Космически авантюризъм

Раждаш се в определена среда, срещаш определени хора. Предопределено ли е това? Или е просто това, което ти попадне. Някои хора те нараняват, напускат. И не знаеш защо се случва това. Не знаеш причината. Или може би няма такава? Или може би шибаният Космос просто ти гледа сеира как ще постъпиш при различни условия. И най-големият цинизъм е, че бе имал толкова любов и въодушевление в себе си и не беше могъл да ги споделиш с никого. Защото никой нямаше толкова, за да им отговори. Всички бяха празни от мръсните крака нагоре, нямаха идеали като душа и чувства. И ти си задаваш въпроса защо, по дяволите, се раждаш в проклет свят на безлюбие? Защо проклетата съдба те среща със създания, които те използват и ти причиняват нелечими травми. Или може би експериментът с теб е как ще постъпваш на шибаните боклуци, които те използват. Някой отгоре ти гледа сеира просто. И се кефи и гаври на твоето страдание. Другият ми въпрос е как тези, които си имат любовници, разсъждават занапред в живота. Как ще им се стекат обстоятелствата? Няма ли да ги напусне законният им съпруг, да се разведе с тях? Ако това се случи, те как ще го приемат, как ще се борят с това? Или просто може би чакат следващия залог. Ами ако няма такъв? Ако не намерят никого и останат сами на стари години? Третият ми въпрос е как другият човек се чувства до тях, как му се отразява това? Но може би има хора-авантюристи, които живеят за авантюрата, за приключението, пък каквото стане. Има такива, които много сериозно са обгледали всички възможни ходове. Има хора, които са разчертали целия си живот занапред. Но можеш ли да разчертаеш всичко, при положение, че не си господар дори на утрешния ден? Има пък хора, които разчитат на шанса, на възможността и се наричат "спекуланти" по аналогия на тези, които поемат рискове на ню-йоркската фондова борса. Другите пък са хеджори и разчитат на запазване на наличното. Четвъртият ми въпрос е предначертано ли е кога кого ще срещнем или всичко се пише мимоходом? Съдбата сама решава кога с кого да те срещне за твое добро? Петият ми въпрос е какво печелим от всички тия преживявания - развиваме духа си ли? А докога ще го развиваме и няма ли да се превърнем в богове един ден? Сегашната действителност, в която живеем, да е просто вариант от милиардите действителности, които могат да съществуват във Вселената, от милионите галактики, системи, планети или прочие. Твоята форма да е просто една от милионите форми, които духът ти да може да приеме. Защото духът е вечност и той не иска просто са съществува в антиматерията, във вакуума. Той иска да се превъплъти, за да има различни преживявания. Иска да чувства, да докосва, да усеща. Тогава възниква въпросът защо първо те съсипват и чак после намираш любовта си, вече съсипан? Какво можеш да изживееш с нея, след като вече си осакатен и амортизиран? Друго мое търсене е, че ние се раждаме в определено време. В следващото ни прераждане хората, условията и обстоятелствата ще са съвсем различни. Можем дори да се върнем към първобитния строй. Та, въпросът ми е, цяла вечност ли ще има страдание? И не ми казвайте, че страданието било по избор, защото не ме задоволява това клише. Страданието съществува тогава, когато обичаме, а не се отвръща на чувствата ни както и когато мечтаем за нещо, а не го получаваме. Тоест, за да няма страдание, трябва единствено да се задоволяваме със сегашната действителност и да не искаме повече. Макар че има хора, които са щастливи и живеят в охолство, сякаш им се полага. Ами по пътя на тая логика, това би трябвало да се полага на всеки един жител на планетата. Друго мое търсене е, че има много други същества, които ние не виждаме, защото трептят на различна честота. Феи, елфи, русалки. Въпросът ми е, ние можем ли да бъдем част от техния свят? И защо сме в света, в който се намираме, а не в някакъв друг? Кой и защо определя битието и битието ни? Не можем ли сами да сме господари на собствената си съдба и да се случва винаги така, както ние искаме...? 17.09.2023, 11:56