Свят без страдание

Отколе ме вълнува темата за страданието. Будизъмчето дава един доста извратен и гротескен отговор на нещата: че страдание съществувало, защото имало привързване. Ми много ясно, че ще има привързване - любовта и привързването вървят ръка за ръка. И не трябва да се отделят. Будизмът обаче защитава мерзавците. Аз обаче не понасям мерзавците и смятам, че страдание има, именно защото те го причиняват. Ако всички бяха хора на Любовта, страданието щеше да е непознато. От страданието няма никаква полза. Няма никакво духовно израстване и усъвършенстване в него. Така човек се чувства смазан, смачкан и унищожен. А човек се развива, единствено когато обича, е обичан, окрилен, мечтае, твори, щастлив е, сприятелява се с другите и така нататък. Нека помислим как би изглеждал светът без проклетото страдание. Би бил едно райско място, където мерзавците нямаше да съществуват... 08.08.2024 г., 22:57