Януарско слънце ❄️❄️☀️❄️❄️

Януарското слънце сънливо протягаше лъчи към заскрежента градина. То оставяше своя подпис по светлосините снежинки, заспали по хрупкавата кафява земя. Денят малко по малко се вдигаше от сън. Протягаше се и се изправяше след дългото слънцестоене. Очакваше да се роди огънят. И да удължи дните с Атанасовското си сияние. Нали казваха хората: "Атанас дойде, и слънцето дойде". А Атанасовден бе близо. Само някакъв си половин месец. И януари щеше да превали. И една дванайсетица от годината щеше да си тръгне, отхапана като от коледна пита. Един отрязък от годината... Една резка, оставена от януарския лед. Една студена хрупкава повърхност. Една ледена градина, облечена във висулките на зимата. Едно януарско небе, покрито в светло-синя студенина. Едно пространство, осеяно със зима. Въздух-леден подиум за падащи снежинки. Склон, набучен с борове. Слънце, бегло затоплящо блоковата фасада. И после бързащо да се скрие зад къщите в дворове с чимшири и стари мраморни колони и фризове. Януари, бавно раждащ се от края на годината. От декември, от най-късите дни. Възкръсващ като светкавица след буря. Унасящ се и упойващ с вечерните аромати на чай, орехи, камина и въглени. Зимна топлина, очаквана в сърцето. Сбъдване, топло като докосване. Мечта, облечена във вечност. Действителност, заслужила увековечаване... 4.01.2025 г., 15:35