Бог

На Данаил Той прилича на бог. Северен бог. Мъдър бог. Нордически, скандинавски бог. Непознат бог. Бог, който прилича на малко дете, когато имитираше оня как онанирал в заведението за алкохолно-зависими. Бог, който ме вдъхновяваше. Да творя. Да мечтая. Да създавам. Да сътворявам. И да се потапям в мислите и чувствата си. Докато той минава край мен. Все тъй недосегаем. Все тъй познат и непознат едновременно. Гласът му бе дълбок като кладенец. Студен като река. Неведом като вятъра. Силен като океан. Рой самият беше водопад пт настроения. И присъствия. И неразгаданости. Той самият беше история, писана в бъдещето... 16.10.2025 г., 21:54