Мечта за теб... 🌿🕊🌿

На Данаил 🤍💚🤍 Не излизаш от сърцето ми... Явно мястото ти е там. Но те няма. Пак отсъстваш и си отново в мислите ми. Помня те на площад Оборище, седнал с гръб, виждах сивата ти глава, сивия ти анцуг и се влюбвах в теб отново и отново. И сега, когато не те виждам, кварталът оглъхва без теб. Ти мина и остави следа. Тиха следа, неведома следа завинаги в душата ми. И те моля да бъдеш птица. Птица, която да кацне на рамото ми и да ми остави вест. Вест за сбъдване, за вечност, за дълголетие и любов. И сбъднатост, нашата сбъднатост, когато да сме близки... 29.04.2026 г., 12:34

Време 🌿🕰🌿

Няма нищо по-страховито от времето. Рисува те с измислена безметежност. А те помита в незнайни пространства, в които се губиш... или преоткриваш себе си. Шуми ти в ушите и завърта несънувани вихрушки, тайнствени вихри, които не могат да се опишат дори с думи. И звънят и напомнят за нещо неизбежно. Нещо, което трябва да се случи. Начертана ли е съдбата или тя се чертае всеки миг? Всеки ден и час, всяко петолиние? Не зная, но зная, че облаците също рисуват своите завъртулки по апрлиското небе. И кварталът онемява. И аз преоткривам улиците му. Всяка улица е шепот, тайнство, ново откритие. И нов маршрут, по който да мина. Можех да измина хиляди. И пак да се върна у дома. Тогава какъв е смисълът да излизаш от къщи, щом пак ще се прибереш? И какъв е смисълът да се прибираш, щом пак ще ти се доизлиза? Не знам. Може би няма такъв. Може би колкото и пъти да излизах от къщи, пак щях да искам да се прибера, както и колкото и пъти да се приберях, толкова пъти щях да искам и да изляза. Къде ни отвеждаше времето? В несънуваните дебрите на нови пространства или в тихия уют на нашите пазви, от които извираше покоят на вечността. Не знаех. Може би стрелките на часовника щяха да ми посочат бездната на необятното... 18.04.2026 г., 20:43

Призрачен април 👻🔥

На Данаил Градът бавно умираше под клонестите лапи на нощта. От небето бавно се спускаше като траур черната завеса на залеза, който покриваше като плащ къщите. Тук-там проблясваха като свещи малките сияйни блясъци на прозорците, а комините бавно издишваха пушека си като лули. Той сновеше наоколо. Витаеше като призрак в призрачната ѝ стая. Или не. Тя бе призракът днес. Толкова много бе наранявана, че бе забравила коя е. И се гмуркаше в черните воали на залеза. С тънка бродерия от пурпур. Със златист кант от слънце. И нежни цветя от лилаво-син сапфир... 16.04.2026 г., 20:20

Августовски сбор 🌿💙🌿

На Данаил ❤️‍🔥🔥❤️‍🔥 Те се бяха събрали през август в дома на един от квартала. И пиеха. Кой бира, кой водка. И имаше някаква мистика в този транс. Тя се чудеше да шуми ли, или да запази мълчание. Да го примами с присъствието си. Безприсъствено, магично. От допири. От нашепвания. От лудост. От тайнствени докосвания. От наранена вечност. От даден обет на гръмката маса. "Ще те обичам до гроб" - "Само до гроб ли?" Или много след това? Тепърва щяхме да установим. Телевизорът гърмеше, приятелите му шумяха, а той стоеше стоически до нея и прегърбен наблюдаваше телевизора. Тя стоеше до него и го поглеждаше без да крие. Усещаше ли той присъствието ѝ? Гмуркаше ли се в обятията ѝ? Много по-добре беше да мълчиш, когато обичаш някого, вместо да биеш тъпан, нали? Кой ли ще ти повярва? А и мнозина ще ти се подиграват. Не е необходимо да си шумен, за да те забележат. За всичко останало се иска тишина... 15.04.2026 г., 21:38

Априлски ъгъл 🩶🔥🩶

На Данаил 🧡🧡🧡 Зад ъгъла надничаш ти И всичките среднощни светлосенки И прилепът закиска се и скри Незнайно някъде в потайни дремки. И чувам как звъни шумът Отново пролет е и сиво, и студено Къде в таз вечер през април ми е умът, Облечен във доспехи от зелено. И беше ти за кратък миг Отново във квартала тъй познат, известен И чай горещ дланта ти тайнствено обви, Ликът ти - пак омаен, благ и свестен. И някак неусетно ти си заминà И празна бе след тебе пролетната вечер От небето спусна се една тъга И тихо във дома ми се съблече. И легна на съседното легло. "Май тя ще ми е спътницата вече". В душата ми едно износено седло Препусна в неизвестността далече... 14.04.2026 г., 20:57

Коя съм аз?

Коя съм аз? Отново ти ме питаш И чудя се какво ли да ти поднеса: Кралица ли, принцеса или просто скитница, Намерена случайно във нощта. Дали да кажа, че съм поетеса, Художник благ с милиони цветове На своя двор - изискана дукеса, Ветровете пролетни са мои синове. Дали случайно аз не съм русалка С опашката от бляскав диамант И сгушвам се във шепата ти малка, Кога откриеш ме в морето Андамант. Коя съм? Ти познаваш ли ме или Тепърва същността ми ще я преоткриеш. Но, моля те, преди да си научил мойто име, Недей снагата ми със грях да я обвиваш... 13.04, 23:02; 14.04.2026 г., 22:54

Голота 🩶🩶🩶

На Данаил 🩶 Това в очите ти любов ли е, щом видиш мене гола, И в цялата ми уязвимост И снага като топола Аз мога ли да се отдавам Без да бъда наранена Ще проникваш ли на пръсти В мойто лоно изранено От всичките пречупени любови От цялата ми унизена гордост От премеждия-окови, Които ме белязваха със ловкост; Ще бъдеш ли омаен рицар Или ще бъдеш безпощаден крясък И после цялата магия Ще удариш в кървав трясък. Ти кажи: ще бъдеш ли доверие Или отново безпощадна екзекуция Да знам, да си събличам ли одеждите Или да си отида скъпоструваща... 11.04.2026 г., 14:23 - беше на магазина, появих се на терасата и ми махна