Сивата сова 🩶🦉🩶

На Данаил 🩶🤎🩶 Той тръгна нагоре по склона като пълзяща сова. Сивата улица, сивият дъжд, черното му яке, сивият квартал го поглъщаха в своята неведома рамка. Той се обърна само веднъж към мен. Но остана обърнат завинаги, дори гърбом. Към мен. Към душата ми. Към устрема ми. Към уединението ми. Към срещата ни. Към вечността, подписана с автограф. По сивия хлъзгав асфалт. По мокрия октомврийски студ. По графитения почерк на луната. По извивките на дъжда и сивотата на ежедневието... 11.10.2025 г., 10:10