Русалката и демонът

Рижаво-червените ѝ дълги гъсти буйни коси така се вееха на вятъра, че наподобяваха огнено слънце в дълбоката тъмна нощ. Снагата ѝ бе обърната към бурното морето, докато гърбът ѝ сочеше тучната гора. Нямаше луна в небето. Бе новолуние и тя се взираше в единствената ярка звезда на небосклона - Вечерницата. Какво ли ѝ предричаше богинята Венера? Русалката очакваше следващата си голяма любов. Тя бе имала няколко победоносни романса с корабни мародери, които пореха моретата, за да грабят и безчинстват плячка и красиви жени. Мародерите никога не печелеха от русалките. Защото русалките бяха съдбоносни създания, чрез които мародерите изплащаха безчинствата си. И щяха да я помнят винаги - нея, която потопи кораба им и те едва успяха да си спасят нечистите тела на прогнили лодки. И да се доберат до брега. Сега тя се взираше в звездата. Красивите ѝ лилави очи отразяваха осмолъчата им светлина, която потъваше в зениците им. Красивите ѝ дълги ръце бяха събрани над свитата ѝ прелетна опашка от блестящи люспи и вградени скъпоценни камъни. Такова прелестно създание рядко се срещаше. И бе истинско престъпление да го изпуснеш. Изведнъж тя усети полъх по кожата си. Полъхът премина по гърба ѝ, после по раменете ѝ. После се плъзна между гърдите ѝ. - Кой си ти? - попита тя. И не получи отговор. След малко някакви черни прилепови крила прелетяха около нея. Тя пак усети допир. Настойчив. После твърд, стремителен допир. Усещаше как някой я люби. - Кой си ти? - попита отново тя. - Аз съм Велзевул, демон на нощта. - представи се той. - Искам да те любя. - Аз съм Ариадна. Вие, демоните, можете ли да обичате? - Можем, само че нашата любов е егоистична. - Така ли, какво имаш предвид? - Обсебваща малко. Това означава, че ти ще си само моя, но аз ще мога да бъда, с която си поискам. - Не съм съгласна. Няма да е така. А ако искаш да е така, не е трябвало изобщо да се доближаваш до мен. Аз търся истинска любов. Демонът се материализира изцяло пред нея, за да ѝ се покаже. Не беше красив. Беше тъмен, крилат, късорогат, имаше правоъгълно лице и спираловидни очи. - Виж, ти знаеш, че аз съм красива. Щом очакваш от мен обич, трябва да можеш и да ми я оправдаеш. В противен случай, ще унищожа и теб. - Можеш ли? - Невъзможно е само това, което все още не съм си пожелала. Ако искаш да ме любиш, ще ме чакаш всяка вечер при скалата. Но пропуснеш ли и една вечер, няма да си в това измерение. Той се съгласи с нея. Всяка вечер щеше да идва при скалата за няколко часа, за да се наслади на вълшебното ѝ тяло, а през другото време щеше да върши своите демонски дела, да твори зло там, където е необходимо, и да възпира хората от по-голямо зло. 17.08.2023, 18:00 ч. Б