко дихание бе звън, всеки шепот - мелодия. И политах с устрема на вятъра, който ме приютяваше в своята пазва и ми показваше нови ширини. Отлитах на юг и срещах палми, лица и съзвездия. И гореше огънят на лятото. Предпразнично, пред нестинарския танц. Въглените като огнени кехлибари горяха под нозете на танцуващите и напомняха на Странджа, напомняха на древни езически обичаи, тиха мистика и необятност. А аз изпъстрях простора с тихия си шепот, който рисуваше като с палитра багри, краски, вдъхновения и песнопения... Исках да имам този миг за цяла вечност, а животът течеше като река. Като пороя, който щеше да помете пороците на хората... 12.05.2026 г., 17:18

На дъщеря ми Магдалена ❤️❤️❤️

(на галено Малвина) Малвинче, ти си най-скъпото нещо, което ми се е случвало в живота. Ти си моето дихание, моя допир, моята нежност и грижа. Ти изпълваш със смисъл дните ми и моя обикновен живот. Обичам те повече от самата себе си. Ти спаси живота ми, когато бях на ръба да се разпадна. Да, може би изглеждам много жалка в очите на Бог. Но аз исках да имам дете и ти се сбъдна... Ти осмисли дните ми. Ти ме изведе от състоянието на безсмислие, малост и тревога, в които бях попаднала. Да, ти... Безкрайно много ти благодаря, че дойде при мен и ме спаси от бездната на отчаянието, унинието, невярата и безнадеждността. Ти, мое мъничко сърчице, което изгряваш като слънчице в мъгливия февруарски ден. Ти, която със звънкия си смях вдъхваш настроение, жизнерадост и светлина. Ти си моя смисъл, моето спасение... Не мога да живея без теб... Обичам те безкрайно много... С обич, Твоя мама Ивалина ❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️ 11.05.16:37

Океански пясък... 🌊🏝

На Данаил Аз искам да ти напиша писмо, но няма да го пратя. Чувствам се много малка и несигурна в шепите ти. Твърде тревожна, твърде неистинска. Твърде осеяна със страхове. Затова ще го пусна в бутилка и нека потъне на дъното на океана, където само пясъкът ще знае какво съм чувствала към теб... 11.05.2026 г., 16:27

Съвпадение

Толкова е тъжно да разбереш, че една любов се случва, единствено когато се случи съвпадение между вас. На привличането, ценностите и чувствата ви. А тази среща може да бъде очаквана хиляди години... И да свърши в следващия миг... 08.05.2026 г., 14:17

Майски плащ 🖤💙🌿💙🖤

На Данаил Цялата мистика се стелеше като плащ над квартала. И бе май, а бе тъй студено, сякаш зимата бе оставила тленния си отпечатък върху града. Слънцето сънно захождаше и обагряше облаците в сиво-син щрих. Нещо шумеше и това бе той. Неговото бдение, неговото присъствие и дух. Той живееше някъде тук, в огъня на сърцата от безвремие и се криеше в китните пътечки на изоставените къщи, обрасли в съмнение, история и тайнство. И плетеше своите бръшлянени снаги по камънаците, които нашепваха тишина и загадка. И Кукленият театър, изоставен, зеленееше в своята буренясала пустота. Аз се разхождах и го виждах. И го вдишвах в студения май, загърната в яке. И се чудех къде ли да го диря? По кой ли сокак, около коя ли изоставена църква, на коя ли пейка, при кой ли зид? Или просто в зелената резеда на гората, омаляла от свежест. Или в синия дъх на небето, омастилено в тайнствен здрач? Или просто да се прибера и да напиша поредната проза, посветена на него... 02.05.2026 г., 20:55