Няколко малки историйки...

Манипулативните автори Огромното население по Земята предполага и многобройните гледни точки и възгледи, които имат хората за живота, за света, за съвремието. Всяка гледна точка произхожда от личната, субективна преценка на индивида, която той проектира като отражение към околния свят. Световните библиотеки и книжарници са изпълнени с книги на автори, чиито читатели стават неволно манипулирани от публикуваната от тях представа. Всяка една наука, която не е точна, е субективна. Като изключим математиката, физиката и химията, всички други науки са уязвими и податливи на промени и манипулации, тъй като не съществува веществен или нагледен аргумент, чрез които те да бъдат доказани, освен словесния. И виждаме, че словесният аргумент е широко застъпен в обществения свят, тък като най-важното средство за комуникация си остава словото. И така всяка личност, имаща талант в писането и себеизразяването, публикува свои трудове, които стават част от пазара на гледни точки, на мнения и становища. Когато си купуваме книга, ние търсим да открием себе си в първоначално заглавието и впоследствие в съдържанието й. Сиреч, да намерим нещо за себе си, нещо, което би допринесло за развитието, за личността ни. Четейки книгата, ние присвояваме авторовото мнение за даденост, за достоверност, за обективизъм. Но забравяме, че всяко мнение е самостойно, индивидуално и уникално и не би следвало да се обвързваме с него до степен, манипулираща съзнанията ни. Не всяка книга е достойна за уважение. Има книги-житейски наръчници, които са подвеждащи, дори пагубни за този, който им се доверява сляпо, а „мъдростта”, поместена в тях, е по-скоро убийство на мечтите на читателя. Често разпространена е пословицата „Книгата има очи”. Но дали наистина ние бихме открили собственото си Аз в тези очи, дали тези очи биха довели до нашето проглеждане или слепота, зависи от това, до каква степен самата книга би имала сила, смисъл и приложение в нашите жития. Разбира се, има много жанрове книги. Всеки жанр има своя тематика, посвещение и морални домогвания. Затова, когато търсим книга, навярно почти винаги обръщаме внимание първо на жанра и после на тематиката, освен в случаите, в които дадената книга просто не ни грабне и не завладее нашето съзнание с интересните неща, които сме открили в нея. Всеки човек се асоциира с това, което му е интересно и обратното – интерсено му е това, с което се асоциира. Разбира се, отговор на това може да се открие в същността на нещата. Няма как да откриваш себе си в нещо, което е болезнено, неприятно и дразнещо за теб самия. Разбира се, дразнимостта е аспект на нашето Его, което ни подсказва, че нещо не е наред. Има три начина да подходим, ако дадено обстоятелство или човек предизвикват нашата дразнимост. Или да го променим, или да го приемем или да продължим напред. Всякаква друга реакция би била безумие. В този смисъл, няма как да променим написаното не от нас. Единственото, което ни остава, е да го приемем. Но, за да се изградим като личности, е необходимо не само да попиваме напосоки всичко прочетено. По тази сила, книгата дава напътствие, насока, които от нас зависи, дали ще приемем, тръгнем по тях или чрез които просто ще определим руслото на мисълта си. Разбира се, да наричаме книгите и техните автори манипулативни, е твърде крайно становище. Всеки зрял индивид сам определя посоката на своята мисъл, както и нещата, на които тя да бъде податлива. Да бъде зависим от чужда авторова гледна точка е твърде незряло и характерно за индивид, който не умее да съставя свое собствено мнение, а сляпо се ръководи по чуждото. Ако книгата да има ползотворно въздействие върху нас, то това е, единствено когато от нея бъде извлечено градивното, полезното и приложимото, в съвместимост с нашите възгледи, етап на развитие и същност. 10.03.2017, 19-22 ч. Мъжкото Его Често съм си задавала въпроса, защо някои мъже се отнсят зле с една жена. Причините за това могат да са много, но когато говорим за непознат мъж, който среща непозната жена в компания и започва безпричинно да се отнася неуважително, грубо и непочтително с нея, причините за това могат да произхождат единствено от самия него. Самата му омраза, натрупана към жените, може да е налице вследствие на самия му неуспех с тях. На всички ни е известна баснята за лисицата и „киселото” грозде, както тя го назовава, поради невъзможността й да го достигне. Човешката душа обаче е малко по-различна от гроздето, тъй като една жена може да бъде не просто кисела. Тя може да бъде разрушителна и унищожителна за мъж, който я обича силно, а тя не отговаря на чувствата му, не открива себе си в него, а търси нещо по-задоволително за нейните представи и очаквания. Разбира се, ако отсрещната страна, в лицето на мъжа, реагира първично и първосигнално на нейния отказ и невъзможност за отговор на чувствата му, това би било ако силно и болезнено е било засегнато неговото Его. Неговата невъзможност да приеме, че никое същество не ни принадлежи н че никой не може да бъде заставен да ни обича и да бъде постоянен с нас. Натрупаната болка в индивида се изразява чрез Егото, което има разрушителна и унищожителна функция. То се вкопчва в дадено събитие, обстоятелство или човек, натрупва болка, злоба, отмъстителност, чрез които унищожава индивида, своя господар. Така негативните прояви на Егото се проектират и върху обекта на чувствата на индивида и той става жертва на безпричинна омраза и неоснователни нападки. 10.03.17, 23 ч. Равновесието в любовта В любовта, за съжаление, винаги единият обича другия повече. В някои случаи това е толкова болезнено, че обичащата страна се чувства изцедена, изпразнена откъм енергия и омаломощена. Може да дойде момент, в който тя да зададе въпроса на половинката си: „Ти обичаш ли ме?” и да получи незадоволителен отговор. „Но ти защо не ме обичаш, след като аз влагам цялата енергия в нашата връзка?” – би могъл да бъде следващият въпрос, на който отговорът не е дори изключено да бъде: „Но аз не съм искал/-а твоята любов, ти сам/-а си решил/-а да ми я дадеш”. Да, това със сигурност е така, но не е лъжа, че, желана или не, отдаващият любов е този, който е наранен, вслествие на такива обстоятелства, а тези думи са унищожителни за него. Независимо дали някой иска или не нашата любов, ние сами я отдаваме, защото просто я чувстваме, не защото е желана или не. В този смисъл любовта не е търговско понятие. Не е количество, което да може да се претегли на везна, да се калкулира и изчисли крайната стойност на получаване, за да се уеднакви до ниво продавач-купувач. Междуличностните отношения са най-сложната човешка същност, последствията на които почти винаги са кармични (доколкото яснота можем да имаме ние, земните, по този въпрос). 10.03.2017, 23:15 За обществото, ролята на жената и мъжа, семейството За съжаление, в днешно време ролята на жената тотално е размила своята същност и предназначение. Още откак свят светува е ясно, че ролята на жената е да създава и отглежда поколение, а ролата на мъжа – да изкарва прехраната за неговото благоденствие. За съжаление обаче, някои тайни общества, като Илюминатите, са открили, че жената не им е полезна, понеже от нея няма как да бъдат вземани данъци, ако не работи и не служи на обществото, ето защо са въвели т.нар. „еманципация”, или „приравняване” на жената с мъжа. Навярно е глупаво да сравняваме по стойност ролята на жената и мъжа, по същия смисъл, по който би било смешно да спорим, кое е по-важно: водата или огъня, земята или въздуха. Навярно всеки ограмотен индивид сам би се съгласил с моето становище, че всяка стихия, същност или елемент, които зримо или незримо съществуват, имат своето предназначение и нито едно от тях не би имало своите свойства без наличието на другите парчета, които изграждат безкрайния вселенски пъзел. Но да се върнем към темата. За огромна жалост, днес жената е нагърбена не само със своята истинска роля – зачеването, износването, раждането и отглеждането на поколението, но тя е притискана да изпълнява и обществена и корпоративна функция. Да заема работни, социални постове, да изкарва прехраната си дори сама, като истинската й роля всъщност постепенно се размива, разводнява и губи своя смисъл. Така много жени остават бездетни в каузата на служене на демонската организация, манипулираща света. 10.03.2017г., 23:28 За обидата и унижението и за изкуството да бъдем силни Бях попаднала на твърдение, гласящо: „Никой не може да ни унизи или уязви, ако ние самите не позволим”. На пръв поглед, сблъсъкът с думата „позволим” може да се тълкува като „даваме разрешение”. Фактически да дадем разрешение на някой да подбива авторитета ни намира израз в нашата липса на себеуважение, себелюбов и себеприемане. Да бъдем обидени, когато някой отправя обида към нас, означава ние да сме съгласни с тази обида, да сме на мнение, че тази частица от наса, станала жертва ана нападки, в действителност е несъвършена, недобра и заслужаваща хули и унижения. Да не позволяваме на някого да се държи неуважително с нас означава преди всичко да обичаме и уважаваме достатъчно себе си, да стоим и тежим твърдо на позицията си, която да устояваме спокойно, достойно, смело и непоколебимо. Реквизити на Егото Цигари, алкохол, наркотици – у самия индивид не съществува усещането за вътрешен мир, устойчивост, равновесие, ето защо той търси външни начини да постигне вътрешен баланс, който обаче е неустойчив, именно защото е подвластен на външни фактори. Конфронтация – Егото се конфронтира с този, чието мнение не иска да приеме, поради страх от избледняване, изличаване; Манипулация - Егото засилва своята същност, служейки си с манипулативни методи като упражняване на страх у другите, тяхното подчинение, държене в неведение (поради неговата липса на съвест, когато се отнася до накърняване нечии чувства, интереси, любов), лъжа, увъртане, скриване на истината, властно и авторитарно отношение и пр. Превъзходство – Егото на индивида счита, че превъзхожда другите по редица показатели като красота, добродетелност, умения, таланти, яркост и натрапчивост на присъствието, като отказва да приеме, че всеки индивид има своята стойност и предназначение на Земята. Омраза – индивидът мрази себе си чрез своето Его, поради някакво неудовлетворение от собствената си същност или обстоятелства, разклатили нейната устойчивост, като омразата отслабва енергията му, ето защо той се опитва да прехвърли омразата си върху друг, придавайки му същността на жертва, на изкупление за собствената си необич; Съревноваване / състезаване – Егото се стреми към достигане равнището на друг индивид, към себедоказване чрез сравнение със същността му, докато обратното, индивид, уповаващ се на своя Дух, се развива и усъвършенства, разкрива най-доброто от себе си, изграждайки се като личност. Да имаш самочувствие, че си красив – това означава да го внедриш, да го смениш, да го натрапиш така, че другите да повярват в истинността на убеждението ти, да се уеднаквят с него, да го признаят Да завиждаш на някого, да се чувстваш гадно от присъствието на някого или от това, че той ти изневерява с друг – това означава да признаваш, че този някой е повече от теб. Бъди над нещата. Никой не е повече от тебе – ако го възприемаш, че е повече от теб, това изхожда от личната ти неувереност и липса на себеуважение. Никой не е толкова силен, колкото си мислиш. Всяко обстоятелство е дотолкова съществено, доколкото възприятеията ти за него позволяват. Придавайки значимост дори на несъществени факти и обстоятелства, ти загубваш нещо много по-значимо – вътрешния си мир и равновесие. Възприятията ти са плод на убеждения, не на вернота. 14.03.2017, 2:30 Убежденията ти са плод на възприятия, не на вернота. Не изисква големи усилия да постигнеш вътрешен мир. Просто трябва да овладееш пристрастието си и да заглушиш гласа на Егото си. 14.03.2017 г., 2:33 Всеки ще бъде овъзмезден. 14.03.2017 г., 3:42 Защо тази ситуация предизвиква гняв у теб? – обезвреди я, разоръжи я, неутрализирай я. Овладей гнева си, състоянието си. 14.03.2017 г., 4:09 Stay high enough and be unreachable 14.03.2017 г., 7:04 Never lose the torrent of life – 14.03., 7:21 Няма невъзможна любов. Има едностранна любов. 21.03.17, 23:23 Общуването е цяло едно изкуство. Изкуство да изразяваш помислите си, чувствата, емоциите си, състоянията си с богат речник и така, че да бъдеш разбран, така, че да създадеш емпатия между себе си и събеседника, така, че да го изслушаш, разбереш, да се уеднаквиш със състоянието, в което е. Да бъдеш него за кратък период, за един разговор време... Слабият манипулира чрез слабостта на другите; силният управлява с любов, посочва грешките и тласка персонала към напредък. 16.03.2017, 17:30 Тя не е кофа – тя е казан (в който всички си изхвърлят боклука) тя е бака за изпражнения - Марияна За екологията Не крия раздразнението си, когато аргументирам становището си, че всеки индивид е длъжен да има екологично съзнание, да събира отпадъците си разделно и да участва в благотворителни каузи на основа рециклиране на отпадни материали като пластмасата например. Когато се срещна с нападката: „Ти нищо не можеш да направиш”, открито осезаемо изразявам достойния си аргумент, че ако всеки правеше необхдимото за опазване чистотата на околната среда, световното екологично състояние щеше да е на съвсем различно равнище и обратно – ако всеки разсъждаваше, че „Ти нищо не можеш да направиш по въпроса”, изчезването на редица растителни и животински видове щеше да се ускори с поголовна скорост, парниковият ефект щеше да се задълбочи, озоновият слой щеше да се изтъни още повече и в резултат на това глобалното затопляне щеше да се задълбочи все по-бързо, вследствие на което щеше да предизвика топенето на полярните ледове, довеждащо до покачване нивото на световния океан, намаляване процента на сушевата площ. Екологичното съзнание на държавата и индивида следва да работи в следните направления: 1. установяване на екологична политика чрез законов устав и Конституция на държавата; 2. редуциране използването на токсични материали като пластмаса, батерии, химически вещества и съединения и търсенето на техните екологични заместители – стъкло, хартия, картон, дърво; 3. редуциране търговския асортимент от ненужни и недостатъчно полезни артикули като някои видове напитки (Кока-кола и другите артикули на компанията; сокове); 4. забрана за използването на пластмасови изделия за еднократна употреба (напр. пластмасови чашки, бъркалки за кафе, химикалки с несменяем пълнител); 5. стесняване асортимента от предлаганите разфасовки с разнообразен литраж (напр. забрана за производството на пластмасови бутилки за минерална вода от 500 мл или заместването им със стъклени такива); 6. намиране приложение на пластмасови опаковки (шишета, капачки) чрез изработването на предмети, служещи в дома и бита; 7. стриктен контрол над частния сектор за спазване и приложение на екологичната политика; 8. апел за спазване екологичната политика чрез медии (телевизия, интернет, социални мрежи, вестници, журнали, притурки в книги, отпечатване на апел върху опаковки от търговски артикули); провеждане на тематични мероприятия с призив към опазване околната среда като концерти, шоу-програми, артистични и театрални изяви; провеждане на тематични изложби в областта на изобразителното и приложното изкуство, фотографията под същия наслов. Опазването на околната среда е една от главните мисии в живота ни, понеже Земята не ни е дадена даром, а ние сме я взели назем от бъдещите поколения. И понеже познавам много хора, и понеже не се откривам в нито един от тях, поради пороците, котио те имат, реших, вместо да им подражавам, просто да бъда техен лидер. Посредствените хора (хората, които не блестят с неща като визия, добродетелност, таланти и прочие) имат най-голямо самочувствие, за да отвлекат тази представа за себе си и да я прехвърлят върху самомнението си, създаващо илюзията за стойността им. Талантливите, красиви и влиятелни хора, обратно, са перфекционисти и самочувствието им невинаги е дотам високо, понеже винаги виждат несъвършенство, върху което да работят, и това ги тласка към развитие и прогрес. 12.03.17, 15:02 За мъжете-коцкари Едва днес, 13.03.17, си дадох сметка защо мъжете-коцкари са всъщност коцкари. Те имат вътрешен комплекс за малоценност, понеже не се чувстват (достатъчно) мъжествени и преспиването с много жени им запълва този пропуск. Никоя, дори най-красивата жена, не би им била достатъчна, понеже те търсят не стойността, а количеството, бройката. Те се доказват на много места, по този начин укрепявайки мъжкото си Его, че са мъже: че са желани, харесвани, обичани... Някои хора, които срещаш на Земята, са по-специални от другите. Просто самият начин, по който се чувстваш или ги усещаш, е някак по-необикновен. Сякаш имате силна, дълбока духовна връзка. А с други не е така. Не усещаш нищо. Само някаква прагма, някаква земност, някакъв реализъм... – на Бого, 13.03.17, 20:28 Аз мисля, че цветът на Рая е лилав. Лилавото е носител на мистика, нежна драма, неопределеност. Лилавото има нежно ухание. Е чувствено. Е магично, е мистично, е тайнствено. Крие любовна интрига. Крие загадъчност, тайнство, свръхестественост, връзка с отвъдни светове. Има божествен заряд. Звучи леко и ефирно като мека, чувствена музика. Има привкус на интуиция, на нежност, на страст. На сексуалност... 13.03.2017 г., 21:10 Не е важно кой те обича, на първо място важно е да се обичаш ти сам. Задавала съм си въпроса, дали наистина вървим по определен път, или сами ковем съдбите си. Дали нещо наистина е „писано” да се случи или то просто се случва, без да е предначертано. Дали някой ще ни обича, или не... Любовта просто се случва или не се. За съжаление, любовта – споделената – е рядко явление. Може да ни се стори дори, че някои редки космически явления са по-честослучващи се от споделената любов. Когато обичаме някого, той не отвръща на чувствата ни. Когато някой ни обича, ние не отвръщаме на неговите. Или трети пример: някой ни обича, а ние него – не, докато в един миг обстоятелствата се преобръщат, ние го обикваме, а той ни разлюбва; и четвърти: обичаме някого, който не ни обича, в един миг осъзнаваме, отдръпваме се и в този миг той ни обиква; пети пример: обичаме някого, който не ни обича, отдръпваме се, но той не ни обиква; шести: някой ни обича, а ние него – не – той се отдръпва, но това не предизвиква нашата любов. Ето в шест варианта се опитах да поместя вариациите на любовта и нейния проявления, докато двустранната любов, едно на ръка, че се случва рядко, но и има само едно проявление. В този смисъл, може да се каже, че несподелената любов, която има цели 6 точки на проявление, се отнася към споделената в съотношение 6:1. Това е доста плашеща, дори тъжна констатация. Но уви – какво ли можем да направим, за да ни споходи споделена любов? Да медитираме всеки ден сред природата с мантрата: „Омммм”? ако това помагаше, навярно досега хиляди пъти да съм изпитвала това чувство. Но нейсе. Явно тези неща просто не зависеха от мен. Притеснението и страхът от самота са условности, които силно могат да манипулират състоянието и щастието ни. Те обаче със сигурност не биха ни помогнали, ето защо е ненужно да изпитваме тези болки и страхове. Ако просто се наслаждаваме на живота, навярно също няма да има гаранция, че ще открием споделена любов, но поне няма да се чувстваме зле. 12.03.2017 г., 10-12 ч., хотел Неон