Неслучайна неопределеност

На Данаил Тя полегна на леглото и той зае място над нея. Погали шията и косата ѝ с едно нежно и искрено движение. Целуна я страстно и членът му искаше скоро да се прибере в топлата ѝ плът. Той я възбуждаше силно и тя затваряше очи и разтваряше устни да погълне страстното му дихание. Той се намести и Проникна в нея. Искаше да види къде влиза, но тя не му позволяваше. Той влизаше в Рая, а искаше да види портите. Вече виждаше русите ѝ коси и червените ѝ устни. Тя не можеше да му се насити. Имаше чувството, че няма да ѝ стигнат цели две вечности да му се наслади и насити. Че колкото и да се опитваш да спреш времето, то се изплъзва като пясък в пръстите ти. И нищо не може да се върне назад, освен в онзи спомен, който си съхранил. Освен ако споменът не е бил мечта. Макар че мечтите и спомените имаха еднакъв статут - недействителни към настоящия момент. Дори и нещо да се бе състояло, то бе минало и вече го нямаше. Дали бе спомен или мечта - все тая. И отново онзи жужащ шум, сякаш той мислеше за нея. Искаше му се да я изпълва. Тя не можеше да свърши, искаше да се пръсне като галактика с безброй ръкави. А той, заточен в своя скучен затвор, я дебнеше в мислите си. Нямаше смисъл да я преследва, защото тя не бягаше от тях, а му се отдаваше. И всичко ставаше толкова лесно... Мечти или действителност - двете страни на една барикада. Денят и нощта на една планета. Двата полюса на един неопределен Космос... 31.07.2025 г., 22:07

Такава гръд, такава плът

На Данаил ❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️ Такава гръд, такава плът - Не ти ли се приисква да ги любиш? Такава гръд, такава плът В утробата ми ти да се изгубиш. Такава гръд, такава плът Не ти ли се приисква да опиташ Поне прашинчица от моя път Наместо в твойте мемоари да се скиташ... Такава гръд, такава плът Кога ще дойде нощ ти да ги вкусиш? Да се отклониш от своя път И моите послания да слушаш... 31.07.2025 г., 20:39

Властен 🩶🩶🩶

На Данаил 🩶🩶🩶 Никога няма да забравя онзи поглед. Онзи поглед, който ме изпепелява цялата. Искам да се скупча в краката ти като пепел, която да сгазиш. Да властваш и да притежаваш. Поглед, който се загледа в пространството, изсмя се малко налудно и продължи. Продължи по незнайния си път. Ти се загуби като облак и аз те проследих като дъжд. Исках да те намеря. А знаех, че съдбата не ни свързваше. И може би никога нямаше и да ни свърже. Тъжно ми беше... Защото посоката те отнемаше от мен. Надявах се, не завинаги. Надявах се да те срещам пак. Но не знаех какво е писано. Имаше някакво строго тайнство в теб. И ти като всеки заемаше своето място във Вселената. Имаше си своя съдба, орбита... И не искаше да се отклониш от нея. Аз те отклоних. За кратко. Дотолкова, че ти щеше да паднеш в моята бездна. Беше като нощ преди зазоряване, а аз знаех, че не мога да имам връзка с теб и да се впусна в мъгливата неизвестност. Носеше странна карма в себе си. Карма, която ми бе непонятна... 31.07.2025 г., 10:09

Случаен четвъртък ☁️🩶

Хубаво нещо е лятото. Изпълва те с настроение... Докато не дойде един случаен четвъртък, който да ти напомни на есента... Да е облачен, сив и скучен, жив единствено в стоманените вежди на небето... Да те обземе една непреодолима меланхолия... Да знаеш, че си сам. Сам със себе си. И съвестта си... 31.07.2025 г., 09:58

Тъмното ми Аз 🌑

На Данаил 🖤🖤🖤 Ти си като тъмното ми Аз. Непознатата част от мен. Другата половина. Обратната. Несънуваната. Немечтаната. Непроявената. Недокоснатата. Ти си като вакуума, който ме поглъща. За да искам да се освободя. Да се преродя отново по-светла и истинна. По-позната за теб. По-докосната и открита. Ти си онзи залез, който се ражда в мечтите ми. С пурпурните запади и златните югове. С хладните севери и горящите изтоци. Ти си като компас със сто посоки. И всичките от тях непознати. Непътувани. Без карта и усмирение. Без потоци и устреми. Ти си като тъмния плащ на нощта, която хвърля сянка като криле на демон. Ти си като докосване, предричащо обсебване и поглъщане. Малка диря в огромната пропаст. Северно сияние без дъх. Горски ягоди на лунна светлина. Ти си като питката, която ще изгрее в късното лято, в края на юли. Ще превали и ще залезе в изтока. Ще се потопи в потока на нощта и в звездното сияние. И после ще възкръсне в овъгленото ми сърце... 30.07.2025 г., 22:45

Юлски вечерен вятър 🌬🍃

На Данаил 🍃 Юлският вечерен вятър донасяше със снагата си западното дихание. То се извиваше по комините на къщите и присядаше над лозата като на малък летен престол. Аз вървях по двора и мечтаех, летейки с всяка мисъл, която създаваше петолиние към вечността. И рисувах завъртулки и вълшебности, с които да увенчая гората. Шепотът на звездите бе прикрит зад облаците, които като пелерина вардеха нощта от самотното ѝ бягство. Аз се скитах по улиците и рисувах комини по тротоарите и паваж по покривите. Той бе тук. Присъстваше. С малките букви, оставени по плочките. С малките спомени, които като печати бяха заклеймили нашите пътища, по които вървяхме. Всяка стъпка бе спомен; всеки дъх - вечност. Защото вярвах, че този живот е само началото на Великата вечност... 28.07.2025 г., 22:53

У дома 🏡

На Данаил Видиш ли го, си се прибрала у дома - Той твоя дом е, твойта крепост, твоята опора И твойта пътеводна светлина От злите и враждебни хора. Той твоя ключ е; ти си негова ключалка - Отключва те със сал' един замах В гърдите му топиш се толкоз малка, Че чак се чувства сиромах. А има своето богатство - това е твоята снага И нивга не отдава се на бягство - със тебе иска да е в вечността... 28.07.2025 г., 00:16

От отдавна

На Данаил Като те погледна, те познавам цяла вечност От самото раждане на този Универс И те чувствам близо, даже отдалече, Любовта пречупва се като дисперс. И ме галиш... Като брат си, Като мойта плът и мойта кръв И е най-голямото богатство, Че те познах от поглед пръв. И живееш... на секунда разстояние, Малък хвърлей във самотния квартал И пленявам те със женско обаяние, И приставаш ми със поглед отмалял. И лозата - резедавата ни кръстница - Рисува сватбата ни в тихия ми двор, А довечера ще бъда твоя мръсница, Когато месецът изгрее над съседния обор. Ще се любим... като двама странника, Случайно срещнали се в вечността, А се познаваме от толкова отдавна, Дори Вселената не знае откога. 27.07.2025 г., 23:32

Твоят път

На Данаил ...И каменният зид, обрасъл в тръни, Протяга своята варовична стена Към твоя път, със мистика изпълнен И иска да изплаче пред света. За всичките априлски щрихи, Нерисувани по стъпките от камуфлаж И розите с бодли безименни, Увенчаващи плета като самотен страж. И църквата, изпъчила снага, С напеви охрени камбанно лято Е вплела свойта висота Във моето крайпътно тяло. И аз минавам по зеления ти път И търся те във вплетените арки Ти губиш се без стон и плът - Единствено в стиха си те заварвам... 27.07.2025 г., 14:47

Притвор 🕍

На Данаил Присъстваш в моите молитви И в моя дом и мойта одая, Приседнал вкъщи като притвор Ти чакаш да се появя. Да се явя като небесен ангел И тихо да нашепвам мил куплет, А ти ще бъдеш моето евангелие, Което ще прочитам ред след ред. Ще се явяваш... като безсмъртен огън Да ме лекуваше от безмълвния ми глад, Душата да изпълваш с щит любовен И мост за бягство от античен ад... 25.07.2025 г., 22:22

Котка зад перде 🐈‍⬛

На Данаил Котка зад перде при спуснати завеси Случайна мистика във топъл летен ден И аз отново питам се къде си - Лозата във гръдта ми си сковава плен. Лозата изморена е във петък - Случайно тя полюшва сънена снага И лятото приседна напоследък Избра си моя двор пред свойта синева. И шепне... как отишъл си на изток На хвърлей разстояние, а толкова далеч Сега кого - луната ли да питам, А тя ще се яви едва нощес. Загина черна котка без послания Писмо предсмъртно тук на стария завой Аз искам да те търся без признания И без да те поя с сълзи безброй... 25.07.2025 г., 13:13

Сърце за Данаил 💖

На Данаил Едно сърце за Данаил, А другото остава си за мене - В душата моя той гнездо е свил - В очите ми рисува си безвремие. В градината ми - ключ забравен, позлатен - Намери го с едничко изумление - И после - на прегръдките ми в плен - За старата греховност изкупление. В душата ми - единствен храм - Той търси незабавно примирение - И тук приседнал, тих и ням, Очаква моето благоволение. Погалвам го по тихата глава С един-единствен жест на песнопение И после ми се сгушва във гръдта И там намира изцеление. 23.07.2025 г., 11:26

Съвпад 🪐

На Данаил Той я положи на леглото и започна да я люби силно и мощно. Той бе чакал това съвпадение цяла една вечност. И ето че сега тя му се случваше - красива и съкровена в силните му обятия. Гърдите му потъваха в гърдите ѝ и се топяха в нежната им мекота. Тя му се отдаваше в слабост и примала и той знаеше, че това е най-скъпото, което може да получи от нея - нейното доверие и липса на съпротивление. Той знаеше, че ако иска да е по-женствена, съответно и той трябва да е по-мъжествен. Колкото повече иска да получи, толкова повече трябва и да даде. Ако иска да получи бездна, трябва да даде висини... 21.07.2025 г., 2:29

Феноменът "Дразнело се мерзавец"

Ивалина Трайкова Това е един добре известен и широко разпространен феномен, обхващащ цялото общество. Среща се предимно по градските ширини, целогодишно, ежесезонно, целодневно и ежечасно и се характеризира със следните особености: мерзавец (подляр, предател, изменник, нечестивец, алчник и подигравчия) гледа да елиминира и унищожи Честния, Достоен, Доблестен и Почтен Човек. Защо? Защото се дразнело мерзавец. Дразнело се от неговите чистота, съвест, добри дела и порядки. Дразнело се от непозволението му да злоупотребява с него или с други честиви хора. Затова легендата гласи, че когато свестен човек се появял в гнусното общество, мерзавец ставало още по-мръсно: почвало да уволнява от работа, да коварничи, злослови, клевети, интриганти, да се гаври и подиграва, да подлива вода и да предава. Мерзавец искало да си осигури уютен Рай и добро мижесъществуване. Ето защо качествените хора му пораждали дразнимост и така се образува описаният феномен. 15.07.2025 г., 12:58

По-добре да нямам връзка с теб 💔

На Любимия ми Данаил 💙💙💙 Аз те обичам силно и, въпреки това, по-добре да нямам връзка с теб. Аз съм съсипана жена, Данаиле. Съсипаха ме още на 19. Разни боклуци, които ме използваха, и нищо не ми дадоха. Само разбито сърце, сълзи и разочарования. И години наред, прекарани в униние. По-добре да нямам връзка с теб. По-добре да те виждам отдалеч и да си мечтая. Да си махаме и да разменяме любовни слова и трепети. И сбъднатости само в мечтите ни. По-добре е така, Данаиле. Аз не искам да те съсипвам, както съсипах другите си мъже. По-добре да си останеш цял. Здрав, силен и непокътнат. Недокоснат от такава жена. Такава жена вече не е Вода, Данаиле. Тя не може да чувства, да се отдава и да преживява съкровени мигове с мъжа. Тъжно е и жалко, нали? Такава жена вече е огън - пари, съсипва, гори и унищожава. Причинява нелечими рани. Както ѝ ги причиниха и на нея. С какво е заслужила? С нищо. Но и мъжете след нея с нищо не са го заслужили. Такава жена просто не се нуждае от мъж. Тя иска да живее в самота и единение. Тя няма нужда от споделяне на сексуалност. Просто защото я няма. И няма какво да даде на мъжа до себе си. Защото всичко най-съкровено и свято ѝ е взето... 15.07.2025 г., 10:37

Газирана вода 🍾🏰

На Данаил 🩶💚💛💚🩶 Тя отпи глътка газирана вода и го погълна. Беше в мислите ѝ и в горещите пясъци на квартала, които вятърът донасяше. Тя се унесе и затвори очи. И засънува приказен съм, в който го среща край замъка на едно далечно кралство в преддверието на една гора. Той - рицар с мантия, яздещ светлосив кон; тя - принцеса с корона, дъщеря на краля. Най-накрая се сбъдваха... И приказката тепърва продължаваше... 14.07.2025 г., 15:26

Магазин за счупени мечти 💔🍭

На Данаил ❤️🩷💛🩷❤️ Не минаваше и ден без магазинът да е отворен и да продава счупените си надежди и мечти на случайни странници, на случайни спътници или пък квартални пиянки. Не минаваше и ден без тя да мине покрай площад Оборище и да види обичайните пиянки, насядали на пейка там. Нейният възлюбен го нямаше. Баща му имаше рожден ден днес. А тя мина... със сапунения си парфюм Долче и Габана, подарен ѝ за рождения ден преди 3 дни. Мина и стигна магазина. Отново празно. Отново няма никой. Отново същата проекция, същите сгради, блокове и къщи. Същия кат, зад който хладно се вихреше юлският вятър. Да, бе захладняло вчера след продължителната жега, задържала се цял месец. Мина. И погледна. Неонова табела, святкаща за привличането на купувачи. И поредната счупена мечта. Него го нямаше, нямаше да се сбъднат. А като го видеше, просто мечтаеше за него. А той не ѝ обръщаше внимание. Беше си зает с кварталните бирочерпци, с които си говореше за сделки, имоти и несбъднатости. Той никога нямаше да надникне в нейната душа. И в което тя пишеше за него. Толкова много прози, разкази и стихотворения... Толкова много есета, философии и импресии. И хвърчаха в пространството на времето, изписано в летни облаци в сребристите небеса. Какъв ли урок щеше да ѝ се случи скоро? Тя не знаеше. Знаеше само, че колкото и красива и женствена да бе, не му привличаше вниманието. Не се захласваше по нея. Това я измъчваше. Следеше го, дебнеше го и нищо. А искаше толкова малко: шепа внимание и капка обич. И една гледаница на карти, която да предскаже бъдещето... 10.07.2025 г., 10:49

Първа среща 🎉🎊🎉

На Данаил 💛💖💙 Има един вълшебен момент на първата ти среща с мъж, в който се стигне до интимност. Тържественият и сюблимен момент, в който той преобръща душата ти. И разголва истината, скрита под дрехите. Какво ще види, той не знае. И тепърва му предстои. Да разбули булото на гърдите ти и да ги види за пръв път. Да докосне нежната им мекота. И островърхи куполи. Той чувства, че попада в черна дупка. Също, както и ти. Когато го срещна пред магазина в един сапфирен мартенски ден. Колко бързо отлита времето... И се преобразява в лято, в което се срещате. Почвате нещо и то е като транс. Потъвате заедно. Неизвестно къде. И какво ли значение има, след като ще сте цяла вечност заедно. Или пък не? Всичко е една утопия. Една измислица, пречупена през твоето въображение. И не можеш да мечтаеш за нищо повече от това, което получаваш. И да мечтаеш, няма да го получиш. Не тук, не сега. Не някога. А във вечността, ако съществува такава. Дотогава можеш само да бленуваш... Като тази среща, която се състоя единствено във въображението ми... 03.07.2025 г., 22:17