Дежа-ву

На Данаил И тая вечер ме осени дежа-ву. Че те срещам в тихия квартал, огрян от ястреби и чудо невидял. Със есенните листи непрогонени, лъчи от котви и безбрежност незакотвена. И тази вечер ми се сбъдваш като нежност, с лъчи от истинност и бури от любов. Една искрица нощ и безметежност, сияйно утро в необлечен фзов. И тази вечер... Още колко нощи ще мечтая да те срещам под звездите на далечното тъдява и ще се скитам в утринните щрихи, сама забравила какво е да си скитник... 2.11.2025 г., 20:42