Аспекти на Егото

Не се сърди на някого, ако не те обича. Може той просто да не открива себе си в теб. Често, когато обичаме някого, си задаваме въпроса, защо той не отговаря на чувствата ни. Когато някой страничен човек го попита от наше име, защо е така, отговорът, който получаваме, е: „Не ме привлича”, „Не е мой тип” или други подобни. Но като че ли истинският отговор лежи по-дълбоко. Навярно той не чувства енергията си сходна на нашата. Не се открива в нас. Не вижда себе си в нас. Няма потребност от нашето присъствие, понеже не се уеднаквява с нашата същност. Не иска да бъде чрез нас, понеже не чувства проявата си съвършена и цялостна, когато ние сме около него. Не приема нашите възгледи или не приема това, че ние не приемаме неговите. А привличането от химична гледна точка той просто не го чувства, няма потребност да се слее с нас, да се изравни с нас. Това би могло да бъде много болезнено... Ако го приемаме като такова. Ако Егото ни страда от неговата не-обич към нас. Когато обичаме някого, който не ни обича, страдаме. Бях чела книга, в която пишеше, че страданието не е част от нас. Страданието е аспект на нашето Его. Егото, което присвояваме в момента на раждането си тук, на Земята. Има много условности, които определят същността на нашето Его. Някои от тях са: 1. алчност – стремеж към материална сигурност / надмощие (мотив: оцеляване като вид, утвърждаване на плътското присъствие, вяра, че надмощието намира израз в количеството); 2. ревност, стремеж към притежание (на партньор, близък, приятел - с цел същностна сигурност, гаранция за отсъствие на самота, болка, страдание). Индивидът си придава цялостност, единствено когато разполага с чувството на вкопчване в човек и неговото обсебване; 3. похот / продължаване на гена – похотта е проекция на сексуалното Его в направление притежаване на възможно най-много партньори (често само еднократно), което съвкупление, по своята същност, на дълбоко ниво се проявява с цел възможно най-голямо разпространение на ДНК-материала – присъщо на мъжа); 4. злоба (оскърбление, стаяване на негативни чувства към човек, поради отсъствие на признание, поради онеправдаване, ощетяване, несправедливост, немилост, отричане, отхвърляне от страна на родители, близки, приятели, познати, любим/-а. Егото на накърнения индивид се стреми към възмездие: щом той така е постъпил с мен, и аз ще постъпя така с него); 5. завист (неудовлетворение от самия себе си, поради липса на вяра, която се изразява като завист към някого, който е постигнал нещо, поради невъзможност или по-точно невяра в собствената способност за себеутвърждаване, която се проектира като завист към другия. Завистта е израз на онеправдаване или на желание за справедливост, че не е честно другият да има това, което аз нямам и което не мога да постигна. Ето защо аз се стремя да уеднаквя другия със себе си – щом аз не съм постигнал неговото щастие, значи и той трябва да е нещастен като мен, за да сме равни и да има спарведливост); 6. омраза (злопаметност, чувство за накърняване, желание за възмездие. По този начин индивидът цели връщане към себе си, понеже той самият е изгубил себе си, изгубил е целостта на енергията си); 7. отмъстителност (липса на себеобичане – по този начин индивидът се стреми към възстановяване на същността, която е усетил като раздробена, поради онеправдаване или немилост и цели равновесие чрез мига на разплатата, когато разрушителят му ще се уеднакви с него); 8. обида – това е аспект, твърде сходен на отмъстителността. Понякога, когато индивидът е дълбоко наранен, той не иска да си признае, поради страх от унищожение на същността си, и по този начин се опитва да отвлече това внимание от себе си чрез обидите, които отправя към накърнилия го; 9. подигравателност – този аспект, подобно много други, изразява желание за надмощие, доминация от това, че индивидът дълбоко в себе си се чувства нищ, малък и безстойностен и чрез подигравките, които отправя към по-слабия, той се опитва да отвлече вниманието от недостатъците си, като ги припише на друг, или да изтъкне черти от същността си, които не са забелязвани. По този начин той присвоява вниманието към себе си, стремейки се да се изяви като велик и талантлив, като ярък, запомнящ се, присъствен; 10. мързел – аспект на Егото, при който то иска да запази статуквото, сегашното положение / състояние на индивида, да му попречи да се развива, а да запази застоя, в който се намира; 11. чревоугодие – желание за поглъщане, притежание, което може да се изрази в сигурността, че когато човек се е наял, е богат, цялостен, завършен; 12. раздразнителност / гняв – отхвърляне на нещо, поради чувство на загуба на същността, енергията. Когато в нас няма любов към това, което ни заобикаля (събития, хора, обстоятелства), ние изпитваме дразнимост, искаме да се откъснем от статуквото (изброените три в скобите), вместо да навлезем в него, да го направим част от себе си, да го уеднаквим със себе си, като така го обезвредим и балансираме, хармонизираме същността си с неговата; 13. арогантност / грубиянщина – Егото е разпокъсано и си придава цялост чрез отвличане на вниманието от чувството на слабост, което има; 14. безчувственост / дебелокожие – присъщо за индивиди, които са обичали и са били силно наранени, което е предизвикало страх от показване на чувства, за да не изгубят целостта си; 15. страх – от загуба на плътската или душевна същност, желание за сигурност, утеха, подкрепа, опора, страх от самота, от отхвърляне, от неразбиране, от отричане – страх от това, че ако тези обстоятелства са налични, индивидът ще бъде унищожен, изличен, понеже Егото му ще страда от собственото си страдание, че индивидуалността му ще бъде изличена, обезстойностена; 16. мегаломания / парадиране – чувство на самия индивид, че е нищ, поради липса на самочувствие, липса на осъзнаване на стойността, прикрито зад фасадата на материалното, което създава мнимия блясък на славата и величието, уважението и любовта на другите, които се явяват заместител на неговата не-любов към самия себе си; 17. надменност – утвърждаване на Егото, на присъствието – породено от липса на любов към себе си. Надменността е присъща за индивид, който се стреми към подчертаване, изява, затвърждаване, консолидация на цялостната си същност сред околните и обществото; 18. нарцисизъм – този аспект може да се разгледа в два подаспекта: 1. прекалено самолюбие, страх от откъсване от себе си и страх от околния свят, за който индивидът има наглсата, че е студен, враждебен, разрушителен за неговата същност, която се чувства цялостна, единствено когато е насочил енергията си навътре; 2. липса на каквато и да било любов към себе си и това да се прикрива зад фасадата на нарцисизма, за да бъде създадена илюзията, че индивидът се себеобича и себеуважава; 19. лицемерие – страх от показване на истинската същност, поради страх от неприемане, предателство; 20. страдание – 1. породено от несподелена любов – липса на себеобичане, липса на цялостност, поради раздялата с партьнор – любовта, която сме давали, е отивала изцяло при него и никак при нас. Когато загубим партньора, губим и обекта, към когото сме насочвали чувствата си, губим самото чувство любов, понеже сме го разпръсквали, вместо да го акумилираме в себе си и да го прилагаме равномерно, уравновесено, затова се чувстваме ощетени, ограбени, изпразнени и измъчени; имали сме очаквания без да сме отчитали риска от несполука или просто приемаме, че щом партньорът не ни обича, това означава, че ние нямаме стойност, отъждествяваме се с това чувство и започваме да вярваме, че не заслужаваме любов и щастие; 2. породено от загуба на близък – невъзможност и нежелание да се приеме, че духът на този човек е пожелал да продължи по друго измерение, поради усещането за завършване на земната си мисия; 21. скрупули – скрупулите са комплекс от състояния, чувства и убеждения, които работят в насока ограничение, поставяне на рамка на човек да се развива, да загърби старото си Аз и да се впусне в ново направление. Скрупулите са аспекти, чрез които Егото запазва своята цялост, своята същност непокътната, защото към това е насочена неговата енергия – застоя и неподвижността; 22. сексуалност – сексуалното Его е дразнение, породено от влечението към противоположния пол. Сексуалността понякога може да е завладяваща, обсебваща, можем да усетим как партньорът ни влиза под кожата, без всъщност той изобщо да го цели – просто ние така го чувсваме, понеже до такава степен сме се уеднаквили с привличането си към него, че той обладава физиката ни отвътре, управлява я, ръководи я, контролира и манипулира я. Така ставаме зависими на някакъв идеал, някакъв образ, който движи живота ни и ако не успеем да се освободим от това състояние, ние изгубваме себе си, уеднаквявайки се с Егото си; 23. стремеж към състоятелен партньор (за жената – с цел оцеляване, благоденствие на нея и поколението, осигуряване на максимално голям брой блага и привилегии, довеждащи до пълнота на физическото битуване); 24. сигурност – при жената, която търси сигурност в мъжа, в чието лице иска да открие отговорен и съвестен родител и настойник на потомството й, понеже при нея обстоятелствата опират до физическия фактор на ограническия брой яйцеклетки в организма й и ранната менопауза, след която възпроизводството става невъзможно. Ето защо тя се стреми да си гарантира сигурно зачатие и сигурен човек, който да й помага в отглеждане на поколението; 25. сравнение – Егото обича да се сравнява, защото, приложено в негативен аспект, сравнението поражда завист, злоба, омраза, а така то се затвърждава. Ако аспектът на сравнението е положителен, т.е. произхожда от духа, реакцията би била възхищение, подражание, стимул, желание за развитие, напредък, стремеж към усъвършенстване; 26. егоизъм, собственичество – Егото обича да притежава. Чрез притежанията, които има, индивидът си издейства изпъкване, открояване, натрапливо присъствие, чрез които затвърждава своята цялост и си приписва влиятелност, величие, мощ. Овладяване. ; 27. малоценност – усещане, което индивидът сам си придава, сравнявайки се с човек, който е успял, богат, красив и прочие. Индивидът не вярва в собствената си сила, не се обича, а желае да бъде потъпкван, смачкван, пренебрегван и онеправдаван, тъй като свиква с това си амплоа и не желае да се освободи от него. Овладяване. Живея в хармония и равновесеие със Себе си. Аз съм силен, аз съм енергичен, аз съм красив. Доволен съм от това, което Съм; 28. застрашеност – чувство, което се поражда по ред причини, някои от които са: страх от изместване на положението на индивида (социално, семейно, в дадена връзка, на работно място), от близкото присъствие на някого друг, което поражда у индивида страх, неувереност, дискомфорт, чувство за нарушаване устойчивостта и вътрешния баланс на индивида. Овладяване. Доволен съм от това, кеото съм. Имам вяра в собствените си възможности, в собственото си Аз. Всички страхове и болки са извън мен, а не част от Същността ми; 29. коварство – проявление на Егото, при което Егото може да има противоречив механизъм. От една страна, да има желание за изтъкване, изява, а от друга – да прави индивида слаб и малоценен. Тези негови характерности се изразяват в това, че Егото е нестабилно във времето и пространството, за разлика от духа, който е устойчив и уравновесен. Егото има много начини да манипулира и винаги търси силата си в тях. Егото е това, което иска да скача от минало в бъдеще, от бъдеще в минало, от настояще в бъдеще и т.н., защото не приема настоящия момент, тъй като ако го приеме, то ще се размие и избледнее, а това е антипод на неговия стремеж. Овладяването на Егото става не със сила, а със спокойстиве, с любов. С приемане, с търпение. Егото има множество аспекти / прояви, чрез които да се вкопчи, за да запази своята същност, присъствие. Ако тези аспекти изчезнат и индивидът не се асоциира с нито един от тях, Егото просто ще се размие и избледнее, отстъпвайки място на Духа. Така индивидът се одухотворява до ниво на съзнаване и се слива с всеобщото, с цялото, а не съществува като отделна единица, каквато е целта на Егото. Фактически, всеки е отделна единица със собствени свойства, таланти и характерности, но това да си единица като отделна същност, отделена от цялото, е въпрос на убеждения, не на вернота. Всичко видимо и невидимо е проява на едно всеобщо цяло и нищо не съществува в изолация. Изолацията, както и другите аспекти, са начин на Егото да продължи чрез индивида. Понякога си задавам въпроса, как така някои неща просто се случват, а други не се. Може би , когато силно желаем нещо или някого, ние притискаме, задушаваме Вселената. А когато просто отпуснем юздите на желанието си, то като че ли се случва от само себе си, когато най-малко сме очаквали. Навярно в това се състоеше магията на сбъднатите мечти. 5-6.03.2017 г., хотел Неон