Самовилата

Тя всяка вечер като самовила кръжеше около Джамията и всички демони и прилепи ѝ бяха дружки. Като призрак, като дух, който го преследваше. Край чешмата, край турския часовник и край ателието му. Тя витаеше с неведомото си присъствие и той я чувстваше даже и през деня. Тя оставяше своя отпечатък по всяка дървесна кора, по старите каменни стени на Джамията, по почвата, по въздуха, по водата. По всичко личеше, че е била тук. И не е напускала изобщо. Тя нямаше да го напусне въобще. И той нямаше да се отърве от нея, докато не си изплати греховете. А дори и след това... 20.08.2023, 2:10, 15:12

Житейски опит

Без съмнение, мъжете, които привличам на 36 години, изобщо не приличат по нищо на тези, които привличах на 20. Те (сегашните) са влюбчиви и сериозни в намеренията си. А и аз знам как да ги обвържа. Знам как да ги влюбя в себе си. Онези, отдавнашните, вече не съществуват в моя живот. Никога не бих се влюбила отново в подляр, грубиян, безчестник и идиот. Такива с багер да ги ринеш. Но най-интересното е, че някогашните нечестивци се сдобиха с чест и станаха искрени и постоянни с Жените. Нещо, което аз можех като бях на 20. От друга страна, аз донякъде станах несериозна. Особено когато имам сериозна връзка. Не, не си мислете, че изневерявам - изобщо даже. Но винаги има мъже, които флиртуват с мен. И ми предлагат щастливо бъдеще. Но не, аз не мога да зарежда половинката си. Всеки може да ми предлага добър дом, деца и бъдеще с любов, но само формите са различни. Любовта е една и съща. И тя не трябва да се предава. Имаш ли нещо Истинско, останѝ с него докрай. Не тръгвай по неясни пътечки. Няма да те отведат никъде. Не можеш да градиш щастие върху чуждо нещастие. Запомнѝ това добре. И оставай верен на Любовта, не на формата. Форми ще има много. Както и мъже. Ще има нови и нови красиви мъже. Но ти не можеш да се залюбваш с всеки... 17.08.2023, 23:46

Русалката и демонът

Рижаво-червените ѝ дълги гъсти буйни коси така се вееха на вятъра, че наподобяваха огнено слънце в дълбоката тъмна нощ. Снагата ѝ бе обърната към бурното морето, докато гърбът ѝ сочеше тучната гора. Нямаше луна в небето. Бе новолуние и тя се взираше в единствената ярка звезда на небосклона - Вечерницата. Какво ли ѝ предричаше богинята Венера? Русалката очакваше следващата си голяма любов. Тя бе имала няколко победоносни романса с корабни мародери, които пореха моретата, за да грабят и безчинстват плячка и красиви жени. Мародерите никога не печелеха от русалките. Защото русалките бяха съдбоносни създания, чрез които мародерите изплащаха безчинствата си. И щяха да я помнят винаги - нея, която потопи кораба им и те едва успяха да си спасят нечистите тела на прогнили лодки. И да се доберат до брега. Сега тя се взираше в звездата. Красивите ѝ лилави очи отразяваха осмолъчата им светлина, която потъваше в зениците им. Красивите ѝ дълги ръце бяха събрани над свитата ѝ прелетна опашка от блестящи люспи и вградени скъпоценни камъни. Такова прелестно създание рядко се срещаше. И бе истинско престъпление да го изпуснеш. Изведнъж тя усети полъх по кожата си. Полъхът премина по гърба ѝ, после по раменете ѝ. После се плъзна между гърдите ѝ. - Кой си ти? - попита тя. И не получи отговор. След малко някакви черни прилепови крила прелетяха около нея. Тя пак усети допир. Настойчив. После твърд, стремителен допир. Усещаше как някой я люби. - Кой си ти? - попита отново тя. - Аз съм Велзевул, демон на нощта. - представи се той. - Искам да те любя. - Аз съм Ариадна. Вие, демоните, можете ли да обичате? - Можем, само че нашата любов е егоистична. - Така ли, какво имаш предвид? - Обсебваща малко. Това означава, че ти ще си само моя, но аз ще мога да бъда, с която си поискам. - Не съм съгласна. Няма да е така. А ако искаш да е така, не е трябвало изобщо да се доближаваш до мен. Аз търся истинска любов. Демонът се материализира изцяло пред нея, за да ѝ се покаже. Не беше красив. Беше тъмен, крилат, късорогат, имаше правоъгълно лице и спираловидни очи. - Виж, ти знаеш, че аз съм красива. Щом очакваш от мен обич, трябва да можеш и да ми я оправдаеш. В противен случай, ще унищожа и теб. - Можеш ли? - Невъзможно е само това, което все още не съм си пожелала. Ако искаш да ме любиш, ще ме чакаш всяка вечер при скалата. Но пропуснеш ли и една вечер, няма да си в това измерение. Той се съгласи с нея. Всяка вечер щеше да идва при скалата за няколко часа, за да се наслади на вълшебното ѝ тяло, а през другото време щеше да върши своите демонски дела, да твори зло там, където е необходимо, и да възпира хората от по-голямо зло. 17.08.2023, 18:00 ч. Б

Рибарска кука

Той не я любеше - той я нижеше. Като на рибарска кука - изпълняваше мечтите си с нея. Или не - изпълняваше долните си желания. С всяко проникване тя се навлажняваше все повече и го обикваше, и го жадуваше по-силно. А той я мародереше. Тя бе поредната русалка, която бе уловил. И я сквернеше по собствено усмотрение. Нали такива бяха мародерите - можеха да имат всичко, което си пожелаят. Можеха да докопат всичко, което позволяваше силата им. И лъстта им. Защото жените лесно се влюбваха и те знаеха това много добре. Само едно легло и вече бяха готови и вечно влюбени в тях. Такъв бе случаят и с тази русалка, която той измародери. И наистина си вярваше, че може да има всяка жена. Както тази. Която му върза. От първия път. Така че лесно можеше да се насочи и към друга. Както и направи. Позволи си да предаде Любовта им, поглеждайки към друга. Но щеше да си плати за това. 5.08.2023, 2:27; 07.08.2023 г., 23:35 Б.

Вечерно хапливо за патриархата

Още от най-дълбока древност мъжкото двукрако си е повярвало, че с нещо (и на мен ми е непонятно точно с какво) превъзхожда Жената, та тя е трябвало не само да полага неимоверни усилия за неговата любов и уважение, та даже е трябвало да търпи и мачкателство, унижения, побоища, обиди и куп други способи за оронване на Личността ѝ. Днешното общество, а и не само, показва, че мъжът не само не стои над Жената, ами трябва и светлинни години да драпа, за да достигне Нейната Светлина и Величие. 06.08.2023 г., 00:00

Тайнствена среща

Тя се стресна и го погледна през рамо, когато го видя. В лоното ѝ бяха записани всички пъти, в които бе прониквал в него. Всички пъти, в които я бе низал като кинжал. Всичко това запрепуска в съзнанието ѝ, в тъмния ѝ поглед, в дългата ѝ коса. Той щеше да плаща скъпо, за да ги има отново. И да я люби страстно и жадно. Особено след като я предаде с мародерствата си същност. Той я видя и настръхна. Сякаш виждаше вещица или русалка. Но такива бяха извисените жени. Тайнствени и мистични. Имаше нещо неразгадано в тях. Нещо магично, загадъчно и плашещо. А плитките мъже много се бояха от женската дълбочина. Затова искаха да я изплитчивят, за да им е лесно. Защото не можеха да плуват. Те щяха да се удавят... 07.08.2023 г., 22:06, на Б.