Магазин за счупени мечти 💔🍭

На Данаил ❤️🩷💛🩷❤️ Не минаваше и ден без магазинът да е отворен и да продава счупените си надежди и мечти на случайни странници, на случайни спътници или пък квартални пиянки. Не минаваше и ден без тя да мине покрай площад Оборище и да види обичайните пиянки, насядали на пейка там. Нейният възлюбен го нямаше. Баща му имаше рожден ден днес. А тя мина... със сапунения си парфюм Долче и Габана, подарен ѝ за рождения ден преди 3 дни. Мина и стигна магазина. Отново празно. Отново няма никой. Отново същата проекция, същите сгради, блокове и къщи. Същия кат, зад който хладно се вихреше юлският вятър. Да, бе захладняло вчера след продължителната жега, задържала се цял месец. Мина. И погледна. Неонова табела, святкаща за привличането на купувачи. И поредната счупена мечта. Него го нямаше, нямаше да се сбъднат. А като го видеше, просто мечтаеше за него. А той не ѝ обръщаше внимание. Беше си зает с кварталните бирочерпци, с които си говореше за сделки, имоти и несбъднатости. Той никога нямаше да надникне в нейната душа. И в което тя пишеше за него. Толкова много прози, разкази и стихотворения... Толкова много есета, философии и импресии. И хвърчаха в пространството на времето, изписано в летни облаци в сребристите небеса. Какъв ли урок щеше да ѝ се случи скоро? Тя не знаеше. Знаеше само, че колкото и красива и женствена да бе, не му привличаше вниманието. Не се захласваше по нея. Това я измъчваше. Следеше го, дебнеше го и нищо. А искаше толкова малко: шепа внимание и капка обич. И една гледаница на карти, която да предскаже бъдещето... 10.07.2025 г., 10:49