Древна среща 🍂❤️🍁❤️🍂

На Данаил Той се появи иззад ката и се насочи към магазина. Походката му издаваше неведомост, неопределеност и тайнство. Тя мина и сведе поглед. Беше го видяла, че я гледаше и се притесни. Гъстите ѝ ресници засенчиха прасковените ѝ бузи, облечени в златисто-перлен руж. Червената ѝ блуза ярко блестеше на слънцето. Червилото ѝ бе ярко като корал, а на главата ѝ проблясваше златиста диадема. Той се насочи към магазина и понечи да влезе, но се спря. Бе омаян от присъствието ѝ. И тръгна към нея. - Имам чувството, че те познавам отнякъде. - поде той. Тя замълча за миг. Топлият есенен ветрец нежно погали кестенявите ѝ коси, в които се вплитаха златните лъчи на слънцето. Тази среща и за нея не бе случайна - и тя имаше чувството, че се е срещала с него някъде преди. - Мисля, че и аз - отрони тя. - Искаш ли да се разходим? И поеха нагоре по сивия баир на малкия квартал. Пътят нататък се виеше като змия и водеше към църквата, след която имаше парк. Той носеше мрачни дрехи, но в присъствието му тя чувстваше сигурност и уют. Най-после една среща, която удовлетворяваше представите и търсенията ѝ. Тя изкачиха баира и улицата почна да се спуска надолу. Те доближиха обкованата с кралски и шиларкови орнаменти ограда на църквата, минаха покрай нея и стигнаха парка, където седнаха на пейка. Червените листа на дивия орех наблизо грееха като рубин, като истински пожар. От юг склонът на платото разстилаше разноцветния килим на есенните дървета. - Имам чувството, че съм била някъде с теб - отрони отново тя. Тази среща не бе сякаш отсега, а от много много отдавна. Сякаш се бе изтъркулила цяла една вечност, за да ги събере съдбата отново тук, където да се върнат от недовършеността на миналото. Той протегна ръка и я прегърна през рамо. Мъжката му топлина предразположи крехката ѝ женственост и тя се сгуши в обятията му. От колко малко време се познаваха и всъщност колко от отдавна... 31.10.2025 г., 14:47