Властен 🩶🩶🩶

На Данаил 🩶🩶🩶 Никога няма да забравя онзи поглед. Онзи поглед, който ме изпепелява цялата. Искам да се скупча в краката ти като пепел, която да сгазиш. Да властваш и да притежаваш. Поглед, който се загледа в пространството, изсмя се малко налудно и продължи. Продължи по незнайния си път. Ти се загуби като облак и аз те проследих като дъжд. Исках да те намеря. А знаех, че съдбата не ни свързваше. И може би никога нямаше и да ни свърже. Тъжно ми беше... Защото посоката те отнемаше от мен. Надявах се, не завинаги. Надявах се да те срещам пак. Но не знаех какво е писано. Имаше някакво строго тайнство в теб. И ти като всеки заемаше своето място във Вселената. Имаше си своя съдба, орбита... И не искаше да се отклониш от нея. Аз те отклоних. За кратко. Дотолкова, че ти щеше да паднеш в моята бездна. Беше като нощ преди зазоряване, а аз знаех, че не мога да имам връзка с теб и да се впусна в мъгливата неизвестност. Носеше странна карма в себе си. Карма, която ми бе непонятна... 31.07.2025 г., 10:09