Неделен следобед

Шарените сгради бяха разхвърляни като кибритени кутии по есенния склон. Тихият неделен следобед заспиваше, сгушен в реверите на града и се кискаше на всички празни автобусни спирки. Наоколо не минаваха трамваи. Изток беше. А на запад заспиваше сиянието на слънцето. То очертаваше смуглите контури на джамията и прозяваше виденията си в очертанията на облаците. А на югоизток небето разгръщаше тъмносин лик. Колко лица имаше небосводът? Може би колкото са и моите настроения - милиард и едно. И не ги криех. Познавах ги всичките до едно. Пазех ги като маски, с които закривах горестното си лице. Лицето, предавано безброй пъти от безмилостни рицари... 30.11.2025 г., 19:46

Есенна нощ 🍂🍁🍂

Градът тихо се облича в сивата пелерина на безвремието. Късноноемврийските есенни листа все още горяха в короните на дърветата и ги изгаряха със своята мистична тайнствена позлата. По улиците нямаше жива душа. Графитеният асфалт мълчеше все тъй мокър и погребан в своя ковчег от кал. По него се валяха листите на времето, нападали от своята тъга и униние. И нощта протягаше ведните си бедра за нов смисъл. По нея не бяха нарисувани звезди, а бе тъмна като бездна, без нито един завой или облак, който да увенчае облика ѝ. И се сблъсквах с прастарите шепоти и изкушения, и ги откривах по тетрадки, дневници и многогодишни изложения в архивите си. Чудех се какво ли щеше да стане с творчеството ми един ден? Дали щеше да се съживи или да умре тихо и непрестанно...? 29.11.2025 г., 23:21

Есенна разходка

На Магдалена (дъщеричката ми) и Данаил Тя се качи по склона, държейки за ръка малкото си детенце. Над тях надвисваше като арка студеното и синьо мраморно небе. Облаците като жилки разпиляваха своите снаги и като змии пълзяха по гладката му повърхност. Тя поиска да завият нагоре по прекия път. Детето ѝ се заинати. Захленчи и захлипа. Тя вдигна момиченцето на ръце и продължи пътя. Минаха точно под блока му. Блока на близкия ѝ комшия, с когото бяха влюбени платонично от години. И винаги се пазеше любовта им. Рой като че ли никога не беше у тях. Никога не се усещаше присъствие. И строгият му аскетичен живот личеше по стените. Тя продължи и зави зад ъгъла на близката къща. Подмина смокинята, двора, дървената врата. Достигнаха нов ред къщи с огради от символи на любов, вечност, безкрай, древни цивилизации. Тя се размечта. Може би сърцето ѝ беше хвърлено някъде на изток. Повървяха още малко и стигнаха яслите. Мартина остави детето и продължи към парк Кьошковете. Искаше да се полюбува на есенната природа. Да си отдъхне. Да погледа новите статуи. И забравената зоологическа градина. Бликащата чешма със студена вода. Острите завои към крепостта. Угасващата гора. Тя вдишване въздуха и дочуваше сеч. Грозен звук от тихата гора. Посечени като трупове дървета, лежащи на земята. Тя продължи по пътя към Паметника. Дългата разходка разтоварваше мислите ѝ, а есенните лъчи се процеждаха иззад голите скелети на дърветата. Тя продължи и на една отбивка поседна на дървената пейка между двете стари ели. Помечта малко и тръгна. Надолу я чакаха сивите гранитени стълби към града. Тя ги слезе, прибра се у дома и се сгуши в своето уединение... 26.11.2025 г., 22:01

Винаги 🩷🩷🩷

На Данаил 💖💖💖 Той е там и те чака Сред есенните листи, тихия позлат Самотна спирка, недочакала си влака Тишина във тайнствен и съдбовен град. Той е там и те обича Една пресяка, мъничък квартал Извиваща се улица притичва Към неговия вход случайно бял. Той е там и ти присъстваш Пред неговия поглед засиял И всяка нощ му се присънваш И винаги за тебе е копнял... 26.11.2025 г., 18:21

Митична есен 🍂🪺

На Данаил 🤎🧡🩵💙 Самотна фигура стоеше на пейка в парка в студената есен. Тънката мъгла скоро щеше да се разсее и да освободи място на слънчевите лъчи. Тихият ноември сънно се прозяваше в есенната си завивка... В клоните на дърветата, в тихия вятър или в падналите листа на унинието. И шептяха разни образи вторнишки притчи за бразди през ноември, за тихи алеи от несбъднато утре или за градски помисли, забулени в пепел. Аз минавах и се наслаждавах на къщите, измазани в старовремски облици. Техните фасади правеха гримаси с тайнствата, които носеха от вътрешните си пазви. И личаха следи от недовършени пейзажи, оставили своята кръв по керемидите на покривите...Аз се потапях във вълшебство и тайнство. И мечтаех за една сгушена есен на пейка в парка, в неговите обятия, в тихия му дъх, в спомена по септември и мечтата по август... Аз го сбъдвах в своите копнежи и го потапях в ромона на сърцето си, където той оживяваше като извор и събуждаше онези мои жлези, чакащи да се сбъднат цяла вечност... И нашепвах за величие, несъстояло се все още... Той се сбъдваше просто в шепите ми, в топлите ми вени, в които възкръсваше и мечтаеше да му напиша още един стих или проза. И тя се събуждаше с пегасова прозявка и зашептяваше за митични светове, в които щастието е възможно, а любовта - най-естественото нещо на света... 25.11.2025 г , 21:30

Сурова женственост 🌬👸

На Данаил 🤍 Оставѝ го да проучва женствеността ти. Дълбока и зряла, непозната и тайнствена...Дива и сурова като океански острови и тропически мъгли... Бурна като океан и опустошителна като бедствие... Непредсказуема като русалка в своята стихия... Оставѝ го и нямай очаквания. Той ще се влюби в теб, когато му дойде времето. А дотогава ти просто вярвай като пясъчен бряг, който дочаква своята златна мида... В която ще се роди розовата перла на възкресението... И ще се събудят нови земи на вечност, тайнство и откритие без компаси, без пояси, рулове и всякакви формалности... Той просто ще е там в новия вятър, дочакващ да прегърне твоята женственост... За която е мечтал от векове насам... 25.11.2025 г., 21:20

Пазителят на огъня (Убежище) 🔥🔥🔥

На Данаил 🧡🔥🧡🔥🧡🔥🧡 Той е русло на моята женственост, Пази я в речна дълбочина Аз се гмуркам в сърцето му трезвено Там откривам вълшебността. Той е пазител на буйния огън, Ковчеже за златни мечти Той е писък среднощен, съдбовен И безброй мъглявини. Той спасение мое в океана Малък пояс, безкрай синева И го любя със обич безкрайна И не чувствам аз нивга вина. 23.11.2025 г., 23:59

Безсъние

...И не спя... Допушвам цигарите на миналото си и се вливам в тях като устие. Там ме чакат пастите на всички Скили и Харибди, които ми предстои да преодолея. Не че досега не ги бях преодолявала де. Те бяха изпъшнени с кал и наноси... 12.11.2025 г., 2:23

Оранжево злато 🍊✨️

На Данаил ...А той може би ще бъде ястребът в луната ми. Слънцето в косите ми. Съзвездието в небосвода ми. Пътеките към странстващото ми утре. И гори от неизвестна сбъднатост. Той ще бъде оранжевото на портокаловия ми ден... 11.11.2025 г.

Оплакване от Инмедио-Шумен

Здравейте, казвам се Ивалина Трайкова и работя на парфюмерия Рафела-Баргело в Кауфланд в Шумен. Искам да се оплача от отвратителното отношение на касиерките, както и на тази, която извършва промоции на електронни цигари в магазин Инмедио, намиращ се точно срещу парфюмерията. Понеже собствениците на двата обекта са се разбрали ние, служителките от парфюмите, да разваляме пари в Инмедио, касиерките Красимира и Лина се държат отвратително с мен, гледат ми сеира, че няма къде да разваля и се опитват да ме уволнят от работа с интригите си, следят ме постоянно какво правя и изопачават личния ми морал и достойнство. Те влизат в заговори с други служители на Кауфланд, въртят интриги, при което оронват моите чест и достойнство. Допълнително едната, тази, която идва за промоции на ел-цигари ми се ПОДИГРАВАШЕ и аз й направих забележка да СПРЕ, а тя почна да звъни телефони и се обади на управителя на Инмедио да се жалва неправомерно от мен, при все, че грешката е изцяло у нея. При което управителят Николай Ненков е звъннал на моя работодател и той ме заплаши с уволнение без да имам никаква вина. Искам много сериозно да се разгледа моят случай, защото той е поредното доказателство как в България страда ДОБРИЯТ И СВЕСТЕН ЧОВЕК, а злодеят следи отстрани, подиграва се и се ГАВРИ. Приложено ви изпращам и видеоклип на промоутърката, на който се вижда циничното ѝ, нагло и гадно отношение към мен. Разчитам на Вашата помощ и съдействие. С уважение, Ивалина Трайкова

Възкръсване 🪽

На Данаил Той си мисли за мен. Гали ме по крака. Като есенно листо пада по бедрото ми и го облича в ласката си като тънък ефирен жартиер. Аз стоя и му се възхищавам. Любувам се на екстаза, който ми причинява. И се отдавам на есенните му ласки. Слънцето блести като златна пещ, разкрила есенните си пазви. И аз блестя... В самородността на утрото, в което намирам слънчевите доспехи. И се обличам в тях и отново съм щастлива. И откривам щастието си, заровено през ноември! Сега възкръсва с фениксова мощ! И блести, и гори, и сияе! Като огън в пазвите на слънцето. Като злато в самородната ноемврийска утрин! Като слънчев лъч, пробол пастта на мрака. Като демон, отлетял в миналото. Като ястреб, излюпил се в настоящето. И като ангел, устремил се към бъдещето... 9.11.2025 г., 10:26

Бакенбарди 🌫🌧

На Данаил Навън вали и мокри булеварди Текат във вените на сивия асфалт. Дали по неговите бакенбарди Се стича споменът ни оживял? Дали да го потърся в облаците, Които плачат своята печал? И после те оттичат като стожери С сълзи мъгливи сивата си кал. 3.11.2025 г., 13:13

Есенна почивка

Искам да си почивам. От кревата свой да строя небосводи и да ги обрисувам с есенни дъги. Да им вдъхвам вечност от своето петолиние, да им впръсквам живот от благоуханните струни на утрото, подписано с есенни листа. Да се вживявам във вятъра и да прекосявам планини неприкосновени. Да бъда непристъпна в своите сънища, да сънувам булеварди от сбъднатост и бъднини от надежда. Искам просто да творя с целувката на времето... 6.11.2025 г., 12:56

Есенна жена 🍂👩‍🦰

Есента бе златна и топла. По алеята като късчета самородно злато блестяха нападалите есенни листа. Пътеката се виеше като змия и се вливаше като в устие в края на парка. Аз вървях и се любувах на горящите храсти. По тях бяха изгрели като оранжеви кехлибари техните плодове. И валеше... дъжд от слънце, есенни листа... А небето бе все тъй синьо като ясните очи на дете. Вървях и мечтаех, а душата ми бе в покой. Най-накрая. След всичките бури и премеждия. След всичкия метеж от неизвестности. След всичкия душевен катаклизъм. И бях. Този път по-истинска, вечна и млада. Отново преоткрита - Жена!!! 3.11.2025 г., 15:12

Златна питка 🌕

Луната изкатери баира и се скри зад склона. Като златна питка в тъмната небесна шир. Проследих я от балкона де отиде в тихия всемир. После се закотви в запада, къде остави нишка-кехлибар. И се питам още: що ли аз не дръпнах тоз небесен дар. 3.11.2025 г., 2:34

Дежа-ву

На Данаил И тая вечер ме осени дежа-ву. Че те срещам в тихия квартал, огрян от ястреби и чудо невидял. Със есенните листи непрогонени, лъчи от котви и безбрежност незакотвена. И тази вечер ми се сбъдваш като нежност, с лъчи от истинност и бури от любов. Една искрица нощ и безметежност, сияйно утро в необлечен фзов. И тази вечер... Още колко нощи ще мечтая да те срещам под звездите на далечното тъдява и ще се скитам в утринните щрихи, сама забравила какво е да си скитник... 2.11.2025 г., 20:42

Диапозитив 🍂📸🍂

На Данаил Даже и не искам да те срещна. Не нося обятията ти по вятъра... Нито повика ти - по сивия въздух, нито диханието ти - по есенните листа. Всичко се изпари като от чайник, в който чаят не бе изпит от мравките на несбъднатостта. И те търся по скучни площади, скверни булеварди и самотни алеи. Там жълтите листа подписват присъдата на годината. И на вечността. И стоят изпъчени пейките, чакащи своята екзекуция... А аз вървя и се сещам за теб... И вятърът носи мириса ти... Кварталът като диапозитив оживява всеки спомен. И после като от картина се възвръща жизнеността. А слънцето захожда и вече проектира сивите сенки по моята стена. Удари седемнайстият час на есенната неделя, от която черпя вдъхновение. И всичко замря. Загърна се в черната плетка на здрача. А аз... просто потърсих себе си в стаите на самотна изреченост... И намерих сплотеност... 2.11.2025 г., 17:11