Есенна нощ 🍂🍁🍂

Градът тихо се облича в сивата пелерина на безвремието. Късноноемврийските есенни листа все още горяха в короните на дърветата и ги изгаряха със своята мистична тайнствена позлата. По улиците нямаше жива душа. Графитеният асфалт мълчеше все тъй мокър и погребан в своя ковчег от кал. По него се валяха листите на времето, нападали от своята тъга и униние. И нощта протягаше ведните си бедра за нов смисъл. По нея не бяха нарисувани звезди, а бе тъмна като бездна, без нито един завой или облак, който да увенчае облика ѝ. И се сблъсквах с прастарите шепоти и изкушения, и ги откривах по тетрадки, дневници и многогодишни изложения в архивите си. Чудех се какво ли щеше да стане с творчеството ми един ден? Дали щеше да се съживи или да умре тихо и непрестанно...? 29.11.2025 г., 23:21