Възкръсване 🪽

На Данаил Той си мисли за мен. Гали ме по крака. Като есенно листо пада по бедрото ми и го облича в ласката си като тънък ефирен жартиер. Аз стоя и му се възхищавам. Любувам се на екстаза, който ми причинява. И се отдавам на есенните му ласки. Слънцето блести като златна пещ, разкрила есенните си пазви. И аз блестя... В самородността на утрото, в което намирам слънчевите доспехи. И се обличам в тях и отново съм щастлива. И откривам щастието си, заровено през ноември! Сега възкръсва с фениксова мощ! И блести, и гори, и сияе! Като огън в пазвите на слънцето. Като злато в самородната ноемврийска утрин! Като слънчев лъч, пробол пастта на мрака. Като демон, отлетял в миналото. Като ястреб, излюпил се в настоящето. И като ангел, устремил се към бъдещето... 9.11.2025 г., 10:26