Диапозитив 🍂📸🍂

На Данаил Даже и не искам да те срещна. Не нося обятията ти по вятъра... Нито повика ти - по сивия въздух, нито диханието ти - по есенните листа. Всичко се изпари като от чайник, в който чаят не бе изпит от мравките на несбъднатостта. И те търся по скучни площади, скверни булеварди и самотни алеи. Там жълтите листа подписват присъдата на годината. И на вечността. И стоят изпъчени пейките, чакащи своята екзекуция... А аз вървя и се сещам за теб... И вятърът носи мириса ти... Кварталът като диапозитив оживява всеки спомен. И после като от картина се възвръща жизнеността. А слънцето захожда и вече проектира сивите сенки по моята стена. Удари седемнайстият час на есенната неделя, от която черпя вдъхновение. И всичко замря. Загърна се в черната плетка на здрача. А аз... просто потърсих себе си в стаите на самотна изреченост... И намерих сплотеност... 2.11.2025 г., 17:11