Уединение

Нуждая се от уединение. От кът, в който да затворя душата си. От тишина, от беззвучие, от празнота и пустота. За да мога да събера душата си. И да мога да преоткрия всички благини, които да раздам на другите. Както цикличната Вселена, така и човешката душа беше циклична. Имаше периоди на възход, падение. На подем, на упадък. На безмерно щастие и на непреодолимо страдание. И вървяхме, но не знаехме накъде. И търсехме нещо, към което да се завърнем, като сами си задавахме въпроса защо сме избягали оттам. Може би да преоткрием себе си. И отново да се претопим в същия първоизточник, от който сме се родили, само че с нови монади, в нови обстановки, нови декори и сцени. Да, ние просто бяхме част от Вселената, от нейните дихания и издихания, и зависехме от всичко наоколо... 09.08.2024 г., 10:02