Писмо до Дидко 📝😢😓

Дидко, аз те обичам, мило мое момче... Липсваш ми, искам да се сбъдна с теб... Искам да си част от мен... Нека нашепването ми стигне до теб по студения зимен вятър и се сгуши в топлия ти ярък прозорец... Спомен за летата, които споделяхме заедно... Спомен за музиката, която искахме да прошепти... Спомен за вечността, в която искаме да се сбъднем... Дидко, обичам те, искам да бъда с теб... 27.12.2025 г., 19:16

Истински Мъж

Имам нужда от допир до Мъж. Истински Мъж. Суров, мъжествен, но и истински мил и нежен с мен. Мъж, който да остане, а не бягството му да бъде извинявано и оправдавано като "урок"... 17.12.2025 г., 16:46

Никога

На Данаил А вятърът, навъсен като шепот, Погреба ми снагата под предсмъртно утре, Аз чакам да те чуя като екот, Приведена под черната качулка. Гори сумракът свойта смъртна песен Гори и кладенци пресъхват от езици Шепти свирепо пагубната есен И ястреби прелитат под елите... Никога... Крещи ми вятърът Аз никога не ще да бъда с тебе Не те рисувам като ледени морета, Не те измислям със дихание последно. Никога... не ме търси във мъртвите кокичета И там изсъхнах като предсмъртното си утре И язовци не ме и съживиха Удавиха ме в локвите си пусти... 13.12.2025 г., 21:21

Жена от кал и плът 🤎🌿

На Данаил 🤎💚🤎 Жена, направена от кал и плът, От глина и надежда, От восък, злато и безкраен път, Във който щастието твое се оглежда. Жена, в която влюбваш се от първи миг, Докосваш я, а тя е пяна Очите ѝ са древен мит, Във слънчеви целувки е обляна. Жена, направена от буйна пръст Торнадо земно, водна утрин И кон великолепен в снежен тръс И празнична неделна сутрин. Жената, за която си мечтал Хилядолетия назад в пространството далечно И ето сбъдва ти се тук от кал И казва, че ще те обича вечно... 11.12.2025 г., 21:43

Синя нощ 💙🎄✨️

На Данаил И зее вън студът декемврийски, И няма го него зад ката Зад ката синее пустота ледно-змийска И бавно на танци върти се тъгата. А синята вечер танцува с тополи И вятърът странно бичува с кавали Въртят се из въздуха глухи бемоли, Горят петолиния, в пепел заспали. Аз търся те тихо отново в квартала Нощта небосводна зрънцата си скрила е; Мъглата за песен е пак закопняла, Родена от пазви на зла самовила. И пак се въртят завъртулки неясни По тихите улици, спънати в пепел Вечерната сова пак пее безгласно, Нощта захароса я малката Гретел. Къде си? Крещи пак душата И търси те в спомени, стари тетрадки, Отгоре блещука небесна позлата И после заспива в дихание кратко... 10.12.2025 г., 21:18

Метежно 🔥

На Данаил Искам да те любя като огън Да се разтапяш като злато в моите обятия И в тази нощ студена и съдбовна Да сбъдваме забравени разпятия... Ще бъда клада за съдбовни екцекуции, Смирена нота за изгубения пристан И в златни петолинени конвулсии Ще ти придавам своя дъх изискан. И ти ме обладавай с гръмка нежност, Свирепа утринност, забравена пътека, Бъдѝ стихия силна, бурна и метежна Събуждай женското ми отдалече... И силен топор да усещам вътре в мене, Разтърсване и ревност в малък мостик И после ме разкъсвай силно, тленно, За да откриеш билето което нося... 5.12.2025 г., 19:50

Ефирно влюбване 🌬🌀

На Данаил 🤍💙🤍 Ден не минаваше без той да пие бира на магазина. Тя да мине и да го обхване с присъствието си... Да се потопи във въздишките и деколтето ѝ, създадено за финия му траур... Погребан в пазвите ѝ. И възкръснал в деколтето ѝ, по което той искаше да плъзга ръце... Черната дантелена рокля, построена от мечти... И тя мина. Крехките ѝ сандали бодро звъняха по графитения афсалт. Той зад ъгъла с облика на пленен от красотата ѝ мъж. Пълният синхрон между тях. Тя се потопи като вихър в прегръдките му и всичките интриги наоколо нямаха значение. Нито подигравките. Те затанцуваха своя чувствен валс. Лятото звънеше в цвят ефирено. Никой нямаше да каже на мъжа ѝ за тази страстна изневяра. Те се любеха ден и нощ тайно и чувствено в дома ѝ докато у тях грееше камината. И огънят разпръскваше искри от вечност... И те се вричаха един на друг във вярност... Каква щеше да е развръзката? Никой не знаеше, но той не можеше да се откаже от нея след онази нощ в края на пролетта и началото на лятото, когато се любиха за пръв път... 5.12.2025 г., 17:35

Есенно пиано 🍂🎹

На Данаил 🤎🧡🖤🤍 Когато знам, че ме обичаш... И лирика звъни по тихото пиано Листата есенни във вечността се вричат, Приласкани от декември рано-рано... Кварталът тих немее своя залез, Подписва покривите с пурпурни доспехи И аз те чакам на терасата обагрена С лъчи прозрачни, самодивски дрехи. И мислите ни пак си правят среща Преплитат се сърцата ни във тихото пространство И нежна е прегръдката гореща, Когато в теб се губя в тайно странство. И покривите обещаха да ни пазят От клюките квартални, странни сенки Едно дихание пратихо ме обяздва И аз потъвам в мислите ти тленно... 03.12.2025 г., 16:26