Римски сенатор 🪽🕊🪽

На Даниел Не мога да забравя осанката ти, която прилича на римски сенатор. Как ръкомахаш, носейки черната одежда на страстта, а аз умирам за теб. Жадувам те всяка секунда и искам да проникваш в мен като кинжал, да ме пронизваш остро, твърдо и стремително. Болезнено да разкъсваш лоното ми, а аз да ти се отдавам в своята вярност, нежност и женственост. Колкото по-силен ставаш, толкова по отключваш слабостта ми и ме предразполагаш да ти я давам, а ти да я защитаваш и обичаш, както и аз теб... ❤️❤️‍🔥❤️❤️‍🔥❤️❤️‍🔥❤️❤️‍🔥❤️❤️‍🔥❤️❤️‍🔥❤️ 01.09.2024 г., 01:22

Противоположности ☯️

На Даниел Възбужда ме това, че си ми противоположност. Противна положност? Не, всъщност доста симпатична положност, само че положена наобратно. Затова и толкова възбуждаща. Възбуждаш ме, когато минаваш край нас. Сякаш само това искаш - да се влюбя в теб, а аз съм вече влюбена. Настървяваш ме, събуждаш женското в мен, което ме кара да те привлека, да останеш, да ме обикнеш. Как така ще минаваш, ще си подвижен, а аз - неподвижна. Трябва да те покоря, да ме забележиш, да ме обладаеш. Да ме чувстваш, да се губиш в мен и после да се намираш наново, вече преоткрит. Възбужда ме това, че си Мъж, а аз - Жена. Че си силен, а аз - слаба. Че имаш стегнати и плоски гърди, а аз - меки и релефни. Възбужда ме това, че си пълната ми противоположност. И все пак има нещо, което така да ни обединява и ни прави толкова еднакви. И това е Любовта. Аз искам да ти дам всичко, всичко, което имам. Възбужда ме това, че си горещ, твърд, висок, светъл и сух, а аз - студена, мека, дълбока, тъмна и влажна. Когато проникнвш в мен, аз се удължавам, за да ти освободя пространство да ме покоряваш още, до недостигнати досега дълбини... И тогава ще се сбъдне нашата цялост. Ти Въздух; аз - Вода - свещеният съюз на вечните противоположности... 23.08.2024 г., 03:26

Едно и също нещо

Едно и също нещо. На една и съща стигма. От алфа до омега, От бета, та до сигма. 22.08.2024 г., 02:54

Кратък обзор 2009-2014

Понеже на много от вас вече ви в станало ясно, че ме вълнуват обществени въпроси, както и знаете, че много обичам да Говоря. И като говоря, казвам винаги Истината. Хайде да направим сега кратък обзор на позабравено време. Говорим си за далечните 2009-2014 години или някъде дотам, когато бе излязло на "мода" двукраки, отчаяно борещи се за прозвището "мъж", но нямащи даже външни (да не говорим вътрешни) качества за това, носеха розови блузки. Да, правилно прочетохте. Въпросните създания, обути също така в джапанки, се държаха нагло, гадно и непочтително с Жените. Ако изобщо имате сиво между ушите, ще разберете за какво ви говоря. Описанието на Мъжа е следното: красив, строен, снажен, верен, честен и постоянен с Една Жена. Гореописаните утайки нямат даже прилики с Истинността. Приятна почерпка и размисъл!!!!! 20.08.2024 г., 01:09

Лунен огън 🌕🔥

Цигарата си паля с огън, Откраднат само от луната. Изпускам после дим греховен И той полита в небесата. Засмуквам я, отново пуша И в мен потъва старият порок И тихичко във мен се сгушва Една змия, родена от облог, Направен в старото несбъднато тогава. Радостта ми - ней я няма тук, Не се намира и тъдява, Дори и в стария и сив улук. Отново е потънала в забрава... 18.08.2024 г., 22:40

Призрачна луна 🌔🌕🌖

Душата ми е прилеп - все по здрач Се скита из просторите неясни, Луната сгъва в сърп и като косач Прибира греховете ми ужасни. И после ги прибира в кош, Облечена със расо черно, Отвлича тя и скитник лош, Маскирал се във мисли скверни. И после пак върви по пътя стар - Упътва я изгубеното Някъде Отново няма си другар, А търсила го бе навсякъде. А вънка дебне призрачна луна И пръска светлината си греховна И къпе се във нея призрачен ездач, Съблечен от доспехите отровни. Аз скитам се и търся теб, Макар че много теб-ове откривах, Дори не търся име, станала на лед От всички незаслужени повинности. И тя залязва. Плисва ден И бързо в светлината я погребва. И слънцето ме учи мен Да вървя по пътя си безтебно. И после, пак от суета, Ще търси път към църква неизвестна. Кога изгрее пълната луна, Потъвам в денонощия телесни... 17.08.2024, 21:52; 18.08.2024, 22:58

Мъжки ръце 👋👋

На Даниел Искам женските ми гърди да изпълват мъжките ти ръце и да уплътняват празнотата им. Целият ми харесваш. Стойката ти, излъчването ти, начинът, по който общуваш. Присъствието ти издава постоянство, доверие и сигурност, че няма да ме предадеш. И това на́й уважавам в теб. Искам да проникваш в мен и да разкъсваш меката ми вода с твърдия си въздух. Аз водна; ти - въздушен - това е съвършения брак между женствеността и мужествеността, между нощта и деня, между Луната и Слънцето. Искам да ти дам всичко от земната си плът, а ти да я изгаряш със свещения си огън... 16.08.2024 г., 02:01

Дим 🚬

На Даниел Вдишвам те с цигарен дим И бавно като пушек те изпускам Политаш към небето невидим И после във душата ми се спускаш. Аз гълтам те за кратко в своите гърди, За кратко във затвора ми оставаш И после ти неуловим Нанякъде отново заминаваш. Аз питам те: кога ли ще се появиш, Но този път за вечно да останеш? Заключен си в най-нежния ми стих И там те търся в своето мълчание... 13.08.2024 г., 23:08

По(д)купка

На Даниел Със най-красивата усмивка усмивка ще те купя И нивга повече не ще те дам Ще бъдеш ми най-свидната покупка И най-светлия жадуван храм. Във тебе всяка вечер ще се моля Да сбъдваш моя искан Рай Ще се вричам в тебе и ще бъда твоя От юни през декември, та до май. Но не до месец май таз догодина, А до онзи светъл и жадуван май, Кога душата ми оттук ще си замине, За да те срещне в нашия сънуван Рай... 10.08.2024 г., 22:02

Дъжд 2 ⛈️💧

На Даниел Очите ѝ бяха плътно затворени, докато обилният летен порой обливаше телата им. Тя бавно попиваше целувките му, а устните ѝ, жадни за още, бяха полуотворени и креещи за още и още. Той чувстваше жаждата ѝ и докосваше мокрите ѝ кичури. Тя не можеше да стои изправена. Възбудата бе обзела цялото ѝ тяло и тя потъваше като в бездна. Беше се отдала на целувките и прегръдките му и искаше да потъне изцяло в тях. А той да потъне във влажната ѝ бездна, горяща от желание и течаща от възбуда и страст. Тя смътно дочу как той отключи вратата и те се заизкачваха по стълбището. Той я водеше, а тя просто го следваше, примряла от желание. Той отключи вратата на апартамента си и бавно я въведе там. Въведе я в тъмната си стая на широкото двойно легло. Изведнъж тя усети, че сяда там, а той бавно и нежно целува устните ѝ. После съблича презрамките ѝ. Открива гърдите ѝ. И бавно засмуква втвърдените им зърна. Лилия щеше да полудее от възбуда. Искаше да му се отдаде още сега, но той не позволяваше. Искаше да продължи дълго любовната игра, за да я побърка. Дишането ѝ се учестяваше. Тя полегна назад върху възглавницата си и раздалечи бедрата си. Той започна да целува вътрешната им част. Скоро се чу щракване от колан и Ива усети, че е докачала заветния миг. Даниел доближи огромната глава на пениса си до течащата ѝ разцъфнала роза. Бавно проникна в нея с едно твърдо движение и тя усети масивна болка. Започна да се хлъзга по тунела ѝ и да обладава вътрешността ѝ. Тя бе тясна, но се разширяваше, за да му покаже гостоприемството си, когато той с подем я изпълваше. Учестеният ритъм на диханията ѝ го възбуждаше повече. Той забърза темпото и тя стенеше в неутолим екстаз. Не можеше да се насити на това момче, което харесваше от много време, и което бе събличала с поглед, докато го набюдаваше, криейки се като нимфа пр прозореца. Сега той беше в шепите ѝ. Или тя в неговите. Кой кого бе забелязал първи не се знаеше, а и нямаше значение, защото това се беше сбъднало и щеше да продължи цяла вечност. А кулминационният миг на еякулацията щеше да бъде вписан дори в новата митология на света... 10.08.2024 г., 13:39

Уединение

Нуждая се от уединение. От кът, в който да затворя душата си. От тишина, от беззвучие, от празнота и пустота. За да мога да събера душата си. И да мога да преоткрия всички благини, които да раздам на другите. Както цикличната Вселена, така и човешката душа беше циклична. Имаше периоди на възход, падение. На подем, на упадък. На безмерно щастие и на непреодолимо страдание. И вървяхме, но не знаехме накъде. И търсехме нещо, към което да се завърнем, като сами си задавахме въпроса защо сме избягали оттам. Може би да преоткрием себе си. И отново да се претопим в същия първоизточник, от който сме се родили, само че с нови монади, в нови обстановки, нови декори и сцени. Да, ние просто бяхме част от Вселената, от нейните дихания и издихания, и зависехме от всичко наоколо... 09.08.2024 г., 10:02

Невидим зограф / Сенки

На Даниел Сенките пълзяха като змии в квартала. Извиваха се, плъзгаха се и се скрива скриваха пак в старата си дупка (зимата). Те само чакаха земята да се вледени, за да заспят зимен сън. И отново да се покажат през лятото. А дотогава... щяха да крепят крайпътните тунели с неведомото си величие. И да напомнят за лятото и за горещите дни, които минаха тъй кратко... като крайпътен трен, забързал се към незнайното нищо. И отново да се потопят в неведомата гара, стъкмена край релсовия път. А скалите на Мадара се извисява извисяваха гордо и пъчеха скалните си гърди над простора. А аз се мъчех да стъкмя всеки спомен и да го зашия в палто от кръпки. Където щеше да си и ти (Даниел) и всеки, в когото съм била влюбена или е бил част от живота ми. Защото Лятото заслужаваше да се пишат поезии и прози за него. Бе толкова мистично, колкото и пролетта и всеки друг сезон. Сега в августовите му пазви се криеше ти и чакаше да се покажеш. За да те видя за пореден път. Всичко беше една илюзия. Нямаше да те загубя никога, макар и декорите временно да те скриваха. Какво ли нашепваха те? Аз чувствах присъствието ти и то ме сгряваше, окриляваше ме. Уповавах ти се, вярвах на теб и на всеки сбъднат сезон, откак те срещнах. Ти имаше значимост в живота ми и придаваше багра на всяко годишно време от палитрата на пъстроцветността си. А аз ти давах най-розовия си цвят, с който ти изпращах любовта си с чрез неведомите писма на вселената. И пишех с незримите писалки на мисълта. Която се лееше като Водолей и припяваше ангелските му химни. А аз просто се гмурках в златисто-синята светлина на трапезарията, от която ти посвещавах съкровените си мисли. Те се събираха като ято и пристигаха до дома ти, само на 30-40 метра оттук. И озаряваха лика ти всяка сутрин, за да ти нашепнат, че те обичам... 09.08.2024 г., 09:34

Най-големият ми дар ❤️🎁

На Даниел Най-големият ми дар - че те обичам - Изпращам го по августската зной И ти приемаш го и в мен се вричаш, Нашепваш ми, че ще си с мен безкрай. И аз обичам те безкрайно много И своя дар ти давам днес: Сред всичките мъже премного Единствен ти ми будиш интерес... 08.08.2024 г., 20:54

Свят без страдание

Отколе ме вълнува темата за страданието. Будизъмчето дава един доста извратен и гротескен отговор на нещата: че страдание съществувало, защото имало привързване. Ми много ясно, че ще има привързване - любовта и привързването вървят ръка за ръка. И не трябва да се отделят. Будизмът обаче защитава мерзавците. Аз обаче не понасям мерзавците и смятам, че страдание има, именно защото те го причиняват. Ако всички бяха хора на Любовта, страданието щеше да е непознато. От страданието няма никаква полза. Няма никакво духовно израстване и усъвършенстване в него. Така човек се чувства смазан, смачкан и унищожен. А човек се развива, единствено когато обича, е обичан, окрилен, мечтае, твори, щастлив е, сприятелява се с другите и така нататък. Нека помислим как би изглеждал светът без проклетото страдание. Би бил едно райско място, където мерзавците нямаше да съществуват... 08.08.2024 г., 22:57

Пламенна любов 🔥❤️🔥❤️🔥❤️🔥

На Даниел 🔥❤️🔥❤️🔥❤️🔥 ...И си затварям очите и си представям как ме любиш. Силно и пламенно проникваш в мен и обладаваш и най-тайнствените и недостигнати кътчета на душата ми. Всичко това е за теб. Всеки мой атом, всяко мое дихание, всеки мой трепет, всяка топлинка от кръвта ми, всеки мой стих, всяко мое вдишване и издишване. Вечер гледам тъмното като бездна августовско небе и те търся във всяка светла звезда. Името ти е зографисано по нея и аз го призовавам да си мечтаеш за мен. И чувствам присъствието ти в квартала, по комините, по капчуците и по водосточните тръби, по които се оттичаш с всеки извалял се дъжд. Понякога те виждам на Оборище - чакаш ме на пейката и ми махаш със замечтан поглед. И после тихо си отиваш, а аз ти желая само доброто - да си жизнен, здрав и щастлив, за да ме съпътвстваш през целия ми житейски път и да не се отделям от теб никога... 08.08.2024 г., 13:21

Капчук

На Даниел 🩶🩶🩶🩶 ...И те питам аз къде си, А мълчи и старият квартал. Да те видя не е лесно - Присъствието ти остана сал. А чувам те. Къде се криеш? Дали във стария капчук? Любовта не можеш да изтриеш - Изваля я старият улук... 08.08.2024 г., 09:04

Колко бързо

На Даниел 💛🦋 Колко бързо изтичат лъчите От април, когато се влюбих във теб. Лятото с сърп си прибра светлините, С чук септември ще скове и земята във лед. И аз си мисля: как си тръгна мойто лято, Неуловимо като пясък във часовник. Времето отлита като ято, Оживяваш в стиховете ми настолни И заспиваш зимен сън във зимата. Едва ли ще те срещна там, Дели ни блясъкът в камината И аз сънувам те във вечен храм. Отново ще те чакам да се сбъднеш В април, в молитва слънчева една. Душата си за тебе ще превърна В камина, да ме топлиш и през есента... 07.08.2024 г., 07:53

По-малката част от мен

На Даниел ❤️❤️❤️❤️❤️❤️ Ти си по-малката част от мен. Никога не можеш да си първи. Не можеш да заместиш Оня (Росен), та дори и в плен, Не мож' да утешиш и мойте скърби. Ти си просто сродната душа. Но никога и Вечния пазител. Ти си просто спирка в Любовта, Но не и дестинация Единствена. Да, ти си спирка в Любовта. Малка гара и изискан Ориент експрес. Отпивам си кафето с интерес И бавно губя те със кърпичка в ръка; И ти се вливаш в вечния поток, И пак те чакам да се случиш; Страданието е като оток И после всичко е благополучно... ...И все пак те обичам... ♥️♥️♥️ 05.08.2024 г., 17:42

Чувам те 🔈🔉🔊

На Даниел Чувам те във тази тишина - Говориш ми с неведоми архиви В тайнството долавям пак тъга, Когато назоваваш мойто име. Чувам те в посоката на времето, Завърта ни така водовъртежно И носи в себе си и бремето На наште действия метежни... Чувам те в пространството на лятото- Отново губиш се във тайнствената жега И август вече си прибира ятото И дирите на лятото безследни. Поредно лято си отива. Пореден цикъл се завърта. Гадания пророчески откривам, Спиралата се пак превърта И ний се давим в този ритъм Отново без начало и без край. И чудим се: кога ли ще постигнем Така бленувания и сънуван рай... 04.08.2024 г., 14:15

Улица "Никъде" 🛤

На Даниел Той живее на улица Никъде И нищо не води към ней. Да не го намирам съм свикнала И не съм веч' ревлив Водолей. И приемам съдбата стоически, А сълзите броих ги до три. Бързи стъпки към тебе ритмически И открих там безброй тишини, Във които ти вярно се сбъдваше, Бе напуснал прастария дом И улица Никъде всъщност изпълни се Със надежда за благ небосклон... 03.08.2024 г., 20:40

Пресечна точка 🌄🌿

(Априлски изгрев) На Даниел Пресичат ми се пътищата с теб, Но само и единствено кога минавам По нашия измислен кръстопът И собствените си следи оставям. Следите ми се сливат с теб И в ямките покълва суеверие И спомен скорошен, но малко блед И тутакси превръща се в поверие. Априлски изгрев, майски дъжд - От прозореца надничах тебе тайнствено, И чаках да си моя мъж В неслучилата се пространственост. А ти ще сбъднеш се далече Във бъдещето, само не и тук. Априлски изгрев в юни ще залезе Да се роди вълшебен звук... 03.08.2024 г., 20:27

За обществото

Всеки иска да живурка хубав животец. Да живее в хубаво, технологично напреднало общество, да яде вкусна храна, да пие прясна вода и да яде сочни плодове. Интересно ми е, тия наглите с какво способстваха за хубавото общество? С какво допринесоха за животните, за хората, за природата, за околната среда? А си хвърлят боклуците неразделно, държат се нагло с творците, с добротворците, с хората на Любовта? Интересно ми е наистина. Аз трябва ли да търпя такова отношение, при все че не съм го заслужила с нищо? Трябва ли да гледам нагли мутри, излизащи от лъскави джипове, и ония първите да се смятат за нещо повече от мен? (Да прибавим, че като махнем джипа, оня остава една гола нула, защото няма нищо, с което да блесне). Трябва ли? 04.08.2024 г., 11:41

Пространствено нашепване 💙🌿🤍🕊💙🕊🤍🌿💙

На Даниел 💙🕊🤍🕊💚 Пространството ми тайнствено нашепва, Че нейде ще се сбъднеш ти. Тогаз тъгите ми, посърнали нелепо, Ще се загърнат с пластове вини, Ще се прокудят от душата ми тъдява, В която бяха като във затвор. Новородна, ще възкръсна аз тогава Да ти се сбъдна като светъл хор И нашата любов благополучна Ще се сбъдне като ангелски рефрен. И щастието ни, взаимно случено, Уловено в райско-син небесен плен Ще бъде то безкрайно като вечност. Ще бъде тишина, спокойствие и мир. Тогава, в изначалната далечност, За мен ще бъдеш и душа, и пир. 03.08.2024 г., 13:29

Улица "Никъде"

На Даниел Той не живееше на улица Иречек, а на улица Никъде. Затова не се сбъдваше. Затова не се виждаше. Затова всички улици водеха към нищото. И никога към него. Той нямаше да се сбъдне. И това бе апогеят на всички досегашни перигеи. 02.08.2024 г., 03:27

Августовски залез

На Даниел И тая вечер тихо захождаше зад комините на къщите и оставяше залезния си подпис по стрехите. Лятото преваляше и вече се чувстваше прохладният августовски вятър. Отново те нямаше. Нито в квартала, нито пред магазина. Нито на ключови места в града. Това бе твърде показателно и красноречиво. Какво по-изчерпателно от това, че не ме обичаш? Че не ме желаеш? Отново трябва да приема съдбата си, колкото и да е нелека. И отново тишина. Тишина до следващото случване. Кога ли ще е то? Някога в забравата... 01.08.2024 г., 21:01

Тъги

На Даниел Тъгите във живота ни са много, Но ето че намерих още си една: Аз влюбих се несподелено във едного И потърсих в него споделена тишина- Тишина намерих - беше споделена, Но някак любовта не бе. Продължавам във широката Вселена Да търся сбъднато небе... 01.08.2024 г , 20:18

Безп(л)ътна

На Даниел ...И се чувствам толкова безпътна, Безпосочна, безпространствена дори. Присъствието ти, така безплътно, Аз чакам го от вечер до зори И после от зори та чак до здрач. Теб няма те - (из)вечният ми лозунг - Не ходя вече по знахари и по врач Приех съдбата си на странстващ опиум Не търся вече други наркотик. Такова е - приемаш го и ето Се гмурваш пак във лятото безкрай. Градината е тъжна като ехо - Тъгите ми не иска и да знай - ти няма да се случиш никога, Дори в проклетия безкрай Безмълвна съм и няма да те викам Ще те чакам в безпространствения Рай... 01.08.2024 г., 20:10

Затвор 🕋

На Даниел Чувствам се като в един затвор. Градът е толкова голям и тесен. Където и да те диря, не те откривам. Явно няма да ме обикнеш никога. Боли ме. Няма да минавам край дома ви, защото просто няма смисъл. 01.08.2024 г., 17:32

Престани да го очакваш

На Даниел Престани да го очакваш да се появи. Той теб очаква ли те? Мисли ли за теб? Явно не, щом не минава. Ако беше влюбен в теб, както твърдяха, щеше да си личи. Да те следва, когато излезеш. Да излиза и да те търси с поглед. Да те причаква на Оборище. А ти само веднъж го видя там. И то със сигурност не е чакал теб. Нямаше да минава покрай проклетия си проститутник. А ти защо си влюбена в него? Можеш ли да обясниш? Вярно, такива неща не можеха да се обяснят с думи. Просто си влюбена, това е. В мътния му поглед. В прегърбената му осанка. В това, че се крие зад проклетия кат. Да, можеш да спреш да го поздравяваш повече. Колкото и да боли. Любовта винаги боли, когато е несподелена. Боляло те е в училище, боли те и сега. Болеше те и за Явор. И за Иван К. (макар че с него не бе само платонично). Просто те боли, мамка му. И никой не може да даде обяснение защо любовта е несподелена и докога ще е такава... 01.08.2024 г., 16:29