Безп(л)ътна

На Даниел ...И се чувствам толкова безпътна, Безпосочна, безпространствена дори. Присъствието ти, така безплътно, Аз чакам го от вечер до зори И после от зори та чак до здрач. Теб няма те - (из)вечният ми лозунг - Не ходя вече по знахари и по врач Приех съдбата си на странстващ опиум Не търся вече други наркотик. Такова е - приемаш го и ето Се гмурваш пак във лятото безкрай. Градината е тъжна като ехо - Тъгите ми не иска и да знай - ти няма да се случиш никога, Дори в проклетия безкрай Безмълвна съм и няма да те викам Ще те чакам в безпространствения Рай... 01.08.2024 г., 20:10