Митична есен 🍂🪺

На Данаил 🤎🧡🩵💙 Самотна фигура стоеше на пейка в парка в студената есен. Тънката мъгла скоро щеше да се разсее и да освободи място на слънчевите лъчи. Тихият ноември сънно се прозяваше в есенната си завивка... В клоните на дърветата, в тихия вятър или в падналите листа на унинието. И шептяха разни образи вторнишки притчи за бразди през ноември, за тихи алеи от несбъднато утре или за градски помисли, забулени в пепел. Аз минавах и се наслаждавах на къщите, измазани в старовремски облици. Техните фасади правеха гримаси с тайнствата, които носеха от вътрешните си пазви. И личаха следи от недовършени пейзажи, оставили своята кръв по керемидите на покривите...Аз се потапях във вълшебство и тайнство. И мечтаех за една сгушена есен на пейка в парка, в неговите обятия, в тихия му дъх, в спомена по септември и мечтата по август... Аз го сбъдвах в своите копнежи и го потапях в ромона на сърцето си, където той оживяваше като извор и събуждаше онези мои жлези, чакащи да се сбъднат цяла вечност... И нашепвах за величие, несъстояло се все още... Той се сбъдваше просто в шепите ми, в топлите ми вени, в които възкръсваше и мечтаеше да му напиша още един стих или проза. И тя се събуждаше с пегасова прозявка и зашептяваше за митични светове, в които щастието е възможно, а любовта - най-естественото нещо на света... 25.11.2025 г , 21:30