Време 🌿🕰🌿

Няма нищо по-страховито от времето. Рисува те с измислена безметежност. А те помита в незнайни пространства, в които се губиш... или преоткриваш себе си. Шуми ти в ушите и завърта несънувани вихрушки, тайнствени вихри, които не могат да се опишат дори с думи. И звънят и напомнят за нещо неизбежно. Нещо, което трябва да се случи. Начертана ли е съдбата или тя се чертае всеки миг? Всеки ден и час, всяко петолиние? Не зная, но зная, че облаците също рисуват своите завъртулки по апрлиското небе. И кварталът онемява. И аз преоткривам улиците му. Всяка улица е шепот, тайнство, ново откритие. И нов маршрут, по който да мина. Можех да измина хиляди. И пак да се върна у дома. Тогава какъв е смисълът да излизаш от къщи, щом пак ще се прибереш? И какъв е смисълът да се прибираш, щом пак ще ти се доизлиза? Не знам. Може би няма такъв. Може би колкото и пъти да излизах от къщи, пак щях да искам да се прибера, както и колкото и пъти да се приберях, толкова пъти щях да искам и да изляза. Къде ни отвеждаше времето? В несънуваните дебрите на нови пространства или в тихия уют на нашите пазви, от които извираше покоят на вечността. Не знаех. Може би стрелките на часовника щяха да ми посочат бездната на необятното... 18.04.2026 г., 20:43