Септемврийка утрин 🍂🌬

На Данаил 🤎🧡🤍 Една хладна септемврийска утрин тя погледна през прозореца. Иззад дантеленото ѝ перде се появи фигурата му, облечена в кафяво-сиво яке, захабено от годините. Строгият му вид издаваше решителност, а бакенбардите му - една достолепна мъжественост. Пак отиваше някъде. За поредната си имотна сделка, затова пътят му минаваше край къщата ѝ. После щеше да завие и свие покрай Кукления театър, а след това - да пресече кръстовището. Тя се замисли. Поредното лято се бе изтъркаляло и бе тупнало зад склона, удавено в боровите гори. Щяха да задухат ветрове. Да западат листа. Да настъпи дълбоката есен. Да се оголи магазинът и да завеят есенните вихрушки. И всичко щеше да оголее. Той и тя. Две голи тела, изправени едно срещу друго. Две голи души, очакващи единение. Две тайнства, копнеещи за сливане. И ди чакаха магическия ключ от отвъдното. Ключът, който щеше да им отключи Вечността... 04.10., 10:01; 5.10.2025, 00:18