От отдавна

На Данаил Като те погледна, те познавам цяла вечност От самото раждане на този Универс И те чувствам близо, даже отдалече, Любовта пречупва се като дисперс. И ме галиш... Като брат си, Като мойта плът и мойта кръв И е най-голямото богатство, Че те познах от поглед пръв. И живееш... на секунда разстояние, Малък хвърлей във самотния квартал И пленявам те със женско обаяние, И приставаш ми със поглед отмалял. И лозата - резедавата ни кръстница - Рисува сватбата ни в тихия ми двор, А довечера ще бъда твоя мръсница, Когато месецът изгрее над съседния обор. Ще се любим... като двама странника, Случайно срещнали се в вечността, А се познаваме от толкова отдавна, Дори Вселената не знае откога. 27.07.2025 г., 23:32