Призрачен април 👻🔥

На Данаил Градът бавно умираше под клонестите лапи на нощта. От небето бавно се спускаше като траур черната завеса на залеза, който покриваше като плащ къщите. Тук-там проблясваха като свещи малките сияйни блясъци на прозорците, а комините бавно издишваха пушека си като лули. Той сновеше наоколо. Витаеше като призрак в призрачната ѝ стая. Или не. Тя бе призракът днес. Толкова много бе наранявана, че бе забравила коя е. И се гмуркаше в черните воали на залеза. С тънка бродерия от пурпур. Със златист кант от слънце. И нежни цветя от лилаво-син сапфир... 16.04.2026 г., 20:20