Еженощие 🖤🌠🖤

На Даниел Едно и също еженощие И нижат се дните като наниз Отново времето над нас в надмощие Припомня ни за миналото лани. И дните нижат се като минути Нощта чертае черни щрихи Поднася звездните аламинути В градинската трапеза многолика. Отново сядам и другар ми е лозата Поръчвам си на сервитьора вино Поднася ми го без отплата Отпивам го с диханье синьо. Ти идваш от измисленото утре Като звезда, посята в звездна нива И сбъдваш ми се в необятна утрин, И дните вече са мечтателно красиви... 31.01.2025 г., 20:27

Взлом 🛖

На Даниел Той влезе в нея и видя Космоса. И никога вече нямаше да е същия. Защото влагата от влагалището ѝ лепнеше по члена му и се сля с кожата му, с кръвта му, с ДНК-то му. Той вече беше нея. И тя беше него. И я обичаше така, както никога не бе обичал досега. Тя бе неговото друго Аз. 31.01.2025 г., 03:12

Новораждане 🌙☀️

На Даниел 💛🌠💛 Цигарен дим, обмислен все към теб И въздухът рисува многословия Небето пазви вдига във неведом пирует Кварталът си измисля предистория. Аз тичам в улиците сиви на нощта И водят ме предизточни послания. Сега е запад - води ме към теб грехът Към нови, несънувани познания. Ти искаш ли да изживейш със мен Онази пролет, сбъдната тъдява? Тогава ще се ражда новоден В сегашната и тукашна забрава. 30.01.2025 г., 20:14

Пожар в небето 🩵🔥🩷🔥🩵

Небето гореше. От розовия пурпур, който като геена разстилаше руменината си. И обагряше небето в розова руменина, която почваше да лилавее, сливайки се със синия фосфор на изток. На запад течеше представлението. В което слънцето си лягаше да спи и обагряше околността в кралски цветове. Утре то отново щеше да съблече разноцветното си одеало и да се роди новият ден. Последният ден на януари. И зимата клонеше към своя край. Защото бавно се раждаше пролетта с удължаването на дните и скъсяването на нощта. Какви ли хоризонти щеше да разкрие новата земя? Какви ли срещи, какви ли хора, какви ли събития? Каква ли любов? И ето как се развиваше светът. От бедствието към Любовта, от мрака към светлината, от оникса към рубина, от обелиска към олтара... 30.01.2025 г., 17:38

Посветен 🪔

На Даниел 🔥 Най-после членът му да се прибере у дома. И да изпита мекотата на влажно женско лоно, в което да се приюти. Главата му биваше погалена от власинките на влагалището ѝ и това ускоряваше възбудата му. Той просто я покоряваше в небивал екстаз. Влагалището ѝ преливаше от прясна влага, която се изливаше навън. Членът му се пързаляше в недрата ѝ. Най-после се любеха. А се знаеха от толкова време. И сякаш бе сън. Сън, но наяве. Той влизаше в нея като в храм, който никога няма да напусне. Защото бе посветен да проникне в олтара ѝ... 28.01.2025 г., 21:17

Женска гръд

На Даниел Тя се доближи до оградата на къщата си и затърси ключа в чантата си. Неусетно той я доближи и заговори. Погледът му се плъзна към гръдта ѝ, нежно открояваща се изпод черната копринена риза. Той си спомняше тази гръд. И искаше отново да се приюти в нея. Тя му даваше утеха, уют, сигурност, мекота, топлина и защита. Сякаш никоя крепост не би могла да приюти така мъж. Като седловина, скътваща същността му. Жената винаги се сравняваше със земята и с природните ѝ особености. Дай на Жената Любов и тя ще ти даде много повече. Мекотата, сигурността и обичта си. Доверието, интимността и близостта си. А когато я докоснеш, ще ти разкрие всички природни тайни, описани по снагата ѝ, ще те дари с плодовете на изобилието си, с покълнатата семка на съществуването ти. Една Жена може да ти даде много повече. Стига да знаеш как да я обичаш... 28.01.2025 г., 15:30

Мекота 🧡🧡🧡

На Даниел 🩷💞🩷💞🩷 Той можеше да се закълне, че гърдите ѝ са най-мекото и нежно нещо, което е докосвал някога. Искаше да се свре в тях, да се приюти в тях като в убежище и да не го напусне никога. Толкова меки, толкова нежни и в същото време островърхо докосваха кожата му, сякаш да го предупредят да не я наранява. Нямаше да му простят подобно прегрешение. Той искаше да потъне в пазвата ѝ. И да се прероди пречистен и млад, такъв, какъвто никога не е бил. Защото допирът до жена облагородява. Особено когато я обичаш... 28.01.2025 г., 7:53

Разплата

Когато се влюбиш в мерзавец, ти няма как да знаеш това. Не и в началото, когато всичко е розово. Ти не би посмяла да го поставиш на второ място, защото ти си Любов. Той обаче не е любов. Той е сметка, корист и разум. Той няма да направи тази жертва да постави теб преди собствените си нужди и интереси. За него твоите чувства са даденост, която му се полага. Него въобще не го интересува как се чувстваш ТИ след гнусната мерзавщина, която се кани да ти спретне. Той просто ще те напусне като ненужна вещ, непотребна му повече. Той си е изпълнил "дълга" към Теб - употребил те е и няма повече задължения. Той просто ще продължи да си безчинства по мерзкия път, причинявайки щети на още много жени. Безнаказано!!! Защото няма съд и присъда за такива мерзавци. Ето защо те са пуснати на свобода да си мерзавстват на воля. Ти би жертвала дори живота си, но няма да допуснеш дори за миг да си помислиш и косъм да падне от главата му. Той обаче не разсъждава така. За него ти просто си една вещ, която следва да бъде употребена и използвана. Без да си го заслужила с нищо!!! Ти просто си решила да станеш жертва, курбан на един гнусен безчестник, който дори няма да си плати за това, което ти е причинил. Защото, дори и да плати, никога няма да ти възстанови щетите и съсипания живот. 27.01.2025 г., 22:20

Прищявка 🍭

На Даниел Той може да е другото ти Аз, единствено ако се пренареди цялата Вселена. И се срути всичко, градено досега, за да се издигне наново, по нов начин, с ново съдържание. Но трябва ли да се чупи цял Космос, заради някаква си прищевка? Нещата са добре и така. Той може да не те покрива напълно, както ти смяташ, но имай предвид, че има мъже, които не те покриват и толкова. Има много такива мъже даже. Които не могат да покрият и частица от теб. А той те покрива почти напълно. Е, може би не както истинското ти друго Аз, но имай предвид, че сега е така. По-нататък може и повече. И то ще се случи не насилствено, а естествено. Защото никога не можеш да насилиш Любовта... 26.01.2025 г., 10:20

Зигзаг ♒️

Мислите ѝ течаха зигзагообразно. Неговите - спираловидно. И се засичаха някъде там по линията на времето... 26.01.2025 г., 10:12 и сме във владение на Водолея

Яхин и Боаз ☯️

На Даниел 🤍🖤🤍🖤 ...И изведнъж той се озова в кадър на най-съкровения, бленуван и дългоочакван филм, в който бе мечтал да участва: любовна сцена с Нея, обичната си. Тази, която бе знаел от много години, но никога не бе познавал. Тази, която бе обичал, без никой друг да знае. Тази, в която бе бил влюбен и присъстваше в неговите сънища. Тази, която бе копнял със сърцето и душата си... Сега бе пред него цялата от плът и кръв. С познатите чувствени яркочервени устни. С нежните искрящи скули, озарени от златисто-розов руж. Леката дискретна спирала, увенчаваща миглите ѝ. Лъскавите ѝ клепачи. Красивото ѝ като на богиня лице. Тя бе като видение, осъществило се от сън. Като компютърна симулация. Като илюзията Мая, разгръщаща книгите на тайните. Тя притваряше очи... И го усещаше. Устните ѝ, влажни и полуотворени, очакваха да го погълнат. Той се доближи, обзет от чувственост, обич и съблазън. И я целуна. Жадните ѝ устни искаха да погълнат неговите. Плътнозатворените ѝ очи загатваха отдаденост. Тя се отдаваше, но сякаш не на него, а на Вселената. И той я ревнуваше от нея. Той я ревнуваше от всекиго, който дръзнеше да застане между тях. А то никой не искаше, понеже цялата Вселена бе на тяхна страна - всеки ги обичаше, всеки ги искаше заедно. Толкова си приличаха, че сякаш бяха едно яйце, разделено на две и половините му сега се сливаха. - Докоснѝ ме - промълви тя. Той докосна светлата ѝ къдрица, увенчаваща шията ѝ. - Докоснѝ ме по-чувствено - отрони тя и се отпусна назад. Той докосна раменете ѝ и плавно, нежно и внимателно приплъзна длани към гърдите ѝ, покрити от сатенена нощница с цвят пепел от теменужки. Ръцете му се плъзнаха надолу по корема и ханша ѝ. Тя седна на леглото. Той докосна раменете ѝ и тя можеше да почувства цялото му мъжество. Положи я да легне и раздалечи бедрата ѝ. Твърдият му член бързо проникна в дълбочината ѝ. Бързо премина митарството на Яхин и Боаза ѝ и навлезе в олтара. Сякаш целият Космос се разгърна пред тях. Това не бе просто секс - това бе вселенско сливане от особено голямо значение. Две души се сливаха в неразривна връзка, във всеобщ спектакъл, в изначална вечност. Две души, които дълго се бяха търсили, се откриваха, за да увековечат Космоса със смисъл, сбъдване, вечност и пребъдната мечта... 17.01.2025 г., 23:57; 25.01.2025 г., 21:53

Друго "друго Аз"

На Даниел Каквото виждаш, това получаваш. Щом не е другото ти Аз, никога няма и да бъде. Каквото горе, такова и долу. Щом не се поздравяваш с него, щом не се търсите, значи не е другата част от теб. Колкото и да те боли и да ти е тъжно. Все пак, това е било загатнато във Вселената още при сътворението ѝ. Или когато си била неутронна звезда. Той просто е бил съседната. Близо до теб, но не и теб. Той не може да бъде теб. И явно и никога няма да се обичате, щом вече имаш едно друго Аз, което те е покривало напълно... 25.01.2025 г., 5:18

Мъж 👦

На Даниел Просто ми покажѝ, че си мъж. Обхождай ме с члена си настървено. Минавай през мен, обладавай ме. Властвай над мен, покорявай ме, подчинявай ме. Така, както червената ти брада го може. Показвай ми насилническото в себе си, бъдѝ мародерин, демагог. И после искам тихо да се сгуша в теб и да ми покажеш, че ме обичаш... 24.01.2025 г., 00:29

Липсата ти ми боли 🩶💔

На Даниел Боли ми липсата ти. През цялото време се оглеждам да те видя през прозореца като на екран и те няма. А чувам присъствието ти. Толкова силно присъстваш, че присъствието ти е шум, изпълнил въздуха, квартала и мислите ми. Има те навсякъде и все пак ми липсва странното ти присъствие, необичайната ти походка и необикновеният ти поглед. Има нещо скрито в теб, което гадая. И те разгадавам, защото си другото ми Аз. Част от мен. Голяма част. Дали цялата? Или много повече? Сълзите се стичат под очите ми и после секват, защото знам, че мислиш за мен. Но къде си? Искам просто да те виждам. Влюбена съм в образа ти. Харесвам очертанията ти. Искам да се движиш, да се анимираш. Така изпълваш душата ми с тайнство. И да го сбъдваш във всеки миг от непознатата вечност. Дали непозната или до болка позната? Всяко нещо е миг на случване. И аз просто чакам да си съвпаднем... 21.01.2025 г., 11:04

Красива приказка 🏡👑

На Даниел 💚💛💚 Тази красива приказка: ти стоиш на магазина, аз минавам, гледаме се. Чакаме да се сбъднем. Кога ли ще е...? 19.01.2025 г., 15:14

Диамантена зима ❄️💎❄️

Разхвърляни диаманти по стоманената ми тераса. Зимата ги валеше от разтворената си пазва. Богоявление бе минало и небето се бе затворило, но не напълно, защото имаше нови тайнства и съкровища, които да ни разкрие... 15.01.2025 г., 20:59

Гръд

Гръд. Женска. И ръце мъжки. Зърната прозират през пръстите им... 17.01.2025 г., 3:46

Желания

В живота можеш да желаеш много неща. Но не всичко ще ти се сбъдне. Просто животът не може да ти предложи толкова голямо детско царство с безброй играчки, развлечения и забавления. Има си правила, които трябва да спазваш. И то строги правила, Божии правила. Ако ги престъпиш, плащаш със страдание. За съжаление, не всички мечти ще ти се сбъднат. За някои хора ше копнееш цяла вечност. Ще има много мъже, а които искаш да се любиш. И ще се любиш само с един-двама от тях. Ако ти се сбъднат!!! Ако не ти се сбъднат - страдание. Приемане на съдбата и обстоятелствата. Толкова много неща не зависят от нас. А тези, които зависят, или са забранени, или са грешни... 16.01.2025 г., 19:36

Като кучета

На Даниел В действителността те просто се разминаваха, а душите им се срещаха зад ъгъла и се любеха като кучета. Той я блъскаше здраво и проникваше в дълбоките ѝ недра. Членът му се давеше във вълните на бурния ѝ океан. Влагата ѝ го удавяше в опиянение и наслада. Оргазмът ѝ кипеше. Тя подбелваше очи, защото такова е чувството да се сливаш с пълната си противоположност. С която има хармония. Той обладаваше недрата ѝ и потапяше твърдината си в меката ѝ влага. Целуваше диханието ѝ и проникваше заедно с него в душата ѝ и плътски, и духовно. И целият този ритъм се губеше в стрелките на часовника, които отмерваха вечността... 16.01.2025 г., 01:04

Везна ⚖️

На Даниел Една везна, рисувана от мен - Блюдата ѝ са пълни с изобилие; Стативът ѝ - любовен плен, На който ти приставаш без усилие. Крепежът ѝ са мойте рамена, Присъствието - пламенната вечност И въздухът е пълен с тишина, Мелодии се чуват отдалече. Аз пазя те в камината на своя храм, Във който ще пребъдеш цяла вечност И дом за теб е моят плам, От миналите скърби разсъблечен... 15.01.2025 г., 12:11

Сексострофа 💙💜👑💜💙

На Даниел Вълшебно е чувството преди първия секс с нов мъж. Прилича на катастрофа, която тъкмо ще се състои. Поетична строфа, изпълнена с лирика. Или просто сексострофа, изпълнена със секс. Той ще влезе в теб. Ще те обладае. Ще те покори. Ти ще му се отдадеш. Ще му се подчиниш. Ще се любите. Ще прониква в недрата ти и ще разгадава загадката ти. Но никога няма да я разгадае, защото винаги ще има още тайни. И той ще ги научи, само ако му ги разкриеш. Вълшебно е това чувство. Още не се познавате, а сякаш сте се познавали цяла една вечност. Ти настръхваш и той усеща това. Дори не е подходил с тази мисъл. А ти му показваш, че лоното ти го желае. И искаш да пребивава / паркира в тази свещена обител / депо. И няма да бъде глобен. Затваряш очи и отронваш дихание. Той не знае какво да прави. Прочие, знае, но не може да повярва, че жена му се отдава толкова лесно. Той просто я покорява. Превзема замъка ѝ, но с любов. Обладава портата ѝ и прониква във вътрешността ѝ. И после вече покорява царството ѝ. Превзема трона ѝ нежно и внимателно и биде коронован за крал. Защото той ще бъде достойният владетел на нейната империя... 13.01.2025 г., 23:47

Обелиск

На Даниел Той я обладаваше твърдо и тежко с обемистия си, голям, продълговат и масивен като обелиск член. Тя му се отдаваше във върховно удоволствие и водовъртеж от чувства. Всяко нейно дихание бе струна на докосването, което той придърпваше лъм себе си. Поглъщаше въздишките ѝ така, както и тя поглъщаше члена му. Той се давеше в непресъхващата ѝ влага и не искаше да се спаси от този океан. Искаше да се удави там, да потъне, а розовото ѝ дъно да погребе клетото му тяло. Но не - сега той бе щастлив. Щастлив, че я има, че му се сбъдва. Цяла една вечност я бе чакал. И тази вечност сега се бе събрала в един миг. Един миг, който щеше да продължи вечно... 11.01.2025 г., 23:42

Отдаденост 🤍🩶🤍

На Даниел 🤍🩶🤍 Той я люби. Да, люби я. И бе облечен в черно. А душата му бе светла. И остана. Остана да я обича, защото това бе най-скъпото в света... 11.01.2025 г., 16:49

Постарому 🍞🥞

На Даниел 🧡 ...И отново всичко се върна постарому. Той отново си пиеше бирата. Отново бе сам. Отново не се познавахме. Отново ме нямаше. Щеше да ме има някога там напред във времето, когато Вселената отново щеше да ни запознае... 11.01.2025 г., 14:17

Русалска сватба 🌊🧜‍♀️

На Даниел 💙💙💜💚💜💙💙 Бе самотна лунна вечер, когато той за пореден път бе сам. Не му се стоеше вкъщи. Затова излезе на разходка по брега на морето. Луната къпеше лицето си в бурните води и отразяваше лъчистото си сияние в морските бездни. Тя предеше фосфорна прежда за неведомия среднощен бал. Само няколко часа и щеше да бъде полунощ, когато водата щеше да се преобърне. Наближаваше Преображение. И вечерите бяха по-хладни, и въздухът някак не бе същия. Презрялото лято натежаваше от плодове и от ароматни вкусове. Той се съблече и влезе във водата. Лунната светлина огря цялото му тяло и се скри в косите му. Направи няколко крачки и се потопи до шията. Бурната вода го обля. Той започна да плува, за да запази равновесие. На по-малко от миля бе близкият фар, който самотно увенчаваше малкия нос и просветваше в нощта като пътеводител. На хоризонта се виждаше голям кораб, който чакаше за пристанище. Изведнъж нещо преплува около него. В началото той помисли, че е вълна или обикновена риба, но явлението се повтори. Този път той усети допира на рибешки люспи и човешко тяло. И така се появи Тя. Една русалка, родена от самите вълни. Или от морските дълбини на безбрежната шир. Завъртя се около него и той се опита да я хване. Но тя изчезна. Скри се под вълните, тъй също, както се беше появила. Той даже не успя да я целуне. Това му бе останала от тази русалска среща. Ни пяна, ни лед. Едни коралови устни... Вълшебно докосване, паметен миг. Още помнеше как сапфирният океан студенееше по кожата ѝ и втвърдяваше гърдите ѝ. Още помнеше опашката ѝ, обсипана с диаманти и драгоценни камъни. Той искаше да притежава тези камъни. И нея. И да я има за цяла вечност. Затова трябваше да се отърве от своята душа. За какво му бе тя? Нито я бе виждал, нито я познаваше. Да отидеше ли при червено червенокосата вещица от съседния склон? Тя щеше да му даде напътствия. Или отвара, която да изпие. Той се упъти натам. - Би ли ме венчала с русалката, която срещнах? - Това само тя може да каже - отвърна вещицата, красива като лунен рог. Бледото ѝ лице сияеше като нефрит, а огнените ѝ коси бяха с цвят на карнеол. - Ще ти дам една отвара, която да изпиеш. Така русалката ще получи твоето доверие. Русалките се плашат от хората и искат те да са като тях. Те живеят по други закони. Там винаги цари любов и благоденствие... Тя взема един морски корал и му го подаде. Той съдържаше отварата от розмарин, невен, пълна месечина, горски стрък, полски мак и омайниче. Заръча му да я изпие още тази вечер на месечина и да се гмурне в океана. Той изпълни заръката ѝ и погълна билето. Опиянен, сякаш неистов и безпаметен, той влезе в океана. Вълните се бяха разбушували още повече и този път неяедоми ръце се протягаха да го вземат. Това бе целият кортеж тритони, дошъл да го посрещне. Те се гмурнаха в дълбините и достигнаха тронната зала на морския цар. Той, с огромния си златен тризъбец, се изправи от трона и посрещна новодошлия. Щеше да се състои брачната церемония. Русалката сега можеше да се омъжи за него, защото нямаше душа, а морският народ живееше по други закони, не по човешките. И всичко бе изпъстрено с перли, съкровища, захвърлвни котви и потънали кораби. Мрежите им се стелеха по дъното. Тук-таме бе осеяно с мачти, които бяха като ориентири в морските дълбини. Кралят го въведе в трапезарията, където всички щяха да почетат сватбата. Той целуна булката, красива като тайнствен танц, и потъна в обятията ѝ. И двамата ги короноваха с корони от морски звезди. 10.01.2025 г., 7:59

Черна и бяла змия 🖤🐍🤍

На Даниел 🤍🖤 Похотта и благочестието като две змии се бореха в нея - черна и бяла. Ида и Пингала. Коя ли надделяваше? Или бяха в непрестанно единоборство? В нея светицата и мръсницата се боричкаха в неминуем, нескончаем двубой, на който тя не можеше да устои. Ако останеше благочестива, щеше да изпусне удоволствието. Ако се отдадеше на изкушението, щеше да извърши смъртен грях... 11.01.2025 г., 2:17

Възхита 🖤🩶💙💚💙🩶🖤

На Даниел 🖤🩶💙💚💙🩶🖤 Той бе наистина възхитен от нея. Такава жена не бе виждал никога: стройна, изтънчена, елегантна, възпитана, сдържана и с голямо самочувствие. Тя даваше, но и искаше да получи: любов, внимание, ценности, притежания. Тя бе преклонителен образ на богиня, въплътил се в обикновена жена. И направил я необикновена. Защото всеки път, когато я зърнеше, забравяше всичко останало, сякаш никога не бе съществувало, и желаеше единствено Нея... 10.01.2025 г., 14:33

Сладкарницата 🧁🩷🍧🩷🍩🩷🍨🩷🧁

На Даниел 🩷🩷🩷 Те се видяха случайно в квартала и си уговориха среща в сладкарницата на следващия ден. На следния ден валеше дъжд. Когато поспря, тя тръгна към Оборище, облечена в блестяща златиста рокля. Бе септември и вече бе започнало да заесенява. Дърветата се обагряха в златисто-карминени палитри и увенчаваха своя изискан бал. Тя влезе в заведението. Той вече я очакваше, седнал на малка маса в дъното. Бе облечен в черен фрак и изискани панталони. Бакенбардите му все тъй опасваха скулите му. Тя седна до него. Вече се познаваха от много време, макар и само платонично. Силното привличане помежду им бе неудържимо. Неусетно тя се доближи до него. Колената ѝ докоснаха неговия крак. Тя усети силна възбуда, страст и любов. Докато се опомнят, вече се намираха в апартамента му и се любеха. Силно, страстно и неудържимо той проникваше в нея. Той също си бе мечтал за нея от дълго време. Силно влюбен бе в нея и винаги я бе заглеждал, когато се появи. За него тя бе специална. И ето че сега тя бе в обятията му. Прегръщаше я, обичаше я и засищаше дъха и тялото си с нея. За нея този миг бе като звезден. Мъжът, за когото бе мечтала, ѝ се сбъдваше... 08.01., 23:28; 09.01.2025 г., 13:19

Венчелистче 🌿🌸🌿

На Даниел 💚🩷💚 Той докосна венчелистчетата ѝ и те разцъфнаха. Нежният им розов цвят се насити и потъмняха. Крееха за неговото докосване. Той се наведе и целуна цвета ѝ, разлистил се пред него. Целуна го и прокара език през цветето. Тя издиша и издаде глава назад. Той продължи да я целува и бавно да отпива соковете ѝ. После се качи върху земята ѝ и проникна в коженото ѝ цвете. Тя изпъшка и отвори устните си широко. Дъхът му като джин проникна в устата ѝ. Страстта му покоряваше тялото ѝ. Тя му се отдаваше немощно и без съпротива. 07.01.2025 г., 23:30

Друг викинг

На Червея (б.) Друг викинг си намери. Цял варяг. С него отредено ти да мериш Сили, чувства и жена, и бяг. От него вече ще трепериш. О, нима забрави, че когато беше твоя, Ти бе чужд за нея, беше чужд С тебе нивга нямаше покоя, Твоят дом за ней бе пуст. Нима не помниш, че когато те обичаше, Ти гавреше се с Любовта, На уличници ти се вричаше, Поруга сърцето ѝ със свойта гнусота. Не забравяй - този викинг ще те победи, защото тъй е казала съдбата Колко немощен си, слаб и мал Жена да побеждаваш. Ти загуби Любовта. Когато подиграваш се с Жената. 22.12.2024 г., 23:31

Цвете и колибри 🌺🦜

На Даниел 💚🌿💖🌿💚 Членът му като клюн на колибри се доближи до оросеното ѝ с прясна роса цвете. То щеше да проникне в него да го опраши. Влажните венчелистчета на цветето ѝ искаха да го погълнат. Да потъне в нея и да не се появи никога повече. Да се скрие в розовия ѝ плодник и да пребъде там завинаги. Пролет беше и жаждата ѝ се събуждаше като пролетен извор. И извираше с желанието си към него... 07.01.2025 г., 21:34

Лунна вечер 🌙🌠

На Даниел 🌟💙⭐️💙🌟 Беше топла и примамлива лятна вечер в средата на август. Лятната топлина меко и нежно галеше раменете и подстрекаваше към грях. Към грях или към сладост - не бяха ли те едно и също? Едно и също, за което плащаш различна цена, понякога непосилна. Звездите грееха, разсъблечени от каквито и да било облаци, и лозницата зеленееше, полюшвана от ефирния и свободолюбив вятър. И внезапно се появи Той. Кой е Той ли? Ами главният герой в сюжета. Мина надолу по четвъртитата улица и зави по посока града. Тя тръгна след него като дърпана от някаква невидима нишка. Дългите ѝ разпуснати коси достигаха почти до ханша. Тя искаше да го настигне и да му каже, че го обича. Толкова силно я привличаше той. Той не усещаше, че тя го следва. Просто вървеше, обзет от мисли, за които тя не знаеше нищо. Обичаше ли я? Или бе един метежен господин, бленуващ за плячка, разгул и разврат. От това се плашеше всяка доблестна жена и искаше да покори такъв мъж, да го опитоми, обезсили и укроти. Като стигна кръстовището, нещо го поколеба и той спря. Дали да пресече към центъра? Тя се притесняваше, защото бе оставила бебето си само и в нея се стаяваха упреците на недобра майка. И въпреки всичко, влечението ѝ към него надделяваше. Той се озърна и ненадейно реши да тръгне по наляво, по една малка тясна уличка. Деляха я около 30 метра от него и това не ѝ пречеше да обърне и тя ход и да го заобиколи изотзад. Тя видя как той минава по съседната улица. Тя мина по пътя, по който бяха вървяли и двамата и подмина Старата банка, загадъчно озарена от сърповидната луна. Луната намаляваше и странната ѝ усмивка блестеше като ред зъби в небето. Тя продължи. Стигна ъгловата си къща и погледна към съседната улица, откъдето трябваше да дойде той. Той се движеше бавно, затова беше необходимо време, докато се появи от горния ъгъл. Тя се престори, че оставя вода на уличните котки и ненадейно се появи Той. Той я зърна - лека и облечена зелена пола с екзотични мотиви и жълто бюстие, пищно очертаващо формите ѝ. Не можеше да издържи - мъжкото в него се обаждаше. Свирепият инстинкт по покоряването на дива женска. Той се доближи до нея и я хвана бурно за ръката. Тя се излегна на грапавата стена. Полуотворените ѝ устни бяха жадни за неговото докосване. В сплетената ѝ в шнола коса потъваха нишките на луната. В косата проблеснаха фибите и диадемата ѝ. Тя се изпъчи и го докосна с крак. Коляното ѝ погали неговото бедро и се плъзна нагоре към члена му. Прелъстителният ѝ поглед жадуваше неговото тяло, неговата твърдина и плам. Той я докосна по раменете. После ръката му се плъзна по бронзовите ѝ гърди и погали мекотата им. Той започна да я целува жадно и страстно. От колко време мечтаеше за този допир. Да открадне тази жена и да я има. И ето, че сега бленовете ѝ се сбъдваха. Той наистина я любеше и той не бе сън, а действителност в една лятна нощ. Ръцете му все по-жадно и все по-страстно започнаха да я докосват и прегръщат. Тя разтвори бедрата си и му позволи да проникне в нея в лунната нощ. Коравият му член прониза недрата ѝ като корен. Тя се отпусна и отдаде назад. Грапавата стена стържеше гърба ѝ, но удоволствието и желанието ѝ към него бяха много по-силни. Уличното осветление в унисон със сиянието на луната изобличаваше телата им. Оранжевата улична светлина бледо къпеше сивия асфалт. Минаваше полунощ и нямаше минувачи по улиците. И цялата нощ бе на тяхна страна, понеже искаха да са сами и да се отдадат на греха... И на последствията му после. Какви ли щяха да са те...? Щеше ли да ги има изобщо? Всяко нещо си има своите последствия. Тя го харесваше от много време и не издържаше да се разминават без да се случва нищо. Той също я бе желаел тайно и тя разбираше това едва сега. Щеше ли да се възроди любовта им? Презрялото лято нашепваше с плодовете и знойта си, че любовта трябва да се случва, да се споделя. Иначе каква любов е?... 07.01.2025 г., 1:30

Зимна суровачка ❄️🌿

Слънцето захождаше зад сивата стоманена мрежа на януарските облаци. Градината бе облечена в сиво расо и отмяташе калимявката на декемврийските листа. Облаците свъсено поглеждаха кафявата земя. Тази зима късно щяха да изтърсят слюдата на зимния си студ. Днес бе топло. И стръковете и стеблата на зелените треви изпъчваха снаги над почвата. Дрянът и той се извисяваше, накичен с великолепието на своите пъпки. Само преди няколко дни той бе послужил за сурвачка на новогодишната трапеза. Сега мина и Попова Коледа. И Богоявление, и Ивановден. И се задаваха другите имени дни. Слънцето бързаше по своя колак и оставяше следите на времето. Беглите късове светлина все още се стелеха по градината. И бързаха да се изтърколят на запад, към залеза. Трапезите бяха пълни с с вкусни гозби, квасен хляб, а камината весело бумтеше своя зимен танц. В избите се усещаше дъхът на старо вино. Стопанинът усърдно биеше месо. Домакинята гледаше децата и отвреме-навреме сръчкваше огъня да бумти по-силно. Най-младата майка кърмеше новороденото си... Домашен уют. Зимна приказка. Коледна суровачка и януарска дряновинка. Само малко сняг липсваше, за да бъде идилията пълна. Но може би догодина по това време градината щеше да е покрита в плътни снежни одеала... 07.01.2025 г., 16:33

Сакрална чакра 🏵🌼🏵

На Даниел 💛☀️💛 Така прекрасно, когато изпълваш сакралната ми чакра... Пронизваш лоното ми тежко и остро с ненадминатата си мъжественост и посаждаш в нея семената на изобилието, от което ще покълне пролетта. Тя наближаваше, затова и соковете на желанието започваха да се събуждат... И избликваха с помисли към теб... И ти се сбъдваше на моята сатенена завивка, и ме обладаваше с твърдото си мъжко начало... Най-после да усетя мъжествеността ти... И да се отдам в тихата си нежна и влажна женственост... И да ти разкрия дълбините на своя Космос. Сакралната ми чакра разцъфваше и се разлистваше, за да потънеш в необятните ѝ дълбини с твърдия си корен... Почвата ми ставаше все по-дълбока, за да се гмурнеш в безкрайността на нейната непреходност... И да преоткриеш дълбините на моите недра... И на любовта ми... И на желанието ми... И на страстта ми... И да ми покажеш, че ме обичаш за цяла вечност... 04.01.2025 г., 17:09÷17:39

Януарско слънце ❄️❄️☀️❄️❄️

Януарското слънце сънливо протягаше лъчи към заскрежента градина. То оставяше своя подпис по светлосините снежинки, заспали по хрупкавата кафява земя. Денят малко по малко се вдигаше от сън. Протягаше се и се изправяше след дългото слънцестоене. Очакваше да се роди огънят. И да удължи дните с Атанасовското си сияние. Нали казваха хората: "Атанас дойде, и слънцето дойде". А Атанасовден бе близо. Само някакъв си половин месец. И януари щеше да превали. И една дванайсетица от годината щеше да си тръгне, отхапана като от коледна пита. Един отрязък от годината... Една резка, оставена от януарския лед. Една студена хрупкава повърхност. Една ледена градина, облечена във висулките на зимата. Едно януарско небе, покрито в светло-синя студенина. Едно пространство, осеяно със зима. Въздух-леден подиум за падащи снежинки. Склон, набучен с борове. Слънце, бегло затоплящо блоковата фасада. И после бързащо да се скрие зад къщите в дворове с чимшири и стари мраморни колони и фризове. Януари, бавно раждащ се от края на годината. От декември, от най-късите дни. Възкръсващ като светкавица след буря. Унасящ се и упойващ с вечерните аромати на чай, орехи, камина и въглени. Зимна топлина, очаквана в сърцето. Сбъдване, топло като докосване. Мечта, облечена във вечност. Действителност, заслужила увековечаване... 4.01.2025 г., 15:35

Моят бор 🌲

На Даниел 💚🌿💚 Даниеле, ти си като бор - снажен, строен, вечнозелен и млад. Излъчваш достолепие и извисеност. Имаш дъхаво горско ухание. Прелестни очи-почви, в които покълват пролетните треви. Ръце като клони. Нозе като ствол. Обичам те с цялата обич, на която съм способна. Любя те и искам да споделям всеки един миг с теб. Ти си моята свобода, моя вятър, моето зимно мечтание... И се сбъдваш по заскрежените преспи на склона, по златисто-студените лъчи на слънцето, които то спуска от януарския си абажур. И бродира светло-синия сняг със златистите си нишки... И подготвя одеждата му за среднощния бал... Когато ще те чакам като се прибера. И ще се сбъдваш по танцуващите снежинки в квартала, по островърхите покриви, по целия неведом шум, който ми шепне, че присъстваш... Дори да се събудя през нощта, усещам присъствието ти по капчуците и по сивия баир, който води към тебе... Ти си само зад ъгъла и ме зовеш с глас, дочут само от мен. Аз го следвам и се гмуркам в прегръдките ти, където ще пребъда цяла вечност... 04.01.2025 г., 12:46

Моят бог на горите 🌳🌲🌿

На Даниел 💚💚💚 Ти си моят бог на горите. Потайно-нежен, чувствено-различен и вглъбен. Походката ти издава тайнство. Понякога си плача за теб, мой боже на горите. Ще ме закриляш ли? Ще ме пазиш ли от жестокия свят...? Растѝ и зеленей, мой боже на горите, младей и хубавей. Бъдѝ ми сянка в лятната зной. Утеха в миговете на тъга. Оазис в горската пътека. И път към вечността. Бъдѝ ми светлина, мой боже, бъдѝ ми блясък и искра. Бъдѝ надеждата, че ще те зърна и краят на страха. Обичам те, мой боже, бъдѝ ми пътеводна светлина и аз ти обещавам, ще пристана на твойта китна, дъхава гора... 02.01.2025 г., 17:56; 03.01., 9:46