Юлски вечерен вятър 🌬🍃

На Данаил 🍃 Юлският вечерен вятър донасяше със снагата си западното дихание. То се извиваше по комините на къщите и присядаше над лозата като на малък летен престол. Аз вървях по двора и мечтаех, летейки с всяка мисъл, която създаваше петолиние към вечността. И рисувах завъртулки и вълшебности, с които да увенчая гората. Шепотът на звездите бе прикрит зад облаците, които като пелерина вардеха нощта от самотното ѝ бягство. Аз се скитах по улиците и рисувах комини по тротоарите и паваж по покривите. Той бе тук. Присъстваше. С малките букви, оставени по плочките. С малките спомени, които като печати бяха заклеймили нашите пътища, по които вървяхме. Всяка стъпка бе спомен; всеки дъх - вечност. Защото вярвах, че този живот е само началото на Великата вечност... 28.07.2025 г., 22:53