Есенна жена 🍂👩‍🦰

Есента бе златна и топла. По алеята като късчета самородно злато блестяха нападалите есенни листа. Пътеката се виеше като змия и се вливаше като в устие в края на парка. Аз вървях и се любувах на горящите храсти. По тях бяха изгрели като оранжеви кехлибари техните плодове. И валеше... дъжд от слънце, есенни листа... А небето бе все тъй синьо като ясните очи на дете. Вървях и мечтаех, а душата ми бе в покой. Най-накрая. След всичките бури и премеждия. След всичкия метеж от неизвестности. След всичкия душевен катаклизъм. И бях. Този път по-истинска, вечна и млада. Отново преоткрита - Жена!!! 3.11.2025 г., 15:12