Юли

Юли е най-прекрасният месец. Разгарът на лятото, средата на годината, изпълнен е с жега, със страст, с емоции, с океан от чувства и прилив на енергия, с море, синьо като безбрежна шир, като свобода, с вълни, бели като спомени, като мисли, като добри стихии... С небе, безкрайно като вечност, в което можеш да плуваш, докато гледаш нос Емона от Несебър и се гмуркаш в безвремието... С летящи птици, които порят синия въздух със стремленията си... С бели облаци, в които потъваш в страната на чудесата, мечтаейки из тях... С корабчета, които кръстосват морската шир с наперените си мачти... С рибари, опъващи мрежите си в очакване на улов на златната рибка... С оживените улички на Несебър, изпъстрени с хора от всякакви националности... 6.10.2017 г., 19:50

Няколко малки историйки...

Манипулативните автори Огромното население по Земята предполага и многобройните гледни точки и възгледи, които имат хората за живота, за света, за съвремието. Всяка гледна точка произхожда от личната, субективна преценка на индивида, която той проектира като отражение към околния свят. Световните библиотеки и книжарници са изпълнени с книги на автори, чиито читатели стават неволно манипулирани от публикуваната от тях представа. Всяка една наука, която не е точна, е субективна. Като изключим математиката, физиката и химията, всички други науки са уязвими и податливи на промени и манипулации, тъй като не съществува веществен или нагледен аргумент, чрез които те да бъдат доказани, освен словесния. И виждаме, че словесният аргумент е широко застъпен в обществения свят, тък като най-важното средство за комуникация си остава словото. И така всяка личност, имаща талант в писането и себеизразяването, публикува свои трудове, които стават част от пазара на гледни точки, на мнения и становища. Когато си купуваме книга, ние търсим да открием себе си в първоначално заглавието и впоследствие в съдържанието й. Сиреч, да намерим нещо за себе си, нещо, което би допринесло за развитието, за личността ни. Четейки книгата, ние присвояваме авторовото мнение за даденост, за достоверност, за обективизъм. Но забравяме, че всяко мнение е самостойно, индивидуално и уникално и не би следвало да се обвързваме с него до степен, манипулираща съзнанията ни. Не всяка книга е достойна за уважение. Има книги-житейски наръчници, които са подвеждащи, дори пагубни за този, който им се доверява сляпо, а „мъдростта”, поместена в тях, е по-скоро убийство на мечтите на читателя. Често разпространена е пословицата „Книгата има очи”. Но дали наистина ние бихме открили собственото си Аз в тези очи, дали тези очи биха довели до нашето проглеждане или слепота, зависи от това, до каква степен самата книга би имала сила, смисъл и приложение в нашите жития. Разбира се, има много жанрове книги. Всеки жанр има своя тематика, посвещение и морални домогвания. Затова, когато търсим книга, навярно почти винаги обръщаме внимание първо на жанра и после на тематиката, освен в случаите, в които дадената книга просто не ни грабне и не завладее нашето съзнание с интересните неща, които сме открили в нея. Всеки човек се асоциира с това, което му е интересно и обратното – интерсено му е това, с което се асоциира. Разбира се, отговор на това може да се открие в същността на нещата. Няма как да откриваш себе си в нещо, което е болезнено, неприятно и дразнещо за теб самия. Разбира се, дразнимостта е аспект на нашето Его, което ни подсказва, че нещо не е наред. Има три начина да подходим, ако дадено обстоятелство или човек предизвикват нашата дразнимост. Или да го променим, или да го приемем или да продължим напред. Всякаква друга реакция би била безумие. В този смисъл, няма как да променим написаното не от нас. Единственото, което ни остава, е да го приемем. Но, за да се изградим като личности, е необходимо не само да попиваме напосоки всичко прочетено. По тази сила, книгата дава напътствие, насока, които от нас зависи, дали ще приемем, тръгнем по тях или чрез които просто ще определим руслото на мисълта си. Разбира се, да наричаме книгите и техните автори манипулативни, е твърде крайно становище. Всеки зрял индивид сам определя посоката на своята мисъл, както и нещата, на които тя да бъде податлива. Да бъде зависим от чужда авторова гледна точка е твърде незряло и характерно за индивид, който не умее да съставя свое собствено мнение, а сляпо се ръководи по чуждото. Ако книгата да има ползотворно въздействие върху нас, то това е, единствено когато от нея бъде извлечено градивното, полезното и приложимото, в съвместимост с нашите възгледи, етап на развитие и същност. 10.03.2017, 19-22 ч. Мъжкото Его Често съм си задавала въпроса, защо някои мъже се отнсят зле с една жена. Причините за това могат да са много, но когато говорим за непознат мъж, който среща непозната жена в компания и започва безпричинно да се отнася неуважително, грубо и непочтително с нея, причините за това могат да произхождат единствено от самия него. Самата му омраза, натрупана към жените, може да е налице вследствие на самия му неуспех с тях. На всички ни е известна баснята за лисицата и „киселото” грозде, както тя го назовава, поради невъзможността й да го достигне. Човешката душа обаче е малко по-различна от гроздето, тъй като една жена може да бъде не просто кисела. Тя може да бъде разрушителна и унищожителна за мъж, който я обича силно, а тя не отговаря на чувствата му, не открива себе си в него, а търси нещо по-задоволително за нейните представи и очаквания. Разбира се, ако отсрещната страна, в лицето на мъжа, реагира първично и първосигнално на нейния отказ и невъзможност за отговор на чувствата му, това би било ако силно и болезнено е било засегнато неговото Его. Неговата невъзможност да приеме, че никое същество не ни принадлежи н че никой не може да бъде заставен да ни обича и да бъде постоянен с нас. Натрупаната болка в индивида се изразява чрез Егото, което има разрушителна и унищожителна функция. То се вкопчва в дадено събитие, обстоятелство или човек, натрупва болка, злоба, отмъстителност, чрез които унищожава индивида, своя господар. Така негативните прояви на Егото се проектират и върху обекта на чувствата на индивида и той става жертва на безпричинна омраза и неоснователни нападки. 10.03.17, 23 ч. Равновесието в любовта В любовта, за съжаление, винаги единият обича другия повече. В някои случаи това е толкова болезнено, че обичащата страна се чувства изцедена, изпразнена откъм енергия и омаломощена. Може да дойде момент, в който тя да зададе въпроса на половинката си: „Ти обичаш ли ме?” и да получи незадоволителен отговор. „Но ти защо не ме обичаш, след като аз влагам цялата енергия в нашата връзка?” – би могъл да бъде следващият въпрос, на който отговорът не е дори изключено да бъде: „Но аз не съм искал/-а твоята любов, ти сам/-а си решил/-а да ми я дадеш”. Да, това със сигурност е така, но не е лъжа, че, желана или не, отдаващият любов е този, който е наранен, вслествие на такива обстоятелства, а тези думи са унищожителни за него. Независимо дали някой иска или не нашата любов, ние сами я отдаваме, защото просто я чувстваме, не защото е желана или не. В този смисъл любовта не е търговско понятие. Не е количество, което да може да се претегли на везна, да се калкулира и изчисли крайната стойност на получаване, за да се уеднакви до ниво продавач-купувач. Междуличностните отношения са най-сложната човешка същност, последствията на които почти винаги са кармични (доколкото яснота можем да имаме ние, земните, по този въпрос). 10.03.2017, 23:15 За обществото, ролята на жената и мъжа, семейството За съжаление, в днешно време ролята на жената тотално е размила своята същност и предназначение. Още откак свят светува е ясно, че ролята на жената е да създава и отглежда поколение, а ролата на мъжа – да изкарва прехраната за неговото благоденствие. За съжаление обаче, някои тайни общества, като Илюминатите, са открили, че жената не им е полезна, понеже от нея няма как да бъдат вземани данъци, ако не работи и не служи на обществото, ето защо са въвели т.нар. „еманципация”, или „приравняване” на жената с мъжа. Навярно е глупаво да сравняваме по стойност ролята на жената и мъжа, по същия смисъл, по който би било смешно да спорим, кое е по-важно: водата или огъня, земята или въздуха. Навярно всеки ограмотен индивид сам би се съгласил с моето становище, че всяка стихия, същност или елемент, които зримо или незримо съществуват, имат своето предназначение и нито едно от тях не би имало своите свойства без наличието на другите парчета, които изграждат безкрайния вселенски пъзел. Но да се върнем към темата. За огромна жалост, днес жената е нагърбена не само със своята истинска роля – зачеването, износването, раждането и отглеждането на поколението, но тя е притискана да изпълнява и обществена и корпоративна функция. Да заема работни, социални постове, да изкарва прехраната си дори сама, като истинската й роля всъщност постепенно се размива, разводнява и губи своя смисъл. Така много жени остават бездетни в каузата на служене на демонската организация, манипулираща света. 10.03.2017г., 23:28 За обидата и унижението и за изкуството да бъдем силни Бях попаднала на твърдение, гласящо: „Никой не може да ни унизи или уязви, ако ние самите не позволим”. На пръв поглед, сблъсъкът с думата „позволим” може да се тълкува като „даваме разрешение”. Фактически да дадем разрешение на някой да подбива авторитета ни намира израз в нашата липса на себеуважение, себелюбов и себеприемане. Да бъдем обидени, когато някой отправя обида към нас, означава ние да сме съгласни с тази обида, да сме на мнение, че тази частица от наса, станала жертва ана нападки, в действителност е несъвършена, недобра и заслужаваща хули и унижения. Да не позволяваме на някого да се държи неуважително с нас означава преди всичко да обичаме и уважаваме достатъчно себе си, да стоим и тежим твърдо на позицията си, която да устояваме спокойно, достойно, смело и непоколебимо. Реквизити на Егото Цигари, алкохол, наркотици – у самия индивид не съществува усещането за вътрешен мир, устойчивост, равновесие, ето защо той търси външни начини да постигне вътрешен баланс, който обаче е неустойчив, именно защото е подвластен на външни фактори. Конфронтация – Егото се конфронтира с този, чието мнение не иска да приеме, поради страх от избледняване, изличаване; Манипулация - Егото засилва своята същност, служейки си с манипулативни методи като упражняване на страх у другите, тяхното подчинение, държене в неведение (поради неговата липса на съвест, когато се отнася до накърняване нечии чувства, интереси, любов), лъжа, увъртане, скриване на истината, властно и авторитарно отношение и пр. Превъзходство – Егото на индивида счита, че превъзхожда другите по редица показатели като красота, добродетелност, умения, таланти, яркост и натрапчивост на присъствието, като отказва да приеме, че всеки индивид има своята стойност и предназначение на Земята. Омраза – индивидът мрази себе си чрез своето Его, поради някакво неудовлетворение от собствената си същност или обстоятелства, разклатили нейната устойчивост, като омразата отслабва енергията му, ето защо той се опитва да прехвърли омразата си върху друг, придавайки му същността на жертва, на изкупление за собствената си необич; Съревноваване / състезаване – Егото се стреми към достигане равнището на друг индивид, към себедоказване чрез сравнение със същността му, докато обратното, индивид, уповаващ се на своя Дух, се развива и усъвършенства, разкрива най-доброто от себе си, изграждайки се като личност. Да имаш самочувствие, че си красив – това означава да го внедриш, да го смениш, да го натрапиш така, че другите да повярват в истинността на убеждението ти, да се уеднаквят с него, да го признаят Да завиждаш на някого, да се чувстваш гадно от присъствието на някого или от това, че той ти изневерява с друг – това означава да признаваш, че този някой е повече от теб. Бъди над нещата. Никой не е повече от тебе – ако го възприемаш, че е повече от теб, това изхожда от личната ти неувереност и липса на себеуважение. Никой не е толкова силен, колкото си мислиш. Всяко обстоятелство е дотолкова съществено, доколкото възприятеията ти за него позволяват. Придавайки значимост дори на несъществени факти и обстоятелства, ти загубваш нещо много по-значимо – вътрешния си мир и равновесие. Възприятията ти са плод на убеждения, не на вернота. 14.03.2017, 2:30 Убежденията ти са плод на възприятия, не на вернота. Не изисква големи усилия да постигнеш вътрешен мир. Просто трябва да овладееш пристрастието си и да заглушиш гласа на Егото си. 14.03.2017 г., 2:33 Всеки ще бъде овъзмезден. 14.03.2017 г., 3:42 Защо тази ситуация предизвиква гняв у теб? – обезвреди я, разоръжи я, неутрализирай я. Овладей гнева си, състоянието си. 14.03.2017 г., 4:09 Stay high enough and be unreachable 14.03.2017 г., 7:04 Never lose the torrent of life – 14.03., 7:21 Няма невъзможна любов. Има едностранна любов. 21.03.17, 23:23 Общуването е цяло едно изкуство. Изкуство да изразяваш помислите си, чувствата, емоциите си, състоянията си с богат речник и така, че да бъдеш разбран, така, че да създадеш емпатия между себе си и събеседника, така, че да го изслушаш, разбереш, да се уеднаквиш със състоянието, в което е. Да бъдеш него за кратък период, за един разговор време... Слабият манипулира чрез слабостта на другите; силният управлява с любов, посочва грешките и тласка персонала към напредък. 16.03.2017, 17:30 Тя не е кофа – тя е казан (в който всички си изхвърлят боклука) тя е бака за изпражнения - Марияна За екологията Не крия раздразнението си, когато аргументирам становището си, че всеки индивид е длъжен да има екологично съзнание, да събира отпадъците си разделно и да участва в благотворителни каузи на основа рециклиране на отпадни материали като пластмасата например. Когато се срещна с нападката: „Ти нищо не можеш да направиш”, открито осезаемо изразявам достойния си аргумент, че ако всеки правеше необхдимото за опазване чистотата на околната среда, световното екологично състояние щеше да е на съвсем различно равнище и обратно – ако всеки разсъждаваше, че „Ти нищо не можеш да направиш по въпроса”, изчезването на редица растителни и животински видове щеше да се ускори с поголовна скорост, парниковият ефект щеше да се задълбочи, озоновият слой щеше да се изтъни още повече и в резултат на това глобалното затопляне щеше да се задълбочи все по-бързо, вследствие на което щеше да предизвика топенето на полярните ледове, довеждащо до покачване нивото на световния океан, намаляване процента на сушевата площ. Екологичното съзнание на държавата и индивида следва да работи в следните направления: 1. установяване на екологична политика чрез законов устав и Конституция на държавата; 2. редуциране използването на токсични материали като пластмаса, батерии, химически вещества и съединения и търсенето на техните екологични заместители – стъкло, хартия, картон, дърво; 3. редуциране търговския асортимент от ненужни и недостатъчно полезни артикули като някои видове напитки (Кока-кола и другите артикули на компанията; сокове); 4. забрана за използването на пластмасови изделия за еднократна употреба (напр. пластмасови чашки, бъркалки за кафе, химикалки с несменяем пълнител); 5. стесняване асортимента от предлаганите разфасовки с разнообразен литраж (напр. забрана за производството на пластмасови бутилки за минерална вода от 500 мл или заместването им със стъклени такива); 6. намиране приложение на пластмасови опаковки (шишета, капачки) чрез изработването на предмети, служещи в дома и бита; 7. стриктен контрол над частния сектор за спазване и приложение на екологичната политика; 8. апел за спазване екологичната политика чрез медии (телевизия, интернет, социални мрежи, вестници, журнали, притурки в книги, отпечатване на апел върху опаковки от търговски артикули); провеждане на тематични мероприятия с призив към опазване околната среда като концерти, шоу-програми, артистични и театрални изяви; провеждане на тематични изложби в областта на изобразителното и приложното изкуство, фотографията под същия наслов. Опазването на околната среда е една от главните мисии в живота ни, понеже Земята не ни е дадена даром, а ние сме я взели назем от бъдещите поколения. И понеже познавам много хора, и понеже не се откривам в нито един от тях, поради пороците, котио те имат, реших, вместо да им подражавам, просто да бъда техен лидер. Посредствените хора (хората, които не блестят с неща като визия, добродетелност, таланти и прочие) имат най-голямо самочувствие, за да отвлекат тази представа за себе си и да я прехвърлят върху самомнението си, създаващо илюзията за стойността им. Талантливите, красиви и влиятелни хора, обратно, са перфекционисти и самочувствието им невинаги е дотам високо, понеже винаги виждат несъвършенство, върху което да работят, и това ги тласка към развитие и прогрес. 12.03.17, 15:02 За мъжете-коцкари Едва днес, 13.03.17, си дадох сметка защо мъжете-коцкари са всъщност коцкари. Те имат вътрешен комплекс за малоценност, понеже не се чувстват (достатъчно) мъжествени и преспиването с много жени им запълва този пропуск. Никоя, дори най-красивата жена, не би им била достатъчна, понеже те търсят не стойността, а количеството, бройката. Те се доказват на много места, по този начин укрепявайки мъжкото си Его, че са мъже: че са желани, харесвани, обичани... Някои хора, които срещаш на Земята, са по-специални от другите. Просто самият начин, по който се чувстваш или ги усещаш, е някак по-необикновен. Сякаш имате силна, дълбока духовна връзка. А с други не е така. Не усещаш нищо. Само някаква прагма, някаква земност, някакъв реализъм... – на Бого, 13.03.17, 20:28 Аз мисля, че цветът на Рая е лилав. Лилавото е носител на мистика, нежна драма, неопределеност. Лилавото има нежно ухание. Е чувствено. Е магично, е мистично, е тайнствено. Крие любовна интрига. Крие загадъчност, тайнство, свръхестественост, връзка с отвъдни светове. Има божествен заряд. Звучи леко и ефирно като мека, чувствена музика. Има привкус на интуиция, на нежност, на страст. На сексуалност... 13.03.2017 г., 21:10 Не е важно кой те обича, на първо място важно е да се обичаш ти сам. Задавала съм си въпроса, дали наистина вървим по определен път, или сами ковем съдбите си. Дали нещо наистина е „писано” да се случи или то просто се случва, без да е предначертано. Дали някой ще ни обича, или не... Любовта просто се случва или не се. За съжаление, любовта – споделената – е рядко явление. Може да ни се стори дори, че някои редки космически явления са по-честослучващи се от споделената любов. Когато обичаме някого, той не отвръща на чувствата ни. Когато някой ни обича, ние не отвръщаме на неговите. Или трети пример: някой ни обича, а ние него – не, докато в един миг обстоятелствата се преобръщат, ние го обикваме, а той ни разлюбва; и четвърти: обичаме някого, който не ни обича, в един миг осъзнаваме, отдръпваме се и в този миг той ни обиква; пети пример: обичаме някого, който не ни обича, отдръпваме се, но той не ни обиква; шести: някой ни обича, а ние него – не – той се отдръпва, но това не предизвиква нашата любов. Ето в шест варианта се опитах да поместя вариациите на любовта и нейния проявления, докато двустранната любов, едно на ръка, че се случва рядко, но и има само едно проявление. В този смисъл, може да се каже, че несподелената любов, която има цели 6 точки на проявление, се отнася към споделената в съотношение 6:1. Това е доста плашеща, дори тъжна констатация. Но уви – какво ли можем да направим, за да ни споходи споделена любов? Да медитираме всеки ден сред природата с мантрата: „Омммм”? ако това помагаше, навярно досега хиляди пъти да съм изпитвала това чувство. Но нейсе. Явно тези неща просто не зависеха от мен. Притеснението и страхът от самота са условности, които силно могат да манипулират състоянието и щастието ни. Те обаче със сигурност не биха ни помогнали, ето защо е ненужно да изпитваме тези болки и страхове. Ако просто се наслаждаваме на живота, навярно също няма да има гаранция, че ще открием споделена любов, но поне няма да се чувстваме зле. 12.03.2017 г., 10-12 ч., хотел Неон

Аспекти на Егото

Не се сърди на някого, ако не те обича. Може той просто да не открива себе си в теб. Често, когато обичаме някого, си задаваме въпроса, защо той не отговаря на чувствата ни. Когато някой страничен човек го попита от наше име, защо е така, отговорът, който получаваме, е: „Не ме привлича”, „Не е мой тип” или други подобни. Но като че ли истинският отговор лежи по-дълбоко. Навярно той не чувства енергията си сходна на нашата. Не се открива в нас. Не вижда себе си в нас. Няма потребност от нашето присъствие, понеже не се уеднаквява с нашата същност. Не иска да бъде чрез нас, понеже не чувства проявата си съвършена и цялостна, когато ние сме около него. Не приема нашите възгледи или не приема това, че ние не приемаме неговите. А привличането от химична гледна точка той просто не го чувства, няма потребност да се слее с нас, да се изравни с нас. Това би могло да бъде много болезнено... Ако го приемаме като такова. Ако Егото ни страда от неговата не-обич към нас. Когато обичаме някого, който не ни обича, страдаме. Бях чела книга, в която пишеше, че страданието не е част от нас. Страданието е аспект на нашето Его. Егото, което присвояваме в момента на раждането си тук, на Земята. Има много условности, които определят същността на нашето Его. Някои от тях са: 1. алчност – стремеж към материална сигурност / надмощие (мотив: оцеляване като вид, утвърждаване на плътското присъствие, вяра, че надмощието намира израз в количеството); 2. ревност, стремеж към притежание (на партньор, близък, приятел - с цел същностна сигурност, гаранция за отсъствие на самота, болка, страдание). Индивидът си придава цялостност, единствено когато разполага с чувството на вкопчване в човек и неговото обсебване; 3. похот / продължаване на гена – похотта е проекция на сексуалното Его в направление притежаване на възможно най-много партньори (често само еднократно), което съвкупление, по своята същност, на дълбоко ниво се проявява с цел възможно най-голямо разпространение на ДНК-материала – присъщо на мъжа); 4. злоба (оскърбление, стаяване на негативни чувства към човек, поради отсъствие на признание, поради онеправдаване, ощетяване, несправедливост, немилост, отричане, отхвърляне от страна на родители, близки, приятели, познати, любим/-а. Егото на накърнения индивид се стреми към възмездие: щом той така е постъпил с мен, и аз ще постъпя така с него); 5. завист (неудовлетворение от самия себе си, поради липса на вяра, която се изразява като завист към някого, който е постигнал нещо, поради невъзможност или по-точно невяра в собствената способност за себеутвърждаване, която се проектира като завист към другия. Завистта е израз на онеправдаване или на желание за справедливост, че не е честно другият да има това, което аз нямам и което не мога да постигна. Ето защо аз се стремя да уеднаквя другия със себе си – щом аз не съм постигнал неговото щастие, значи и той трябва да е нещастен като мен, за да сме равни и да има спарведливост); 6. омраза (злопаметност, чувство за накърняване, желание за възмездие. По този начин индивидът цели връщане към себе си, понеже той самият е изгубил себе си, изгубил е целостта на енергията си); 7. отмъстителност (липса на себеобичане – по този начин индивидът се стреми към възстановяване на същността, която е усетил като раздробена, поради онеправдаване или немилост и цели равновесие чрез мига на разплатата, когато разрушителят му ще се уеднакви с него); 8. обида – това е аспект, твърде сходен на отмъстителността. Понякога, когато индивидът е дълбоко наранен, той не иска да си признае, поради страх от унищожение на същността си, и по този начин се опитва да отвлече това внимание от себе си чрез обидите, които отправя към накърнилия го; 9. подигравателност – този аспект, подобно много други, изразява желание за надмощие, доминация от това, че индивидът дълбоко в себе си се чувства нищ, малък и безстойностен и чрез подигравките, които отправя към по-слабия, той се опитва да отвлече вниманието от недостатъците си, като ги припише на друг, или да изтъкне черти от същността си, които не са забелязвани. По този начин той присвоява вниманието към себе си, стремейки се да се изяви като велик и талантлив, като ярък, запомнящ се, присъствен; 10. мързел – аспект на Егото, при който то иска да запази статуквото, сегашното положение / състояние на индивида, да му попречи да се развива, а да запази застоя, в който се намира; 11. чревоугодие – желание за поглъщане, притежание, което може да се изрази в сигурността, че когато човек се е наял, е богат, цялостен, завършен; 12. раздразнителност / гняв – отхвърляне на нещо, поради чувство на загуба на същността, енергията. Когато в нас няма любов към това, което ни заобикаля (събития, хора, обстоятелства), ние изпитваме дразнимост, искаме да се откъснем от статуквото (изброените три в скобите), вместо да навлезем в него, да го направим част от себе си, да го уеднаквим със себе си, като така го обезвредим и балансираме, хармонизираме същността си с неговата; 13. арогантност / грубиянщина – Егото е разпокъсано и си придава цялост чрез отвличане на вниманието от чувството на слабост, което има; 14. безчувственост / дебелокожие – присъщо за индивиди, които са обичали и са били силно наранени, което е предизвикало страх от показване на чувства, за да не изгубят целостта си; 15. страх – от загуба на плътската или душевна същност, желание за сигурност, утеха, подкрепа, опора, страх от самота, от отхвърляне, от неразбиране, от отричане – страх от това, че ако тези обстоятелства са налични, индивидът ще бъде унищожен, изличен, понеже Егото му ще страда от собственото си страдание, че индивидуалността му ще бъде изличена, обезстойностена; 16. мегаломания / парадиране – чувство на самия индивид, че е нищ, поради липса на самочувствие, липса на осъзнаване на стойността, прикрито зад фасадата на материалното, което създава мнимия блясък на славата и величието, уважението и любовта на другите, които се явяват заместител на неговата не-любов към самия себе си; 17. надменност – утвърждаване на Егото, на присъствието – породено от липса на любов към себе си. Надменността е присъща за индивид, който се стреми към подчертаване, изява, затвърждаване, консолидация на цялостната си същност сред околните и обществото; 18. нарцисизъм – този аспект може да се разгледа в два подаспекта: 1. прекалено самолюбие, страх от откъсване от себе си и страх от околния свят, за който индивидът има наглсата, че е студен, враждебен, разрушителен за неговата същност, която се чувства цялостна, единствено когато е насочил енергията си навътре; 2. липса на каквато и да било любов към себе си и това да се прикрива зад фасадата на нарцисизма, за да бъде създадена илюзията, че индивидът се себеобича и себеуважава; 19. лицемерие – страх от показване на истинската същност, поради страх от неприемане, предателство; 20. страдание – 1. породено от несподелена любов – липса на себеобичане, липса на цялостност, поради раздялата с партьнор – любовта, която сме давали, е отивала изцяло при него и никак при нас. Когато загубим партньора, губим и обекта, към когото сме насочвали чувствата си, губим самото чувство любов, понеже сме го разпръсквали, вместо да го акумилираме в себе си и да го прилагаме равномерно, уравновесено, затова се чувстваме ощетени, ограбени, изпразнени и измъчени; имали сме очаквания без да сме отчитали риска от несполука или просто приемаме, че щом партньорът не ни обича, това означава, че ние нямаме стойност, отъждествяваме се с това чувство и започваме да вярваме, че не заслужаваме любов и щастие; 2. породено от загуба на близък – невъзможност и нежелание да се приеме, че духът на този човек е пожелал да продължи по друго измерение, поради усещането за завършване на земната си мисия; 21. скрупули – скрупулите са комплекс от състояния, чувства и убеждения, които работят в насока ограничение, поставяне на рамка на човек да се развива, да загърби старото си Аз и да се впусне в ново направление. Скрупулите са аспекти, чрез които Егото запазва своята цялост, своята същност непокътната, защото към това е насочена неговата енергия – застоя и неподвижността; 22. сексуалност – сексуалното Его е дразнение, породено от влечението към противоположния пол. Сексуалността понякога може да е завладяваща, обсебваща, можем да усетим как партньорът ни влиза под кожата, без всъщност той изобщо да го цели – просто ние така го чувсваме, понеже до такава степен сме се уеднаквили с привличането си към него, че той обладава физиката ни отвътре, управлява я, ръководи я, контролира и манипулира я. Така ставаме зависими на някакъв идеал, някакъв образ, който движи живота ни и ако не успеем да се освободим от това състояние, ние изгубваме себе си, уеднаквявайки се с Егото си; 23. стремеж към състоятелен партньор (за жената – с цел оцеляване, благоденствие на нея и поколението, осигуряване на максимално голям брой блага и привилегии, довеждащи до пълнота на физическото битуване); 24. сигурност – при жената, която търси сигурност в мъжа, в чието лице иска да открие отговорен и съвестен родител и настойник на потомството й, понеже при нея обстоятелствата опират до физическия фактор на ограническия брой яйцеклетки в организма й и ранната менопауза, след която възпроизводството става невъзможно. Ето защо тя се стреми да си гарантира сигурно зачатие и сигурен човек, който да й помага в отглеждане на поколението; 25. сравнение – Егото обича да се сравнява, защото, приложено в негативен аспект, сравнението поражда завист, злоба, омраза, а така то се затвърждава. Ако аспектът на сравнението е положителен, т.е. произхожда от духа, реакцията би била възхищение, подражание, стимул, желание за развитие, напредък, стремеж към усъвършенстване; 26. егоизъм, собственичество – Егото обича да притежава. Чрез притежанията, които има, индивидът си издейства изпъкване, открояване, натрапливо присъствие, чрез които затвърждава своята цялост и си приписва влиятелност, величие, мощ. Овладяване. ; 27. малоценност – усещане, което индивидът сам си придава, сравнявайки се с човек, който е успял, богат, красив и прочие. Индивидът не вярва в собствената си сила, не се обича, а желае да бъде потъпкван, смачкван, пренебрегван и онеправдаван, тъй като свиква с това си амплоа и не желае да се освободи от него. Овладяване. Живея в хармония и равновесеие със Себе си. Аз съм силен, аз съм енергичен, аз съм красив. Доволен съм от това, което Съм; 28. застрашеност – чувство, което се поражда по ред причини, някои от които са: страх от изместване на положението на индивида (социално, семейно, в дадена връзка, на работно място), от близкото присъствие на някого друг, което поражда у индивида страх, неувереност, дискомфорт, чувство за нарушаване устойчивостта и вътрешния баланс на индивида. Овладяване. Доволен съм от това, кеото съм. Имам вяра в собствените си възможности, в собственото си Аз. Всички страхове и болки са извън мен, а не част от Същността ми; 29. коварство – проявление на Егото, при което Егото може да има противоречив механизъм. От една страна, да има желание за изтъкване, изява, а от друга – да прави индивида слаб и малоценен. Тези негови характерности се изразяват в това, че Егото е нестабилно във времето и пространството, за разлика от духа, който е устойчив и уравновесен. Егото има много начини да манипулира и винаги търси силата си в тях. Егото е това, което иска да скача от минало в бъдеще, от бъдеще в минало, от настояще в бъдеще и т.н., защото не приема настоящия момент, тъй като ако го приеме, то ще се размие и избледнее, а това е антипод на неговия стремеж. Овладяването на Егото става не със сила, а със спокойстиве, с любов. С приемане, с търпение. Егото има множество аспекти / прояви, чрез които да се вкопчи, за да запази своята същност, присъствие. Ако тези аспекти изчезнат и индивидът не се асоциира с нито един от тях, Егото просто ще се размие и избледнее, отстъпвайки място на Духа. Така индивидът се одухотворява до ниво на съзнаване и се слива с всеобщото, с цялото, а не съществува като отделна единица, каквато е целта на Егото. Фактически, всеки е отделна единица със собствени свойства, таланти и характерности, но това да си единица като отделна същност, отделена от цялото, е въпрос на убеждения, не на вернота. Всичко видимо и невидимо е проява на едно всеобщо цяло и нищо не съществува в изолация. Изолацията, както и другите аспекти, са начин на Егото да продължи чрез индивида. Понякога си задавам въпроса, как така някои неща просто се случват, а други не се. Може би , когато силно желаем нещо или някого, ние притискаме, задушаваме Вселената. А когато просто отпуснем юздите на желанието си, то като че ли се случва от само себе си, когато най-малко сме очаквали. Навярно в това се състоеше магията на сбъднатите мечти. 5-6.03.2017 г., хотел Неон

Убийство

на Лозан - Само не ме убивай, моля те... – му беше казала тя със сподавен, треперещ глас. - За нищо на света не бих дори си го и помислил, как се събраха тези думи в устата ти, в ума ти?... – я бе утешавал той. Тя се бе сгушила на рамото му, той бе прегърнал мокрото й лице, мокрите й коси с треперещите си пръсти... Навън валеше, докато те стояха в барчето и гледаха дъжда как изронваше мъгливите си сълзи и те се стичаха по плачещите тротоари... Той се бе върнал отдалеч и златната есен го бе погълнала със златистото си сияние при момичето му, при любовта му... После отидоха у тях и се любиха... много часове... бавно, чувствено, горещо, трепетно... Тя потръпваше при изгарящото му докосване, при допира с кожата му, с тялото му, с гърдите му... Попиваше целувките му с влажните си устни, жадуващи за още любов, още чувство и страст... Той силно покриваше тялото й, натискаше я, обладаваше я... Тя се отдаваше немощно... Душата си, гърдите си, лоното си... Любовта си... - Обичаш ли ме?... – го бе питала тя. - Обичам те и винаги съм те обичал – отговаряше той и я целуваше нежно. - Колко ме обичаш? - Безкрайно... - Тя затваряше очи и се усмихваше... У нея имаше някакво вътрешно спокойствие... До един миг, от който той започна да й пише и да й се обажда по-рядко. - Какво има, кажи ми? – го попита тя. - Нищо няма, скъпа. - Зная, че ме лъжеш! – очите й започнаха да се наливат със сълзи. - Не те лъжа, какво ти става? - Кажи ми истината! Имаш ли си друга? - Не! – гласът му беше сух. Тя усещаше, че крие нещо от нея, а потайната му същност му пречеше да й каже истината, защото знаеше, че щеше да я убие. Само той знаеше какво се крие в дълбините на собствената му душа и стаяваше всяка болка, всяко чувство, всяка емоция там, без да ги споделя с никого. Той бе странна личност. Може би още я обичаше, онази, предната. Калина я мразеше. Мразеше я, защото тя се бе държала ужасно с нея. Бе дори проклела любовта й с Ясен без Калина да бе имала вина. Калина и Ясен някога бяха били съученици в началното училище и се знаеха от деца. Нищо че тогава се мразеха. Сега кой вятър го бе довял при нея и те имаха любовна връзка, която той пожела. Той започна любовта си с нея. - Сигурен ли си? – попита нетърпеливо тя. Той замълча. – Криеш нещо от мен, нали??? Имаш си друга!!! Нали??? - Престани, защото започвам да се дразня! – за първи път той бе започнал да се държи грубо. Думите му се забиха като ками в сърцето й. - Защо ме убиваш така? – гласът й затихна, но само тя усещаше, колко болка има в него, докато отвътре ридаеше, угасваше бавно... - Какво ти става, престани с тези драми твоите! – извика раздразнено той. - Такава съм, не можеш ме промени! Мразя в душата ми да вали, а аз да се преструвам, че ми е слънце! - Скъпа, успкой се. - Не мога да се успокоя! Ти уби душата ми! Мога ли да бъда спокойна? – крещеше тя и хълцаше, а страните й се покриваха със сълзи. Солта изгаряше меката им руменина. Сърцето й щеше да се пръсне. Сърцето й, любовта й, надеждите й, мечтите й, шансът й да си има детенце... Всичко. Всичко се бе срутило като пясъчен замък. Свят й се виеше и едва запазваше равновесие. Не можеше дори да каже обича ли го, мрази ли го в момента. Тя не можеше да го мрази. Сърцето й бе разбито на хиляди отломки. Безбройните връзки, които бе имала с толкова мъже, които идваха и си отиваха, вземаха, а не даваха и никой, никой не й предлагаше дом, уют и семейство... Разбитите й надежди, които всеки път оживяваха като феникси за следващото, поредно убийство... А бе повярвала, че той ще бъде мъжа, който няма да я изостави, ще й даде бъдеще, семейство... Тя не можеше да издържи на тоя живот повече. Изведнъж припадна. - Калина! – развика се Ясен – Калина! Чуваш ли ме! – той разтърка пулса й. Нямаше го. – Калина! Какво, по дяволите ти стана?... 5 минтуи по-късно тя пътуваше в линейка. Ясен бе край нея и бе закрил очите си с ръце. Като пристигнаха в болницата, я откараха в Спешното. Там я положиха на легло и я сложиха на системи. Мариела, майка й, пристигна всеки момент. - Какво направи с дъщеря ми, чудовище! – тя се разрида неутешимо. – Не бяхме ли ти казвали, че е анемична и всеки нервен срив би бил пагубен за нея?... – майка й падна край леглото на Калина, като започна да целува лицето й, челото й, страните й... - Губим я! – бяха казали лекарите, три часа след като тя постъпи в болницата. След няколкото банки кръв, които й бяха преляли, а пулсът й не се ускоряваше. В един момент съвсем загасна. - Чудовище! – майка й крещеше и ридаеше, като хвана Ясен за раменете и го разтърси силно – Защо я излъга, защо започна с нея, щом не си имал намерението да продължаваш?... След три дни бе погребението. Ясен се появи, облечен в черно. Той носеше в ръце шест бели рози. Главата му бе оклюмала, но не плачеше. „Аз я убих”. Тази мисъл го раздираше отвътре. „Щеше да е по-хубаво никога да не се бе появявал в живота й” – кънтяха думите на майка й в съзнанието му. „Аз съм убиец”. „Аз съм убиец”... Мислите му не му даваха покой. Той не можеше да продължи с другата след това, което бе извършил. Мразеше се. Мразеше я. Мразеше всичко. И себе си. Най-вече себе си. Вечерта той излезе с приятели и се напи. - Моля ви, убийте ме – той бе мъртвопиян – Не искам да живея повече. – Сърцето го болеше. Душата му се мяташе като на предсмъртен одър в гърдите му. Той взе един нож. Не. Щеше да е по-добре да скочи. Той се качи на последния етаж на една висока сграда. Пълната ноемврийска луна озари черния му перчем. - Идвам при теб, Любов моя. Ти дори не можа да разбереш, колко много те обичам. Бях несигурен. Бях слаб. Бях объркан. Обичах те толкова много. – той се разрида. – Не мога да живея без теб. Не искам да живея без теб. Идвам при теб, Любов моя.... Той полетя надолу. 3.10.2017 г., 21:53

Луна в Скорпион

Той не можеше да погледне в очите й в този момент. Имаше нещо зловещо в тях. Нещо тайнствено, нещо мистично, нещо дълбоко. Океан от чувства, бури от желания, стихии от обсебване... В тях имаше отмъщение, възмездие... Тези очи бяха бездни... Бяха дълбоки като океан. Той се страхуваше да не потъне в тях. Потънеше ли, нямаше спасение, тя щеше да го удави. Такава беше и тя самата. Стихийна, бедствена, дълбока. Обичаше силно или въобще, а тази нейна безметежна страст беше всепоглъщаща... Трудно беше да срещнеш жена с Луна в Скорпион. Всъщност, трудно не бе, защото или се случваше, или не се, но когато се случеше, това преобръщаше целия ти свят, побъркваше те до умопомрачение. Скорпионът бе символ на мистика, тайнство. На разгул, на вертепност... На полигамия и страст към всичко ново и дразнещо, стимулиращо и всепоглъщащо... Луната също – бледолика и недосегаема – разкриваше тайнствата на нощта, на чувствата, на сливането, на единението и после - на бедствието, на безпрошката... Луната и Скорпионът бяха доста магичен и неразгадаем тандем. Предвестник на бури, стихии, бедствия. Любов и ревност, отмъщения... Затова никой не можеше да си обясни, какво е да виждаш света само в черно и бяло, силно да обичаш и силно да мразиш, да искаш любов веднага, не някога, защото ти я даваш веднага и искаш кръговрат да любовта, не просто канално вливане и нейното изчерпване... Любовта, която тя даваше, бе силна, дълбока и тъмна. Никой не знаеше, какво е да мениш настроенията си от безкрайна радост към безкрайна печал, да те обземат меланхолии и депресивни състояния, да живееш в страх и несигурност, докато душата ти неспирно копнее за авантюри, за живот, бурен като океан, за казина, разврат, проституция, забранени неща... За бури, гръмотевици, светкавици – житейски и природни... Постоянно да ти се прави секс, да изпитваш силна страст, чувственост, чувствителност, възбудимост, ранимост... Да имаш много любов в себе си и да искаш да я споделиш, да я изразиш в чувство, в страст, емоции... В картина, в която някой силно крещи и всеки дочува гласа му от платното... Да се вкопчваш в партньора си като удавник за сламка, да го ревнуваш и от сянката му, да го обсвебваш... Да ти влиза под кожата и да излиза по много мъчителен начин, с години, с десетилетия... А понякога и никога... Да тъгуваш, когато не пише и не се обажда... Да имаш страх от самота, изоставяне... Да имаш затворена природа, вглъбена в себе си, в творчеството, в единението... Да имаш много връзки и никога да не попадаш на истинска любов, независимо колко силно да я желаеш, да умираш за нея, да изгаряш за нея като за вода в пустиня... Да раздаваш лоното си и да те боли от това, че се възползват от него, че го грабят, плячкосват от него, а не дават, че изпразват, опустошават най-святото ти място – олтара ти, в който ти си ги поканила най-съкровено, а те са те излъгали, измамили, предали са те... Подиграли са се с теб, изгаврили са се... От което да те боли в дълбочина, от дъното на недрата ти, а това да поражда желанието за мъст, справедливо възмездие над нарушителя... Той наистина не можеше да погледне в тези очи. Любовта му не бе така стихийна, а плитка, тънка и повърхностна, той се плашеше от дълбочината. Та в нея можеше да се удави. А кой се давеше на плиткото?... 3.10.2017 г., 23:55