Дим 🚬

На Даниел Вдишвам те с цигарен дим И бавно като пушек те изпускам Политаш към небето невидим И после във душата ми се спускаш. Аз гълтам те за кратко в своите гърди, За кратко във затвора ми оставаш И после ти неуловим Нанякъде отново заминаваш. Аз питам те: кога ли ще се появиш, Но този път за вечно да останеш? Заключен си в най-нежния ми стих И там те търся в своето мълчание... 13.08.2024 г., 23:08