Женският гаргойл 🦇

На Даниел Тя го наблюдаваше като гаргойл. Обаче много симпатичен гаргойл, женски. С дълбоки черни обсебващи очи. С дълги мигли. С коралова усмивка. С прелъстителен поглед. С дълги гъсти кестеняви коси. Направо си беше жена, красива жена. Но го наблюдаваше от прозореца на къщата. И той знаеше това. Затова се обръщаше, усмихвайки се, за да я види. Докато държеше бира в ръка. И заминаваше нанякъде. Спираше се да я види, за да има картини на мечти. И да продължи пътя си. Когато щяха да се сбъднат. На този или онзи кръстопът. И повече никакви пресечни улици и светофари. Просто Рай. Рай и светлина... 13.10.2024 г., 21:45