Августовски сбор 🌿💙🌿

На Данаил ❤️‍🔥🔥❤️‍🔥 Те се бяха събрали през август в дома на един от квартала. И пиеха. Кой бира, кой водка. И имаше някаква мистика в този транс. Тя се чудеше да шуми ли, или да запази мълчание. Да го примами с присъствието си. Безприсъствено, магично. От допири. От нашепвания. От лудост. От тайнствени докосвания. От наранена вечност. От даден обет на гръмката маса. "Ще те обичам до гроб" - "Само до гроб ли?" Или много след това? Тепърва щяхме да установим. Телевизорът гърмеше, приятелите му шумяха, а той стоеше стоически до нея и прегърбен наблюдаваше телевизора. Тя стоеше до него и го поглеждаше без да крие. Усещаше ли той присъствието ѝ? Гмуркаше ли се в обятията ѝ? Много по-добре беше да мълчиш, когато обичаш някого, вместо да биеш тъпан, нали? Кой ли ще ти повярва? А и мнозина ще ти се подиграват. Не е необходимо да си шумен, за да те забележат. За всичко останало се иска тишина... 15.04.2026 г., 21:38