Самовилата

Тя всяка вечер като самовила кръжеше около Джамията и всички демони и прилепи ѝ бяха дружки. Като призрак, като дух, който го преследваше. Край чешмата, край турския часовник и край ателието му. Тя витаеше с неведомото си присъствие и той я чувстваше даже и през деня. Тя оставяше своя отпечатък по всяка дървесна кора, по старите каменни стени на Джамията, по почвата, по въздуха, по водата. По всичко личеше, че е била тук. И не е напускала изобщо. Тя нямаше да го напусне въобще. И той нямаше да се отърве от нея, докато не си изплати греховете. А дори и след това... 20.08.2023, 2:10, 15:12