Най-силният ми коз: че те обичам...

На Даниел ❤️❤️❤️❤️❤️ Най-силният ми коз е, че те обичам. И цакам всяка ръка, която се опитва да се домогне до мен, с него... 26.10.2024 г., 19:00

Когато се любя с теб 🔥🔥🔥🔥🔥

На Даниел ❤️❤️❤️❤️❤️ Когато се любя с теб, цялата Вселена настръхва и се скупчва в една малка длан - дланта, в която ние двамата сме случени. Когато се любя с теб, се сгушвам в гърдите ти и ти дарявам целите си топлина и обич, на които съм способна. Твоите гърди са моята твърдина и крепост, моята бран от тоя отвратителен и незаслужено жесток свят. Тия двукраки боклуци не заслужават да живеят. Ти си моята крепост, моята сигурност, утеха и защита, моето спокойствие, топлина и вечност. Ти си най-голямата обич на всичките ми животи, моят смисъл на съществуването ми. Бъдѝ!!! Бъдѝ винаги!!! Заслужаваш най-доброто и ще го получаваш от мен. Ти си просто моя остров в свирепия безмилостен океан... 26.10.2024 г., 16:32

Моля те, не ме напускай...

На Даниел Моля те, не ме напускай. Никога, никак, по никакъв начин. Не си отивай от мен. Нито физически, нито духом. Аз знам, че духом никога няма да си отидеш. Но моля те, не ме напускай. Бъдѝ ми жив и здрав. Нека Господ те закриля и пази. Нека си в квартала ми, в улицата ми, в пътя ми. В душата и сърцето ми. В съзнанието ми. В тялото ми, в кръвта ми, в топлината ми, в клетките ми. Обичам те, мило мое и така ще е винаги. Искам вечен живот с теб... На Даниел - чисто приятелски, но с пожелание да е с мен поне платонично 💖✨️💖✨️💖 25.10.2024 г., 13:00

Когато мечтая за теб... ✨️🦄✨️

На Даниел 💖💖💖💖 Когато мечтая за теб и се сбъдваш по тихите дихания на мисълта ми и откликваш по стълпотворението на всичките ми бленове и копнежи. И се сгушвам във воала на обятията ти и допирът ни наподобява Вечност. И цялата сладкарница се смали в дланта ми и тихият площад се сгуши в пазвите, за да обещае Истинността на любовта ни. А тя беше в сърцата ни и нямаше нужда нищо да я обещава. Нито топлите закуски със сирене, нито сладките торти с примамливи глазури. Аз просто бях в теб и ти в мен и го знаехме. Чувствахме го всеки път, когато минех и те видех седнал на пейка, а аз - просто минаваща добре облечена дама, ще кажеш от висшето общество. Не, никога не съм била от "висшето общество", защото знам, че всичко "висше", което притежаваш, можеш да го загубиш за секунди. Нищо материално не е сигурно, затова винаги съм се стремяла да бъда земна и добра с хората, да не се възгордявам излишно. Защото знам, че колкото по-нависоко летиш, от толкова по-високо после ще паднеш... 24.10.2024 г., 21:31

Златен брокат ✨️✨️✨️

На Даниел ✨️✨️✨️✨️✨️✨️ 24.10.2024 г., 11:26 Нужно ли е да казвам как всяка среща с теб е съкровена за мен, загатната изпод златистия брокат на проникновенията ми и стигаща до теб по женствените послания на походката ми... Как очаквам да те видя и те виждам като по учебник, като по книга, мечтание, съчинение или сърцетърсене... Защото такава трябва да е Любовта - нежна, случена и истинска. Единственото истинско нещо, което имам, е, че те обичам. Искам да галя бакенбардите ти и да се сгушвам в прегръдките ти. И цялата сладкарница да се превръща в едно туптящо розово сърце насред сивия есенен град, изпълнен със злъч, злоба и интриги. Ти си моето тайнство. Моето бягство, моя оазис и моето спасение. От всичката незаслужена злъч отвън. От нападките, войните, нецензурното и циничното. От мръсното съзнание на двукракото. От жестокостите на населението. Ти си моята истинска любов. И макар и да се случваш само в мечтите ми, ти си много по-истински от всичко, което виждам отвън. Ти си моята витрина, ноя островърх брокат и моята сигурност. И може би ще има ден, в който да ти дарявам Любовта си завинаги... 24.10.2024 г., 15:20

Воин

На Даниел Дали не си воин, пренесен от една отминала епоха тук, в съвремието? Винаги ще помня облите ти очи и червена брада, които те карат да приличаш на викинг, оживял от севера, за да се осъществи тук, на юг, в една размирна държава, търсеща и отстояваща правата на Личността. Да, от колко време се опитвах да извоювам правт си в общество, в което трябва да водиш неимоверни борби първо да докажеш, че си Човек, а после още по-сложното - че си Жена... 24.10.2024 г., 14:04

Обичам да ми е топло 🧣🧤

Наживях се на студ. Покривам се с две одеала, за да избегна студа. За да затопля душата и тялото си. За да намеря своя малък рай... 24.10.2024 г., 01:26

Когато мечтая за теб 🩶🩶💙🩵🤍🩵💙🩶🩶

На Даниел Когато мечтая за теб, сивият квартал става синьо-бяло майско небе. И препуска душата ми към теб, и те търси по линеарите на колите, които лятото така бързо отми и остави единствено неона да кръжи по перпендикулярните улици. Когато мечтая за теб, цветя разцъфват по асфалта и целият квартал става райска градина. И ти поникваш пред нас и ми носиш посланието на любовта. И аз го вземам и го скътвам в пазвите си като писмо, от което черпя вдъхновение. Когато мечтая за теб, ти се сбъдваш и това е единственото място, в което двамата сме споделени... 24.10.2024 г., 01:24

Близост в сладкарницата 🧁🍦🍧🍨🍰🍡

На Даниел 💖💖💖💖💖💖 Търся близост с теб. Макар и да не я получавам нацяло. Искам да се сгуша в теб, да те имам. Да ти кмам пълно доверие и ти на мен. Срещата ни не е случайна. А се крие някъде там по глазурата на тортите и откроява унасящата им сладост. И цялата розова сладкарница се превърна в един мъничък рай, в едно туптящо сърце в необятната вселена. Аз просто се сгуших в теб и сладостта на тортите се сбъдна. В сърцата ни, в надеждите ни, в мечтите ни, в очарованията ни. В трепетите, когато исках да те видя и те виждах - да се задаваш покрай парка или в квартала. И копнеех да се сбъднеш. Да претопиш богатия крем на мечтите ми. И те да се сбъднат по шоколадовия шептеж на сладкишите от витрината. Беше толкова топло, толкова сладко като мед като пиех чая си с теб в сладкарницата. Този миг бе миг на сбъдване в цялата вечност. И се случихме. Дочаках те да се появиш, да се осъществиш до мен. С крехката закуска със сирене, която хапваше. Със студения слънчев октомрийски ден, който хапеше отвън. С болното ми гърло, искащо да се излекува от сладостта на чая. С меките стени на розовата сладкарница. С белите маси, които с изтънчените си стройни тела крепяха пода. С присъствието ти до мен. С докосването ти по ръката ми. С мечтанието в сърцето ми. Ти се сбъдна. Макар и само платонично. Не знаех какво ще е в отвъдното, дали ще се сбъднеш пак и как. Животът е толкова труден и кратък. Затова те моля, бъдѝ с мен. Макар и само като познайник, добър приятел. Бъдѝ с мен, не ми изменяй. И не ме напускай. И нека съдбата не ни разделя нито в този, нито в който и да било живот... 23.10.2024 г., 17:57

Раздяла 🥀

На Даниел 🥀 В живота не става, както ти искаш. Разделяш се с някого и е окончателно. Не го виждаш повече. Няма да го видиш никога повече. Или ще го видиш тогава, когато вечността се е извъртяла и се е върнала отново в началото си. И ето ви вас. Двамата. Заедно. Обичате се. И сте се чудили кога и как сте се разминали. И защо най-вече. И как е възможно да се разминеш с човек, когото обичаш. Сега цялата вечност ви предстои. Да я развивате и градите. Тоя път с обич... 18.10.224 г., 16:22

Искаш ли да ти дам...? 🌹

На Даниел Искаш ли да ти дам? Любовта си и предзнаменованието ѝ... Мекотата на гърдите си и твърдостта на зърната им... Цялата си женственост и отговорността после след нея... 17.10.2024 г., 2:54

Греховна нощ 🖤🦇🖤

На Даниел Нощ не минава, без да си мисля за теб. Без да копнея как превземаш тялото ми и съм изцяло твоя. Как проникваш в мен твърдо и болезнено, а аз ти отдавам дълбокото си влажно лоно. И ти дарявам топлината на тялото си. И деля постелята си с теб. Ти си мъж като никой друг. Сякаш идваш от Север с тази червена брада. С тези очи с нотки на жестокост. С тази усмивка, издаваща плячкосване, безчинничество и мародерство. Има нещо нисше и примитивно у теб. Някаква примитивна жестокост, желание за грабеж, насилие. Затова може би съдбата те е наказала да си сам. Макар и да имаш мен. Без да ме познаваш. Без да познаваш почти богинята, която живее на метри от теб. И иска да спаси душата ти. Защото е спасила много други. И ще спаси и твоята. И ти успя да се влюбиш в нея. Което е голяма крачка към спасението... 16.10.2024 г., 23:43

Признание 💖🩷🩷💖

На Даниел ❤️ И представа си нямаш, колко много те обичам. Искам да ти отдавам цялото си същество, всяка моя клетка да е твоя. Искам да се слея с теб. Искам да изживея цялата вечност с теб. И се моля да те видя пак в студения есенен ден, да се появиш. Търся те... По островърхите покриви, белязани в червено, по сивите улици в плен на разноцветните листа, пред магазина, надявайки се да се появиш от горната страна на улицата. И те чакам, и те търся, и се надявам да те видя, Любов моя. Къде ли си, какво ли правиш...? Кога ли ще се сбъднем? Искам да споделям всеки миг с теб. Искам да ти отдавам женствеността си, а ти да ми отвръщаш с мъжественост. Но не онази жестоката, деспотичната и патриархална, а онази, отнасяща се с уважение към Жената. С чувственост, доверие, близост и закрила. Искам да получиш всичко от мен и да ми се отблагодариш с Любов... 16.10.2024 г., 22:22

Искам

На Даниел 🍀 Искам да ме раздробяваш до най-малкия ми атом и да разкриваш женствеността в мен, докато разгръщаш своята мъжественост. Искам да проникваш в дълбокото ми влажно лоно с горещия си твърд член. Искам да бъда твоя за цял живот и за всички вечности напред. Искам да не поглеждаш друга, а да срещаш многото лица и демони в мен. Искам да ме обичаш чутовно силно като раждането на свръхнова. Обичам те и така ще е винаги!!! 15.10.2024 г., 23:48

Птиче мое 🕊

На Даниел ❤️❤️❤️ Даниеле, птиче мое, кога ще те видя, обичам те... Липсваш ми ужасно много. Търся те в квартала и чакам да се появиш. Искам да ти дам цялото си сърце. Празно е, празно е без теб... 14.10.2024 г., 17:44

Женският гаргойл 🦇

На Даниел Тя го наблюдаваше като гаргойл. Обаче много симпатичен гаргойл, женски. С дълбоки черни обсебващи очи. С дълги мигли. С коралова усмивка. С прелъстителен поглед. С дълги гъсти кестеняви коси. Направо си беше жена, красива жена. Но го наблюдаваше от прозореца на къщата. И той знаеше това. Затова се обръщаше, усмихвайки се, за да я види. Докато държеше бира в ръка. И заминаваше нанякъде. Спираше се да я види, за да има картини на мечти. И да продължи пътя си. Когато щяха да се сбъднат. На този или онзи кръстопът. И повече никакви пресечни улици и светофари. Просто Рай. Рай и светлина... 13.10.2024 г., 21:45